HEAVY METAL FOREVER

> “Ти поемай пътя си, обаче
>
> в свойте безразсъдства и беди
>
> неласканите недей закача, ...

(посвещава се на Черен Джак)
Самадхи. -
Мъдрецът
в лотос
извил ...

На разминаване в сънища - будни
Наранени, влюбени, тъжни и блудни
Протягаме ръце, чувствено бледни
Оставяме пътища за двама ни верни!
Докосваме чувства тревожни, сломени ...

Защо днес в очите ти
слънцето го няма?
Защо лицето ти тъжи?
А тялото така показва
че в мъка чезнеш ти... ...

Пътека и Чадър
Утрото ми, пак избяга.
Не последва Ден...
не дочух и дума блага,
само стар рефрен, ...

Устните ми са напукани.
Как жадувам роса,
да поема свежото утро,
да чувствам всяка моя клетка !
Очите ми изгарят в зората.

Линк към Част 7
>>>>
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=332825
Част 8
Ирен наистина какво беше това? – повтори въпроса си Ная - Той се радва че съм преодоляла страха си ли? Или има и още нещо? ...

Не искай мамо да си като мен не искай.
Казваш че съм силна но така ли е не знам.
Не знам защото мека съм отвътре и лесно мога да се натъжа.
И направя ли го мамо казваш ми недей не се мъчи.
Сълзи в очите ми не искаш ти да има. ...

В дома на мама и на татко винаги е топло.
В дома на мама и на татко спомени не спят.
Отворена е за децата входната врата
и чака с прегръдка
часа, когато ще ги посетят. ...

Вълшебство
Очи притворя ли и всичко се повтаря
като във приказно-вълшебен филм,
случайна среща, погледи през рамо
и после във мълчание вървим. ...

Мразя фалша и фарса. И мъртвите ви, празни души. Мислите ми се блъскат о мрежи. И черни мъгли ме душат. Черни са воплите, кротко спотаени нощем. И мракът се изражда в игли.
Мислех, че сме пазили святото. Нищожно парче от обетованата земя. А кухи надеждите са били. Времето се разтича по въздишките. К ...

Sometimes I feel
Like I don't have a partner
Sometimes I feel
Like my only friend
Is the city I live in ...

Просъскват пластовете,
сякаш, че се гонят.
Препускат
облачните небеса...
За миг се сменят ...

Здравей, ти старо огледало,
отдавна май царуваш в коридора,
преди показваше ме готин като цяло,
но днес съзирам някаква умора.
Студено си и някак начумерено, ...

Дъждът подкара облаци към юга.
Мастилницата вятърът катурна.
И птиците над зъбестата урва
видях как чезнеха една след друга.
Със въглен драскаше нощта ескизи, ...

Виновен дъжд
Във силен дъжд потаен мъж
ме срещна в здрача изведнъж.
Изплаших се, а той - „Поспри!”
И тъй дочакахме зори. ...

Аз съм тук... точно тук... И рисуват сълзите ми истини
от онези, които на глас все да кажа не мога...
Като малки снежинки стопяват се тихо на листа ми,
и размазват в мастилено твоята точка за сбогом...
Аз съм тук... точно тук... на най-тихия бряг на сърцето ти, ...

На хиляди километри си от мен
и там с друг си ти щастлива,
но въпреки от теб отдалечен
реки от чувства в мен се вливат.
И всяка вечер се опитвам да не плача, ...

Предполагам, че всеки се е чувствал загубен в един или друг момент от живота си. Предполагам, че всеки е стоял, гледал е в една точка и не е знаел на къде да продължи. Това е само предположение разбира се, но някак имам усещането, че е така...
Идва едно време, в което всеки иска нещо от теб, и го оч ...

ти
ми разбиваш сърцето
без думи.
аз
ти предлагам парчетата, ...

Не си тръгвай, за вечност една остани,
да лекуваме с устните рани.
Да повярваме с теб на красиви лъжи.
Нека истини в нас те да станат.
Пихме толкова чаши горчива любов. ...

- Готов ли си? - сякаш от нищото се появи Класната. Стоеше срещу закъснелия ученик и се усмихваше. Меко. Майчински. Излъчваше странна топлина. Предизвикваше доверие. Беше събрала цялото спокойствие на вселената. Нямаше да настоява. Щеше да изчака да и се довери.
- Ъ? - думите се блъскаха в главата м ...

Тази нощ гореща ли е, или само аз изгарям?
Страстен огън пак по вените върви,
доближиш ли ме и теб ще те запаля,
нека в любовен огън пак да изгорим.
Идваш ли при мене, тука под звездите? ...

Товар
По пресните следи на времето,
настръхнал, търся си пространство,
в което да се скрия временно
от моите пристрастия, ...

ПОСВЕТЕНО НА
М.М-БЕЛИЯ ПОЕТ
Кукла
на
косъм ...

Посвещение
Животът си събрах във стихове.
Пред Вас докрай душата си разголих.
Изплаках всичко в тези редове –
надявах се, мечтах и молих!

Християнските ценности и мястото им в съвременния живот
В днешни дни християнските ценности са пренебрегвани, понякога дори не съществуват за някои хора. Все повече се сблъскваме с реалността: църковните служители карат скъпите си коли, носят марковите си часовници, продават вярата си за пари, управ ...

Ще бъда силует за теб
и мирис на жена,
докосване на къдри
по брадата,
потръпване ...

Чувството на ревност ме убива
и ми мачка мъжкия фасон.
И стрела в сърцето ми забива,
като гвоздей черен във кашон.
Таз ли болест скверна, злободневна ...

- Тате, какво е това истинска любов?
- През живота си ще срещнеш много жени. Ще бъдещ щастлив, разочарован, но истинската любов, сине, е само една. Когато се видите след двадесетгодишна раздяла, и приспаният в гърдите ти огън отново запламти, тогава ще я познаеш. Тя не е подвластна на времето. Тя е ...

Навън зима е, сняг вали...
А вътре в моята душа студено е
И сърцето ми като лед е то
Няма те до мен в тази нощ студена...
А чашата пълна с вино до мен стои и плаче тя... ...

Криво ми е на душата,
на душата ми е криво
и не ходя във гората,
там е всичко живо*!
Със секири и с триони ...

Аз знам, че хитра си лисица,
че искаш да опиташ доста,
че сменна си квартирна птица,
която много често пости...

Първият ми спомен?
Ударите на дъжда в града бетонен
Аромат на борова кора в септемврийския сумрак
Безцелно паднал сняг,
украсен от уличната светлина ...

Много те обичам,
а ти обичаш ли ме?
По теб се увличам,
ще падна, хвани ме.
Ще падна в дупка ...

Кой бе той?
Не момче,
а мъж.
Не въздишка,
а любов. ...

Една вечер в страната на спомените... 4
Помниш ли, тогава бяхме в планината,
ти си бе закичила със цветя косата,
Слънцето към залеза вече се отправяше
и Звезда-вечерница нежно ни задяваше... ...

ГРОБИЩЕ ЗА ЕДНА ЛЮБОВ
Как черно кървеше! Безумно събирах
със трескави длани дъха ти.
Угасваше бавно. Аз бързо разбирах -
цял космос разкъсва плътта ти. ...

Мълчиш, Любов...
Да, нека помълчим.
И само песента ни ще ни върне
там, дето няма вече да вървим,
там, дето няма вече да осъмнем... ...