Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
373 133 резултата
Денят роди се от утробата на мрака
и обещаваше живот и слънце ярко.
А тъмнината, притулена, преви снага
и заживя в човека тайно,
като сянка. ...
  255 
Погледът е виждане сегашно.
Пътят твой, в ума очертан - ако от същество някое затворен е.
(Ако движи се срещу теб човек недостоен-неуважаван.
Щом пътя пресича ти подобен - грубо, - знаци са това.)
Погледът твой - и умът сегашен - нов, страничен виждат път. ...
  239 
* * *
Прозорецът на хладната стена
затваря ме във тясната си рамка --
минават бели облачни платна
над нивите и купите от слама. ...
  273 
  1097  11  22 
Денят е шарен, весел като мен.
С моряшка шапка тичам украсен.
Поглеждам все към морските вълни:
– Недей лежа на плажа, а стани!–
ми казват и летят безспир напред. ...
  936  17 
ЖИВЕЯ ПОД ЕГИДАТА НА БОГА
... ще се смиря и аз на своя ред пред всички свои рухнали надежди
отново да се видя млад поет! – пак да нареждам римите си нежни,
с тях да ви милна в някой труден час, небе щастливо да ви обещая,
да се опитам пак да бъда Аз! – какво от туй, че му се вижда краят? – ...
  573 
светът изметна
се заради нелюбов
немимолетна
  222 
  923  36 
КАМЪК ПАДНА В БЛАТОТО
Отново камък падна в блатото…
Отначало се чу гръм нейде в планините, после отекна трясъкът на рухваща скала, сетне се разнесоха глухите удари на търкалящ се огромен камък, трошащ покритите с древен мъх дървета в усоето, из леса се понесоха дивите зверове – чак змиите, таралежит ...
  429 
Ама много съм любопитен. Все си вра носа – навсякъде. Бе, човеко – поглеждай с едно око информациите, вярвай им и хич не се питай лъжа ли са или да…
Спокойствие, силна храна и щастлив живот се градят на база овчето равнодушие. Ми, ето – във Франция , казват, революция. Черни и араби грабят, палят, б ...
  359 
Когато в началото видях дядката с знамената да крета към спирката съвсем откровено го сметнах за луд.
Всяка сутрин се появяваше от пресечката, излизаше на главната, носейки знамената, после ги закачаше като пряпорец на пътния знака Д 24 - "автобусна спирка", и сядаше на неудобната пейка.
Знамената б ...
  553 
НЕПОСТИЖИМАТА ЖЕНА
... в красивите трептежи на плътта, когато мисълта ми нейде чезне,
най-светлите безумия чета и дишам! – алпинист, надвесен в бездни,
душа протегнал, дърпам своя дъх, а ти под мен си все така енигма! –
красива си! – по-истинска от връх, до който нивга няма да достигна, ...
  227 
ТРОПОСКА С ЕДЪР БОД
Ти може да не вярваш в тишината,
но тя е толкова красноречива –
обичам те и вън е още лято,
еленова луна рида облива. ...
  330 
БАЛАДА ЗА ОТЛИТАЩОТО ВРЕМЕ
Аз остарявам бавно. И – полека.
И все по-скъп ми става всеки миг.
През мен се извървяха двата века –
след късичкия мой родилен вик. ...
  733 
* * *
Море
пустиня пясъчна
вълни
повярвали във кратката си вечност... ...
  846  17  16 
Грийн Дей - Никой и не би узнал
Текст: Били Джо Армстронг, Майк Дирнт, Тре Куул
Превод
Защо забавата ми трябва да приключи?
За мен единствено това начало е. ...
  643 
Завещавам
на птичката Орехче -
от сърце - трохички,
на Листото жълто -
ветрове, ...
  827 
Вдигат се тостове за незаслужени постове!
02.07.2023 г.
гр. Пловдив
23:00 ч.
  230 
Когато вечер очи затвориш
и опиташ да заспиш... тогава
съня си губиш и мечти кроиш.
Но всъщност ти тъжиш.
Не само луната пречи... ...
  286 
Решихме и ние да видим Морето,
ах колко меко и синьо е то,
но вече нещо тежеше в сърцето,
главата ми тежка е и зная защо.
Проблеми колкото искаш странни и лоши, ...
  295 
Чук, чук, чук по буквичките нежно,
чукат пръстчетата, водени от мисълта.
Нареждат се по листа бързо и небрежно,
долитащи със ехо за писане слова.
Нещо мъдро дано да се се получи, ...
  419 
***
Край хижата, над старата кория,
небето се надвеси, претъмня...
Застигната от лятната стихия,
която ненадейно заваля,
подслон намерих под листата ...
  277 
Струваше ли си, Господи
Струваше ли си
да се пожертваш, Отче
Адама от смърт да спасиш,
по бащински нежно ...
  379 
Съдбата не пледира суетата,
превзети и закърпени усмивки.
Тя вижда у душата свободата,
върху лицето - нежните извивки.
Съдбата не целува безпределно ...
  264 
Онзи дъжд който замина на север,
не успя да проплаче над нашия град.
Небето сега е синя постеля
по което надежди като птици летят.
Как красиво се реят надежди за благост, ...
  394 
Тишината обхванала къщата, в която бяхме настанени ни наспа бързо. Вероятно от ароматните сортове грозде или пък от искрящите пръски на виното, което тук се наливаше неспирно. Сутринта ни донесе бодрост и настроение. Приготвихме се и въпреки, че беше рано, тръгнахме за спектакълът, за който имахме б ...
  319 
Знаеш ли как вечер заспивам с мисли за теб...
Знаеш ли как сърцето ми бие само за теб.
Знаеш ли как в ума ми си постоянно, как заобичвам те бавно.
Знаеш ли как изтръпвам като ме докоснеш,колко много щастие ми носиш...
Знаеш ли нощите колко са ми самотни без твоята прегръдка, знаеш ли как жадувам аз ...
  213 
Дълбае болка алена, неистова,
дали пък няма аз да поумнея?
На малко поопърпаните листове
описвам в стих и себе си, и нея.
Познайници сме стари и отровата, ...
  215 
  581  13 
  1024  10 
  1038 
ИГУМЕНЪТ
Понеже съм красив, пък съм и умен,
и съм наясно с Божия Всемир,
мечтая си да стана аз игумен
във някой малък женски манастир. ...
  316 
Изоставени на произвола на съдбата,
те пораждат болка и тъга в душата!
Кой го е грижа и се вълнува за тях!?
Кой ги забравя, когато мисли:"Успях!"?
Не мислите как на слабите да помогнете, ...
  394 
Беше вечер и ярки звезди и три луни светеха на тъмно-синьото, почти черно небе. Слънцето бе залязло преди часове и единствената силна светлина идваше от малкия лагерен огън, който Гравин бе запалил, на полянката ,на която той и Грен бяха решили да лагеруват. Чуваше се слаб звук от течаща вода, от тя ...
  447  14 
Днес, от стиховете недописани,
събирам строфи –
стотици песъчинки слисани
от поетичните ми катастрофи.
Меракът ми е да направя замък – ...
  898 
Разпусна си косите златнокоси.
Докосна с нея меката трева.
Побегна с крачета боси,
с лице огряно в светлина.
Косата - облак фееричен ...
  232 
Шарено е слънцето в небето,
шарено по детски то блести –
шарено в душата и сърцето
носи радост, обич и мечти!
Шареният свят ми се усмихва, ...
  459 
  903 
Летят в небето ято от безкрили патки.
Крака размахали усещат свободата.
Сред тучните поля под тях препуска
табун коне със граматични пранги.
Във тихите води на езерото плуват ...
  442 
Дали изтича времето на разума
и преобръща сякаш този свят,
аз не разбирам смисъла на казуса
да се лишиш от Божа благодат.
Какво, ако не бъдеш първи в злото? ...
  790 
Предложения
: ??:??