До днеска аз крилата си не съм разтварял...
И в синия простор на радостта, не съм летял!
Но в огъня на чувствата си съм изгарял...
И все на поста си в живота тежък съм стоял!...
Като ненужни дните, времето раздава... ...

Надежда за душевна топлина
сякаш чезне в бездна тъмнина.
Нежност ти ми дай,
мечтая си за май.
Рози в цвят бял ...

Вържи косите си със топъл здрач,
Докосвай ме със погледи самотни...
И сънища разказвай ми – без глас,
и нека тишината да говори...
Налей ми чаша със шампанско - смях... ...

Една вълшебна нощ
...В мемоарите си още
ще разкажа за една
от Ония луди нощи:
аз, момиче и луна ...

ПОГЛЕДЪТ НА ЛИЛИ
Рубрика
Животът – начин на употреба
„Погледът на Лили” е поредица от есета на философски, граждански, социални и лични теми. Представени под формата на разговори с малката ми дъщеря, те са базирани и провокирани от реални житейски събития, както и от общуването с детето ми, от нейни ...

Понякога се връщаме
Някога ще се завърнеш пак -
ще свърнеш - нищо, че е мрак
по улиците твои оттогаз” -
приглушено шепне древен глас. ...

Днес пропускам живота край себе си.
Гледам всичко със слепи очи,
безразлична към сложните ребуси.
Като стъпкан пелин ми горчи
една мисъл от гарван по-черна ...

З А Щ О М Ъ Л Ч И Ш
Защо мълчиш? Животът си отива.
Прекрасно е, че двамата сме с теб!
Защо мълчиш, когато, ме обичаш
и устните ти топли ме зовът? ...

- Госпожо, аз пък няма да седна до Ангел!
Нина вдигна глава от дневника, беше началото на часа и всички деца все още се щураха насам-натам из стаята.
– Защо Виктория, какво има сега?
– Защото много мирише, госпожо!
Децата започнаха да се кикотят и погледнаха в посока към задните чинове. ...

Поглед тежък, неприемлива е реалността.
Затварям очи и ето те сега.
Пред мен стоиш, разкошна в свойта сивота,
а две очи ме гледат с влажен поглед.
Във тях се дави отново моята душа. ...

Хвали се на всички Мая:
- Буквичките вече зная!...
Казва умничката Руми:
- Раждат се от букви думи!...
- Щом прибавим "Б" към "АНЯ" - ...

Вървя бавно сред тишината...
Като малко дете се крия...
Вкусих от сладостта и се опарих!
Каква е моята съдба? Боже
Каква е моята съдба, Боже... ...

Дните й минаваха бавно, скучно, безсмислено. Беше сама. Без ничия мъжка подкрепа. А толкова се нуждаеше, Боже, толкова се нуждаеше. Искаше връзка, с която да се чувства защитена и желана. Искаше здрава ръка, която да я води напред и само напред. Много ли желаеше? Момче, което да я обича, както тя е ...

На лицемерите...
Аз съм такава - наивна, добричка...
и често ме лъжат за много неща.
Но днеска нарочно заставам пред всички
и щЕ им припомня аз всяка лъжа. ...

Ще си отида и ще видиш
света под друга лупа
и ще откриеш самодиви
по облака прихлупен.
Там дълго, дълго ще ме търсиш ...

Литературен критик
Искам кат’ поет да блесна,
всеки мен да оцени,
но не става толкоз лесно –
иска се талант, уви! ...

ПОГЛЕДЪТ НА ЛИЛИ
Рубрика
Парите на умните
„Погледът на Лили” е поредица от есета на философски, граждански, социални и лични теми. Представени под формата на разговори с малката ми дъщеря, те са базирани и провокирани от реални житейски събития, както и от общуването с детето ми, от нейния поглед и ...

Захвърлено и страшно разпилян,
един Живот не стигнал върховете.
От потни дни неистово събран,
докато има светли силуети.
През праговете Ти не се завръщам пак. ...

Ще бъде ли някой
с мен щом умирам?
Ще ме гледат ли тъжни очи?
Ще се моли ли някой
да не отивам ...

РАЗСТРЕЛ
На копието си Санчо носи свободата,
а моята е на върха на един молив.
Заливат ме. И топла и студена е водата,
Когато, кривна сърдечния си обектив. ...

Магията в живота никога не спира!
Тя кара всичко да цъфти.
Но също кара и човек да страда -
когато някой с думи и дела го нарани!
Живеем в време тъй размирно... ...

Очите ми тежат като могили.
Очите всъщност лепнат като мед.
Умората остави ме без сили,
но трябва просто да вървя напред.
Ако е нужно, няма и да дишам, ...

За живота луд копнеем,
за шегата - най-добрата!
Нека силно да се смеем
да ни заболят ребрата!
А вие тъй сиротни ...

и бяхме
земята разтворена
захвърлено
бяхме небето отгоре ù
и бяхме две ...

Ти чуваш ли как капе тишината?
Протяжно, монотонно, кап-кап-кап...
(оп, не беше това)
Със себе си съвсем не се разбирам!
Консенсус няма в моята глава. ...

* * *
... пък днес спасих едно кокиче.
Навярно палави деца
откъснали го, както тичат
и после паднало в пръстта. ...

Вихрушка се изви
над душевната ми стряха
и отвя последните мечти -
но това мечти ли бяха...?
То бе плах един копнеж, ...

Нещо друго
Но аз не търся твойта обич
и за какво ми е дори не зная,
аз искам всяка нощ да се страхувам,
че утре просто ще те няма. ...

Убива ме това,
че си на години
далеч от мен.
Господ ме срещна с един от ангелите си!
Красив и неземен! ...

ПРИЯТЕЛИ
Преди да отворя вратата, вече чувах драскането и скимтенето отвътре. Едва открехнах и Джери ми се метна в ръцете, а аз присвих очи и стиснах устни в очакване на 5-минутните мокри целувки. Не би. Джери само ме близна, скокна обратно и се затърча към спалнята на Мамито. Последвах го и онемях. ...

В двора на мама -
кокичета,
гонят зимата от очите ми.
Толкова дълго бях стряха,
че не различих белотата им ...

/на Вълчо/
"...и не само с хляб ще се насити..."
За любов ще си говоря със поета...
За хляба чер - с орача ще хортувам.
За старостта и болките във кръста ...

Вървейки под дъжда,
с хармоника в ръка,
аз дочувам песента,
онази излизаща от
моята душа, ...

„ Пазя те“ – дума – какво обещание…
Спазвам го вярно – болка, страдание…
Толкова близо, а всъщност далеко
Колкото тежко, толкова леко.
Студено е в мене, но и гори ...

Събличам старата си кожа.
сглобявам образите си насън.
А времето да изтърпи не може -
разсърди се - и заваля навън.
Премяната на старите дървета ...