Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
373 133 резултата
опит
за молитвено
наричане - за щастие
нека обича
се с обич девича и ...
  223 
На сина ми
Много искам да мога, Луната да хвана
и напиша на нейния приказен лик
тия думи, които вовек да останат:
Сине, искам да бъдеш безумно щастлив! ...
  669 
Нощ за обич. Нощ-закрила.
Нощ, по-бяла от деня.
Лятна, лунна, притаила
дъх, земята занемя.
Дълъг път на безтегловност ...
  292 
Място и време
Пространството (ил' мястото) мисли и чувства съдържа свои специални.
Ако за това място се мисли от друго място не е неправилно, но е погрешно.
Седи гражданинът в рая на своята стая и мисли на село какво ще прави.
От място, съдържа което мисли други, за друго място мисли той. ...
  519 
Музика,текст,аранжимент - Иван Неделчев
Песен,която посветих на дъщеря ми,с която имахме трудни моменти в живота.
  946 
Отблъснат надолу невярващ в мен
мисълта ти е чук във стената тухла по тухла от разум строен
Сам, изгубен без капка светлина във нощта
не знам каква е тази тъмна луна
Удавен във мрака видях твоето лице ...
  326 
Пълнолунна е нашата нощна фантазия
с еднооко намигащо в мрака небе.
Във морето, обагрено с цвят на азалия,
късен гларус вълните с крилото гребе.
И се спускат звезди като рой пеперуди, ...
  382 
Имало едно време една малка мишка. Тя гледала в захлас към Луната всяка нощ и си фантазирала, че това е огромна пита кашкавал – когато имало пълнолуние. А през останалото време си мислела, че някой яде от нея. И умирала от яд, че този някой не е тя...Толкова много искала да отиде и да си хапне от не ...
  793 
Всяка вечер, щом очи затворя,
мисля си за любовта... тя е нашата упора
вяра в вечността. А тя, кучка бясна,
сълзите превръща в грях.
Защо не спорим с' себе си не зная... ...
  181 
ДЕЦАТА НА ПРИРОДАТА
Хората и животните харесват полезните за тях растения. Тези, които дават и плодове, и сок, и злак за храна. Животните търсят райските скупчвания на полезните треви и дървета, хората направо са се научили да ги отглеждат сами.
Ливади, морави горички, гори… И градини – цветни, зеле ...
  368 
Преди дни, на 100 годишна възраст, почина Анжел Вагенщайн - верен син на Столетницата. Лека му пръст! Но поне за мен, неговата смърт е символична и предзнаменователна за смъртта на самата Столетница, която както е добре известно, отдавна се намира в състояние на будна кома. Нейните избиратели са пое ...
  475  12 
  355 
  864 
  328 
  1008 
  423 
  813  15 
дихание мое
във въздуха разтворени
морски вълни
  298 
Дори не помня откога –
родена съм навярно с тази вяра,
но в себе си я пазя досега
и знам – случайни срещи няма.
Листо окапва, а след него – друго, ...
  1289 
Седи си глухият музикант на прага , спомня си изминалите дни и с умиление въздиша по изгубената си любов.
Тогава влезе , Елена седна на креслото рокля , сякаш от коприна , кожа нежна като кадифе и бяла като абанос и заговори , тя на глухия пианист , който я гледаше като онемял без да отлепва поглед ...
  355 
"Дядо белобради ряпа взе да вади..."
Рапър белобради, рап за да извади,
хумор да намира, остър кат рапира,
римен речник хвана - думичка подбрана
в муза да запраща. Тя се не поклаща. ...
  440 
Не знаех, че ще боли толкова
Не знаех, че ще си станем толкова далечни, толкова студени
Не знаех, че миналото може да те преследва и да те чака зад всеки ъгъл
Не знаех, че сълзите наистина пресъхват и ставаш бездушен
Не знаех, че времето може така силно да тежи на плещите ти и така умело да лекува с ...
  330 
ПОДПИСЪТ НЕ СЕ ЧЕТЕ
До днес аз никого не съм предала.
Макар че доста сториха го с мен.
На скришно пазя в съвестта си бяла
стремеж светът ми да е съвършен. ...
  671 
ДА СЕ ВЛЮБИШ В ПОЕТ
... какво е да се влюбиш във поет? – навярно отстрани изглежда просто,
летиш си все едно без самолет – но накъде? – не знае даже Господ,
дали ще кацнеш? – адски мил въпрос! – невидими са неговите писти,
от него нито вест, и нито кост, щом млъкне върху празните си листи, ...
  461 
Обичам думи да мълвя –
не съвсем подходящи.
Ти оплети ме, синева,
с нишки – тънко звънящи.
И от верига, хомот ...
  563 
1 глава
Лобито беше фантастично. С големите си колони, придавайки му царствен вид, то можеше да се нареди сред най-изящните творения на изкуството. Над тях осветлението беше леко притъмнено, като точно този елемент създаваше тайнствеността, за която всички гости на хотела копнееха. Архитектурата на ...
  408 
НЕ ЛЮБОВ
Какво е да обичаш на инат...
Да знаеш,че те лъже и използва,
и въпреки,че има друга с него,
да го превръщаш в целия си Свят. ...
  274 
  556 
СПОКОЙСТВИЕТО НА ГЛУТНИЦАТА
Хората бяха вдигнали ръце от тях, кучкарите не се появяваха, понякога милостиви жени хвърляха нещо за ядене. Така преживяваше малката кучешка глутница. Ден за ден.
Спокойни дни – защо да се тревожат, когато храната е осигурена, а времето става все по-топло? Е, после иде с ...
  421 
  505  13 
СПОМЕН ЗА ОНОВА МОМЧЕ
Да бях момче, по цял ден да се мая покрай реката с плачещи върби,
да гледам как ветрецът във Безкрая най-светлите си облаци кълби,
с три бръмбара в кутийка от кибрита, и още седем – в моята глава,
да си ловя щурчета – и да скитам в дъбравите с най-меката трева, ...
  226 
От мърво вдъхновение се раждаш
в магията разложена на некромант.
Душата на читателя изяждаш
със празнота и липса на талант.
От бурени са думите ти и отрова ...
  892 
Градът навън като море шумеше.
Те тръгнаха по улиците пъстри.
Най-шумно в заведенията беше.
Рекламните табели бе излъскал
дъждът, преминал преди час оттука. ...
  839  13 
Стефан и Георги се разхождаха след работа по тротоара до главната улица. Говореха си. Смееха се. Денят бе много топъл и вечерта предразполагаше към приятни разговори. Край тях мина мъж, който кимна с глава и продължи по пътя си.
- Ето! - каза Стефан. - Видя ли го този мъж?
- Да! - отговори Георги. - ...
  801 
Прочетена съм вече –
роман за смърт от враг.
След дълга лятна вечер –
на масата – кръг мрак.
Примигващата лампа ...
  282 
Когато си виновна
Новият ѝ колега беше много шик. Строен и с чаровно лице! О, ако нейният Станчо имаше поне половината от физиката му, щеше да е страхотно. Но Станчо беше слабичък, блед и невзрачен. Леле, хората какви мъже имат, пък нейният! Дожаля ѝ за себе си. Но тя си го е избрала такъв. Тогава б ...
  496 
По залез
Как искам да съм птица, да се рея,
да имам и небето и прибоя,
високо да ме носят ветровете
и цялата земя да бъде моя... ...
  267 
Те са умни и красиви,
власт взеха - щастливи -
до дробчета се докопват,
само че ГЕРБ ги изработват!
Оръжие искат те да пращат - ...
  664 
Чарли остави Елизабет в храма малко след полунощ. По принцип на никого не бе разрешено да влиза или излиза след десет вечерта, но стражите я пуснаха без проблем. Взе стълбите към етажа си по две наведнъж, а когато намери стаята си тъмна и празна, разочарованието я жегна, макар и да не бе очаквала на ...
  372 
От този свят, разочарован -
живях във чужди хипотези.
Изляза ли, ще ви оставя словото.
(Едва ли Бог чете поезия...)
Един ще каже нескопосано, ...
  208 
Предложения
: ??:??