Как ми се искаше татко да беше жив,
щях да си купя от твоето време,
за да бъдеш до мен, да съм щастлив,
вместо сега тъга да ме обзема.
Но ето, на!, оставих времето ти да свърши, ...

Противопиърсингово
Украшение е това, което можеш да сложиш и да свалиш без да оставя следа!
Д.Т.

Три гарги кацат на дърво,
отнейде буря се задава,
а долу, в ниското стебло,
стар болен гарван сам застава.
И слуша яростния спор, ...

В скрина прашен
там - дълбоко в душата ми,
не са стаени спомени.
Не мъдруват в него
и блянове стъпкани. ...

В дъждовна вечер
кой е с нас сега,
сянка на бедомен пътник,
или сме в мъгла.
Не сме сами, ...

Рисувам с устни
огнени сърца.
Изпращам ги по вятъра
да скитат по света.
Две по две да се намерят, ...

Отиде си. Насила. Най-внезапно.
Злодей реши, че съдник ще е твой.
Отне живот безсмислено, тъй вещо
в дяволски, безмилостен двубой.
Душата ти изтръгна той безсрамно. ...

с мъжа си макар
да живееш отсреща
в събота сутрин
привикнах да чакам
писмата ти ...

Какво е сфинксът без усмивката си ?...
Студена и неуловима е скалата
зад скованите очи.
Лицето е душа,
душата - безмълвна маска... ...

Когато си до мен не сещам, че е зима.
Очите ти горят като камина,
прегръдката ти топли,
сякаш никога не ще замина
от тези мигове в които сме до други ...

Подай ръка
Подай ръка, от мрака да изляза
и всички черни сенки аз да залича,
и само спомена ще си запазя,
сърцето ми с любов да облеча. ...

Най-боли, когато с него е невъзможно,
когато е счупено и непосилно сложно.
Любовта ми идва от дълбина незнайна.
Криптована е в мен, неясна и безкрайна.
И търся кода, за да разбера необяснимото, ...

Дяволско
Сто пъти се отричам от Теб!
Сто пъти ти се вричам…
Мразя твоите чувства от лед…
Мразя, че те обичам! ...

Настана сутрин, зазори
Угасват вси звезди
Светлей небесна синева
Изгряват две слънца
И две пътеки слънчеви ...

Как ?
Когато в брачното ни ложе
с очи премрежени от страст
си със поредния любовник
в съня ти ще нахлуя аз. ...

Нощта се разстила пред мен
с аромата на взета жена,
на която не мога да се наситя...
Сега имам всичко -
препълнена с нежност душа ...

"Не зная къде и кога. Кой знае? Къде е днес вчерашният дъжд?
В град невидим?
Вътре в мен?
Наоколо е тихо и студено. Напред - безкрайността. Не усещаш движението.
Няма луна, но звездите светят ярко - като мънички диаманти." ...

Жените
в македонския ми род
не плачат.
Посрещат драконите
с вдигнато чело. ...

В стая покрита със споменен прах,
призраци стъпват на пръсти,
времето спи на стария праг,
забравило да се прекръсти.
Вятър в комина свирна с уста, ...

Видя ли те,
чуя ли те,
пиша ли те…
търпя зверско падение,
излитам, ...

Още една година
Отмина още една година
от моя живот, а сърцето ми -
все така самотно е.
Твоят образ е като блед ...

За Нели!
Ех, приятелко тъй милна, далече беше дълго ти,
а моите мисли безутешни нямаше кой да смири.
Аз търсих те във хора нови, с които времето делях,
но те оставаха студени към моят безутешен страх. ...

Какво от това,
че не си с руси коси?
Аз само в съня си те виждах такава.
И какво от това,
че не са сини твоите очи? ...

Дъждът опитва да отмие бръчките.
Лицето ми е бяло, бяло, бяло...
Дъждът се лее като по поръчка,
а времето е сякaш спряло.
Едно врабче във локвата се къпе, ...

ще те скрия
в най-топлия шал
и най-студената прегръдка
ще те прокълна
с вечна зима ...

След толкова години глад
сърцето трепна изненадващо
почивка взе за ритъм-два
и заработи пак забързано.
И чудото се случи. ...

Прохладна вечер, в знойно лято...
Край езерото съм се спрял.
Играят светлините във водата.
Града палитра е разлял ...
Блести града и плува във водата, ...

Столетник беше. Виждаше се ясно -
на две превит, от бръчки набразден.
И пееше. Тревожно, полугласно.
Когато спря, попитах го смутен:
"Не си ли срещал щастие, човече, ...

/зимна приказка за любовта/
Падаха снежинки – откъсваха се от мъгливо белите облаци и бавно се понасяха надолу. Събираха се на рояци, на ята или една по една летяха към очакващата ги белота.
Като мигове от време са – Ехо ги ловеше с поглед. Като секундите от които е съшита всяка минута, като бодовет ...

Отидох малък надалеч.
Да търся бъдеще в свирепата им сеч.
Отидох в чужда страна.
Но пред мен се изпречи висока стена.
Подигравки и присмехи обидни. ...

В зелените очи на вечерта.
В студените сълзи на самотата...
Във порива за обич на кръвта.
В горчивата прегръдка на тъгата...
В неоновия блясък на света. ...

Ако някога ме срещнеш, мили приятелю,
товар да нося на старите си рамене,
ако някога ме срещнеш, слънчеви приятелю,
да ходя бос със напукани нозе...
Ако някога откриеш богатство животворно, ...

Ще ме търсиш в цветята сред двора.
Ще ме търсиш под дюлята зряла.
Ще ме търсиш сред многото хора.
Ще ме търсиш в пътеката спряла.
Ще ме търсиш във някоя дреха. ...

ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО
Словото – Бог е Словото
Как да зарадвам Словото,
като го няма новото –
Да седна да го изпиша, ...

Като снежинка бяла ти блещукаш,
в тъмата на дома,
и като светулка вечер светиш
с искряща, бяла светлина.
Като искрица бавно ме изгаряш ...

Не винаги знаеш.
Понякога единствено чувстваш.
И точно чувствата ти казват,
когато всичко е приключило.
Аз го чувствах, ...

Полунощ е. А теб те няма.
Разхождам се гола в стаята.
Чакам те. А теб те няма.
Мокрите краища на косата ми
Галят нежно гърба ми. ...

България отново ще възкръсне,
не е обречена на тиха смърт
и емигрантите ще се завърнат,
дори и само да се поклонят!
България ще се изправи силна ...

Бащината къща
И спомням си, когато бях дете
как мама нежно ме прегръща,
и тичах със издрани колене,
прибирах се във бащината къща. ...

Исках да ти кажа нещо мило.
Ласкаво. Надеждно. И безкрайно...
Но животът гледа ме унило...
Майната му!...
Исках да те сгрея романтично. ...