Скитник съм аз,
скитник си и ти.
Повика ме със тъжен глас
и шепнешком надеждата сломи.
Ще си останем тук на прага ...

Не помня дали обещавах ти изгреви...
Не зная - преди век - колко звезди ти свалих...
Бях млад... безпардонен, безгрижен и ненавиждах
всички лигави невъзможности - разказани от жени.
И тъй като все пак не бях живял във аквариум, ...

1
- Ани? - повика я Маги.
Анна се отърси от вцепенението си и погледна към нея. Маргарита бе нацупила сладките си устни и я гледаше обидено.
- Извинявай, бях се замислила. Би ли повторила отново това което каза?
- Кое точно? От петнайсет минути гледаш през мен и не ме слушаш. ...

Прегръдките на мрака ти жадувам,
прегладняла за целувките ти е моята уста -
отдавна недокосвала единствените други,
по-вкусни устни от влажните твои.
До мене ти си всяка вечер ...

Чужд град.
Чужда държава.
Мечта. Изплакана сълза.
Да върна времето не мога...
Живея чужда. ...

“Искам да заспим един до друг.
Просто да спим.
Сутрин да направиш ароматно кафе.
Или просто да изтичаш до кафе машината.
Да направиш палачинки. ...

Стопи се пламъчето на свещта,
над сцената се спусна пелерина,
раздал до края своята душа,
човекът в тъмното замина...
Не ще отеква в сиви дни ...

Възможно ли е да не ме обичаш?
До вчера само от Любов горяхме!
В очите ти днес съска безразличие...
Боли ужасно! И ужасно страх ме е
от погледа ти толкова студен, ...

Отскубна ги с безмилостна ръка.
До дъно! Не остана даже пухче.
Проклетите разперени крила...
И птицата превърна в твое куче.
Покорно, вярно, с клюмнали уши, ...

ЗНАКЪТ НА ДЪГАТА
Бързам. С малки стъпки, но бодливи.
Правата алея ми е крива.
Гарван ли в сърцето ми наднича?
Страх отровен в гърлото се стича. ...

Възкръсвам -
може би между редовете,
между буквите и между думите,
между живота.
За да напиша: ...

Угаснали надежди
Гледам какво си младо хубаво булче чудесно!
Чедо, а дано пък и да си честно!!!
Това ме притеснява едничко само.
Ех, дано, дано - ама надали, мамо! ...

Очите ти – две уроки съдбовни
от поглед хващат семето на огъня.
Усмивките на веждите ти трогват,
макар че са обърнати наопаки.
Ръцете ти – весталки тъй невинни, ...

Мъчително тежко минават минутите.
Следобедна дрямка в очите тежи.
Живота минава, препуснал каруците...
Във мен безразличие тежко лежи.
Нехайно разгръщам отново архивите, ...

След тежко изнурително пиянство
вихрушката на дните изтрезня.
И падна от небесното пространство
дълбоко в нас копнеж за тишина.
Повлякохме се ние като слепи ...

Измерения
Един спокоен ден отмина
като мънисто в броеница,
равен се изниза, без причина,
един от дългата редица. ...

Вместо сбогом
Отиваш си с малко тъга
и само дъждът те изпраща,
но лятото тича след теб
и спомени пак ще ти праща. ...

Реката ми - живот, ме влачи
към ненаситното море.
И ако тя не се затлачи,
снагата ми в него ще ми спре.
Ще ме посрещнат и вълните ...

Ще заобичаш, може би, и уроди,
стига да не са страхливи и жалки...
С вълците сме една порода!
На кучетата оставаме свалките...
С мърша не се храним! ...

Ще се молим
Ти ми даваш онова, което
никой друг неможе да даде.
Твойто слово, Боже, е прието.
Тръгвам с него. Питаш - накъде? ...

душата на мъж
решиш ли
да скършиш
в петите
недей се цели ...

Калина седна на пейката и нервно запали цигара. Огледа се наоколо. Беше 22 часа, нощта на Хелоуин. И нямаше жива душа на центъра на града. „Скапано, задръстено село!”, мислеше си Калина, която и без това си беше ядосана, „Дори на този ден кьорав човек няма по улиците, всички са се изпоприбрали, да н ...

Капе по брадата в локвата от гняв,
превръщайки смеха в мъртвосива сплав.
Стъклени стени попиващи мечти,
желаят сушата във хиляди усти.
Релефни вени като планини ...

Липси...
Истината е, че ми липсваш,
дори когато си до мен.
Когато тялото ти
променя цвета на утрото, ...

Зaд четири черни стени,
оглозгaно тяло.
Никaкви сенки, нито лъчи
времето спряло.
*** ...

Идването на нощта...
Над мен небесният покров
замислен в залезът се къпе,
с предчувствието за любов-
мечтателно нощта пристъпя.... ...

Песен за Голямата любов...
Животът ни изтича, Господи:
във малки радости и малки грижи,
и във илюзията си да върнем
реките при забравените извори!... ...

Напомням навярно на луда стихия
Коси разпилявам, усмивките крия.
Знам как с поглед тъга да отмия
Твоята мъка изтривам с магия!
Гледаш ме с топлата радост в очи ...

- Откъде си?
- От Враца. Два дни не съм ял.
Како, дай ми пари - почти плаче.
Аз го гледам - момче е, до клекбара спрял,
и пристъпва, прилича на свраче. ...

Да те догоня, не че не мога...
обух обувките ти още преди доста
време.
По неравности, склонове и върхове -
само до там душата си нося. ...

Родино,
сгушен в топлата ти пазва
един народ - древен и богат,
не получава майчина милувка.
Все нещо трябва да доказва! ...

„Единствено ли аз, царице,
тъгата ти съм споделил?”
Радко Радков
В нощта на побелелите разпятия
пътувам вероятно към безкрая. ...

Представите ви да си "зрял"
изглеждат грешни,
неправилни, за мен далечни...
За вас да бъдеш "зрял"
не включва доброта, ...