Мъдростта е морга за душата.
Развратник - мъдрият и точен ум.
Едно дете живее на Луната
и без да знае що е космодрум.

Подай ръка. Не се страхувай!
Заедно ще повървим.
Подай ръка.
Така ще ме усетиш,
дори по пътя да мълчим. ...

Не ми трябват крила* – всяка нощ съм небе
и надничам в очите ти с вятъра
спи градът уморен и тепетата спят
само ние будуваме някъде...
... ти безпътно желан аз безплътно сама – ...

Има една приказка, че разграден двор никой не може да го опази. Особено в поганско време, когато ни към живите има почит, ни към мъртвите. Затова и в гробището вършеят всякакви – от кльощави наркоманчета с глави като гумени топки до най-обикновени келеши, плъзнали на лов за духове. Но най-страшни са ...

Не казвай, че всичко със нея е свършено вече.
От толкова обич в сърцето остават следи.
Когато към мене погледнеш, макар отдалече,
неволно ще търсиш любимите нейни черти.
И нейното име ще стреля по мене сачмички. ...

Малък свят – колкото шепичка!
Няколко стъпки във пясъка,
няколко рози трънливи,
нежният вятър в косите ти,
няколко черни маслини, ...

Нощта пристъпва със стъпки потайни. Тревожна мистичност.
Лунни болести. Пречупен гръбнак на лунни сонати.
Животът бива разтресен: смърт, с високи нива сеизмичност.
Душата се лута в проклятия тъмни, но свои, познати.
Демонични пламъци горят непокорно сърце. Кървава пещ. ...

Като в отвъдното проникваща вглъбеност
или фрагмент от виртуозна творба на Бог,
свидната, магичноживотворна Роула
заплени ме повече от картина на Гог.
Преклоних глава пред очите ù езерни, ...

Лежи нещастна в леглото,
до нея спи невръстното дете.
И леден порив брули пак стъклото,
а вятърът листата пак мете.
Защо така наказа я съдбата? ...

Спрете с този ш*бан расизъм
Отвсякъде ни заливат с омраза. Вече няма значение дали става въпрос за чужденци, цигани, българи, виетнамци, извънземни, чудовища от Лох Нес или подобните им. Важно е да има омраза. Телевизия, радио, вестник – каквото и да си изберете, чака ви бълвоч от ненавист.
Аз обаче ...

Исках аз до края да се боря, братя,
но куршум злочест възпира моята борба,
не спирайте за мен, вървете вий в атака,
аз тук оставам и тука ще умра.
Разкажи им, майко, ти за мене, ...

1.Мистерия е нашата планета,
твърде е загадъчна за нас.
Да я разучим ние сме заети
във всеки иден загадъчен час.
2.Учените с умовете, ...

* * *
Ще ме целуне
залез несънуван...
И ще помръкне
стихналата вечер... ...

Спрях!
Преди да погледна
нощта в очите ти.
Преди да заровя
пръсти в косите ти. ...

на баба ми
"Почерниха земята ни, момче"..
в нощите разказваше ми баба,
от питата отчупваше парче,
но в гърлото засядаше ми хляба. ...

Аз английски не зная,
но зная перфектно бургаски.
днес пред вас съм изправен
истински и без маска.
От старата баба Лейди ...

Сърца по тротоара
Изтърканите фрази на нощта
ме замерят със тролеен шум
и не мога аз да проумея същността,
нищичко не идва ми на ум. ...

Сигурна ли е земята, по която ходя?
Та нали Земята се върти?
Искам ли в мрака аз да бродя
Под небето с безкрайните звезди?
Вярата ми – силно тя напира ...

Този свят помежду ни
е изпълнен със думи.
По тях си приличаме
и с тях се привличаме.
И ги слушаме трепетно ...

Пуснаха дечицата във двора.
Пръснаха се, като пилци те.
А във двора имаше и хора
да избират "своето" дете.
А на края - доста срамежливо, ...

Феята на книгите
06.06.2015
Всички знаят книжните базари в големите градове. Някои ги заобикалят с досада. Други, като жени в магазин за обувки, разхвърлят всичко и нищо не си купуват. Аз живея в по-малък град и, понеже няма книжен базар, пътуването до Стара Загора, София или Пловдив винаги е съпров ...

Помилване
Съдбата неразумно ме помилва,
сред хищници, проядени от зло.
Очаквах, че и аз ще стана килър –
така в живота вечно е било. ...

Тя беше моето Просветление! Когато някога Я видях, знаех, че е Тя! Разбрах и друго, че животът ми вече никога няма да е същия! Особено без Нея! Нещата бяха Прекрасни, но... нещо се обърка и... се разминахме! Опитах и живях много години без Нея! Да, причиних си го! Беше ужасно, непоносимо, безцелно! ...

Прохладна вечер, в знойно лято...
Край езерото аз съм спрял.
И гледам светлините във водата
града отсреща заживял ...
Блести града отсреща във водата, ...

Èх, пòле, рàвно
пòле, нèма баѝр - да
ти òко зàпре!...

Аз те исках, ти пък мене не!
Аз те чакам, ти пък мене не!
Аз ти пиша, ти на мене не!
Страстно те целувам в мислите си,
а ти отново не! ...

Живея живота си както ми падне.
Посоката сменям през ден или два.
Понякога тегля с инат на магаре,
а друг път препускам с галоп на мустанг.
Мечтата ми – волен сокол в небесата – ...

ТАНЦЪТ НА КАПКИТЕ
Да,
така
унесено
след дъжд, ...

Когато световните лидери бяха информирани, че технологиите вече позволяват достъп до друго измерение, настана страшна политическа суматоха. Проведоха се стотици официални и неофициални срещи, на които, освен политици и учени, присъстваха и представители на специалните служби. На тези срещи рядко бях ...

Стрелките на часовника да можех само
с пръсти нетреперещи да върна...
И листите на календара, мамо...
И тях назаде доста да отгърна...
Сутрините пак такива да си бяха ...

Вземи от мене всичко забранено,
омайвай ме, подлъгвайки съня.
Превръщай всяка сутрин в нещо откровено.
Събуждай ме, щом почне вечерта.
Безсъние ми давай за подарък, ...

Ти ме научи
Сол на живота и рана в сърцето
е любовта, без която не можем.
Люляково ухание и политам в балкана.
Без тебе раната не зараства, ...

Взимам огъня от твойта гръд,
ред във черна дупка,
после с него
паля свойта смърт.
Неясни чувства ...

С ритъма на сърцето
пулсират неканени,
забравени чувства.
Ако има друг живот,
с теб ще се намерим ...