"... Ловецът, без терзания излишни,
си тръгна, горд с простреляната птица..."
Бианка Габровска
О, Боже! Колко лесно е било -
с единствен изстрел сваляш свободата. ...

Защото пак вали
Защото огънят в камината мълчи.
И бавно... бавно се превръща в пепел.
Нали не вярваш, че от малките лъжи,
светът ми става по-чудесен? ...

И в падението има чест, Боже!
Ама чест, сляпа,
че чак до кръв е готова
да драпа!
Но пак остава си сляпа ли, сляпа...

Вдъхновение
Нека гласът ми бъде вдъхновение.
Ликът ми твое откровение.
И всяка болка с мене сподели,
после сълзите и алкохола си дори. ...

Мога лесно да опиша любовта,
но не и теб, но не и теб...
Понякога душата ти е болна,
толкова, че няма сили даже да умре;
светът е свъсен доктор, недоволен, ...

Когато под краката ти са
върховете,
далече бяга
твоя хоризонт,
разтягат пръстена му ...

"Дразниш ме. Замълчи завинаги"
Защо?
По-добре, защо не си кажем истината?
Защо да замълча?
"Защото ме обиждаш без причина. Аз не виждам причина" ...

Преди снега...
Преди да завали
бе Пролет -
онази дето всичко разцъфтява.
После лятото - ...

Моята есен е тъжна и тиха.
Несресана рошла в ранни зори.
Всяка сутрин в душата ми плахо се сгушва
ококорила с обич огромни очи.
Моята есен е скромно момиче. ...

Може би е виновно летящото бяло глухарче...
Или топлият огън в онази планинска камина.
Тъмнината навън или виното в мене, макар че
тя, бутилката, все беше пълна почти до половина...
Може би е виновна Луната, която се блещи? ...

Не случих на време,
не случих на век.
Живея със бреме,
но съм си човек.
Живота ми къпан ...

Ти ли беше
Ти ли беше онзи луд разбойник,
блъскал по вратата ми до изгрев? –
Смел безумец яхнал тъмнината,
с дух лишен среднощ от светлината. ...

Е, взехте изборите и какво,
отново чака ни тегло.

Преди и сега
Защо да роптаем и пискаме,
сега можем да говорим, каквото си искаме
но да ядем каквото има!
/ Ако има / ...

Живял някъде, в някакъв град.
Потомък един от род небогат.
Във радост и мъка, в смях и във плач
той бе известен като просто зубрач...
Дни наред неизлизащ от вкъщи ...

Самотна и тъжна нощта е без птици,
ридаещ художник с разпалени скици,
разпнат навеки, без срам, в нищета
от човеци неуки, под ръка с мерзостта...
Закърпил живота си от спомен и хлад ...

Дъждец прикапва, сее ведрина,
разговаря със листата, сипе свежест по зелената трева.
Тихо ромоли и слива се с прозрачната роса,
донася грижата на Светлите Небесни Същества.
Къпе всичко във вода, живот донася на малките в света. ...

Ако cи тpъгна днеc
ужаcно ще боли,
ако cи тpъгна утpе,
ще е твъpде къcно.
Но днеc отново cме cами, а утpе е падение и не възкpъcвам. ...

Няма те.
Ако знаеше за милионите сълзи пролети
и за нещастието ме сполетяло...
Ако знаеше за мъката и болката в сърцето,
сега нямаше да съм накрай света - далеч. ...

Останах гол с едно сако
В този свят лъжовен
всеки става греховен
щом от правия път
отклони се един път. ...

За Краков тръгнах с интерес,
една мечта да сбъдна своя.
А тя съдбата моя днес,
изпълни ми и втора.
Докоснах се до свят човек ...

И чаках
И тръгвах
Връщах се и пак чаках, и пак тръгвах
Спомнях
Забравях... ...

Молбата ми е странна -
да те виждам край мен,
макар чужд, нехаещ,
макар намръщен и студен!
До вчера много обещаващ, ...

Какво да кажа аз не знам!?
Когато казвах ти, не чу ме...
Сърцето ти ми нарани!
Сега ме питаш... Но защо ли?
Аз знам ... ...

Семейна сага
Глава 12
Появил съм се на бял свят малко преди Нова година и Коледа. Един вид Новогодишен подарък. Заето с подготовката на големите празници, човечеството не е забелязало моето появяване. Естествено, много по-важно е да се претака зелето, да се заколи прасето или да се бутилира младото ...

Седя край реката
и зяпам водата,
да мине "онази вода".
След много години
червената мина ...

Есен в парка...
Ръси есенната шума
топъл вятър, напорист
и разстила я безшумно
по земята- лист по лист... ...