ЗАМИНАВАНЕ
Автор: Васил Тоциновски, Република Северна Македония
Нечии стъпки
глухо отекват в мен,
нечий приглушен глас ...

Силното думкане по вратата накара доктор Рочдейл да вдигне глава от вестника, който четеше. Той присви гневно вежди, мразеше да го безпокоят в ранния следобед.
– Докторе, спешен случай! – екна отвън женски глас.
Той стана с неохота и отиде да отвори. Пред прага стоеше негова позната, възрастна прода ...

СПОМЕН ЗА ОТЛЕТЕЛИЯ ЧОВЕК
Тъй както клечката кибрит
изгаря с жалостно пращене,
ще изгоря – и ще сме квит
със ледения свят край мене. ...

Писна ми.
От хора неразбрани.
От такива, дето искат,
а не знаят как се ближат
рани. ...

На безсрамната наша държава и безсрамните родни апаши
не разбирам защо да прощавам! От лъжата огромна се плаша!
Предпочитам да бъда обесен, но да бъда морално опазен
от лъжите на тяхната песен, от лъжите, с които ни газят!
В кабинета на гнилите чувства са узрели нечестни милиони! ...

Недей, не казвай, че така е редно!
Дългът не бъркай с обич – въжен клуп.
Сред прашните химери в крайна бедност
умират и мечтите ни. Накуп.
Недей, не казвай, че така се прави! ...

Като обезумяло е слънцето
в петите събужда трепети
и стеле зной и пожълтяло време.
В листите на бит, народност и култура
хората - единствени, каквито са ...

Хиляди българи те напускат,
Всеки ден, всеки час,
Но какво има там за тях,
Което тук да не може да поискат.
Нима има по-красиви планини, ...

Пак след десет години се срещнахме,
всеки сграбчил живота в ръце.
И към спомени мили погледнахме
с разтуптяно от трепет сърце.
Всеки своята приказка има - ...

Омаян от невинността ти, дете,
аз унесох се в приказни мечти!
Благодаря на Господ за късмета
теб да срещна, душа да полети!
Аз сред страдание, тъма живях, ...

Какво да й кажа, то народът го е казал '' Каквото почукало, такова се обадило '', но
- Е, така е, животът така е устроен, да си помагаме един друг, даже и да не чакаме отплата - вяло казах - А вие защо,... какво да питам, защо избяга ли, изгони ли те, обиди ли те.
- Защо ли - подхвана тя - Животът п ...

Така е хубаво да нямаш грижи,
в черупка да затвориш своя ден
и с хубави неща да го нанижеш,
от простотата му да си пленен.
Дали ще споделиш море и пясък ...

Реката на живота ни влече
към брегове далечни ни отвежда
забравата след нас ще потече
от дните, нявга чакани с надежда.
Аз търся пристан на незнаен бряг ...

След няколко минути Грен бе яхнал своя бледо-сив кон , след като го взе от един от хората на Корнел, който беше поел грижата за животното за кратко.
Избраният воин огледа отново пейзажа около себе си. Групата се движеше по широк отъпкан път от изсъхнала пръст, сред красива , просторна местност. Тя б ...

АВТОПОРТРЕТ СЪС СЛАДОЛЕД
... днес бях се барнал с бялата си ризка,
и – както си вървях по "Филарет",
нали момченце съм, ми се прииска,
и тутакси си купих сладолед! – ...

Тихо стъпвам на пръсти, че вън
котарак сред тревата заспал е,
мърка песничка нежна насън,
той – бродяга, от век непогален.
По кожухчето всеки бодил – ...

В Китен
Когато бях десети клас момче, мечтаех да си лягам край морето. Със скромно, не опипано моме да гледам към звездите и небето. И след години, в Китен купих дом. На пет минути източно от плажа. С двуметров хол и тесничък балкон, във виличка на четири етажа. Там бързо си набавих куп неща: хладил ...

Ежедневки 82
1. Маскирах се, като тапет... и ме опънаха на стената...
2. Винаги казвам мнението си... но никога нямам такова...
3. Дневна птица съм... но водя нощен живот...
4. Задоволявам се с малко... но в големи количества... ...

Беше отдавна
Беше толкова отдавна,
в миналото те видях
и тогава със сърцето,
че обичам те, разбрах. ...

ПРОЧИТ НА ОГЛЕДАЛОТО
Не бях се гледал скоро в огледало, и днес бях в потрес, като се видях,
печално старче – вече побеляло! – пък и отдавна станало за смях,
потънах из дълбоките си бръчки, раздрани с най-зловещия молив,
с мен Времената бяха много мъчни, а пък и аз не бях из тях щастлив, ...

В розовия цвят на Егейския следобед
аз не мога прегърна този който ревностно обичам.
Мек и влажен е неговият меден поглед,
но сълзите му като солената вода се мудно стичат.
Защо те няма тук при мен във тоя миг, ...

Легна слънце и луна през облаци вечер крие се
събори огласяват що сме останали по села
кой че се бори у тая Родина
що сме останали тука - кураж дружина
Дух да има ...

Горещината лизва като огън.
Потапя душите в адския казан.
Отвсякъде се чува тъжен вопъл.
Дихание сред природния капан.
Спасение, сламка в живота горък ...

Прекрасна нощ. Дъждовна, пълнолунна
душата съм на този сънен град.
И нека вместо мене те целунат
акордите, в които непознат,
светът от вчера тихо се възражда ...

Намерил себе си, на себе си приличам -
свърталище на тъмни бъднини.
Душата ми е толкова различна,
но в ранна утрин към пръстта кълни.
И я прегръщат с воя ветровете - ...

Тя бе оръдие в ръцете на човека.
И мъкна я на гръб той много века.
Забива я в земята плодородна
и точи я да бъде модна.
Но времето на къра се изниза, ...

Има ли тази вселена Създател или е възникнала от само себе си ? На този въпрос не е никак трудно да бъде даден удовлетворителен отговор. И този отговор гласи: Да, безусловно има. За да стигнем до този категоричен отговор не ни е нужна никаква вяра, а само логическо мислене. Защото, уважаеми читатели ...