Защо предричах цяла вечер
какъв ще бъде пак деня
дали светът ще е обречен
на суета и студина.
Аз свикнах с туй, което имам ...

Не сме си определяли график за срещи, но винаги с последната среща се питахме '' Ако сме свободни, да се видим...''
- Ти каза, че си тук заради вашите, в къщата нали - попита Лили уж случайно заинтересувана и присви устни - А онази таванската стаичка стои ли още...Знаеш ли, тогава като ученици, колк ...

Завръща се фантазията синя
със погледа на влюбената вяра
и пада от сърцето в миг товара
рисуващ сляпо тъжната картина.
И призракът досаден сам замина ...

Светлеят детските очи,
лъчат зениците кафяво топли.
Красива доверчивостта звучи,
блести под мигличките мокри.
Целуват ме с невинна чистота, ...

Преплувах не един рубеж...
И продължавам по нататък!
Животът е прекрасен кипеж,
ако видя какво е над земята.
Под мен вода,над мен-небе. ...

Ако можех да открадна ден,
в който да се върнеш ти при мен,
бих платила даже и цената.
Да те видя и да те прегърна,
зная - аз не мога да те върна ...

Грен яздеше редом с любимата си, вече доста часове и бе късен следобед. Той с радост забеляза, че Лиза се справяше много по-уверено с красивата си кобила , не хленчеше , а се опитваше наистина да усвои това, ново за нея умение. Двамата си говориха през целия път и воинът тъкмо й разказваше някои под ...

П О П Ъ Т Я 45
Загиват или просто умират личностите,отминават Епохите,
а Съзнанието продължава самотно,да броди
по булевардите на Житейската Суматоха,
всред отминали артефакти и настоящи доводи, ...

МЪЖ НА ДАМСКО СОАРЕ
Бях седнал кротко на Петте кьошета –
и бирата вървеше ми добре,
когато Влада мина с три букета
и рече: – Тръгвай с мен на соаре! ...

Неустоим
Неповторим, неустоим, чаровен,
дъхът ми спира от любов!
Сезонът летен, син, безкраен,
така красив – мечта и зов! ...

Това лято реших да посетя баба ми в нейното малко селце, сгушено в Родопите. Тя ми мърмори от години, твърдейки, че съм забравил корените си, така че стегнах багажа и тръгнах на път за „възстановяване на връзката между поколенията“. Веднага щом пристигнах, знаех, че това няма да е обикновено пътуван ...

Всичко има на тази Земя
и дарява го с шепи тъй щедри,
че на всички ни майка и тя,
но защо ли е пълно със бедни?
Тази алчност човешка прибира ...

Не че ми е лесно, но съм си го избачкал. "Лъки страйк” издува горния ляв джоб на сафарито ми. Мога с дясната ръка да посегна по диагонал и да го докопам.
Винаги забравям да си взема огънче. Всеки път си купувам кибрит. Ходя по будките и питам:
" Кибрит имате ли?"
Имат. Четири стотинки е.
Парите ми с ...

......защото там , нейде, навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и кървав мъх...
И. Вазов ...

За първи път в живота ни е всичко-тези думи ще ни следват и до края в дните!
За първи път се раждаме, въздух вдишваме, заплакваме...
Сетне щом пораснем , разбираме че в този свят си заслужава да се радваме.
Първите игри ще помним, първите приятели-
първи сняг, първи танц, първата целувка сладка! ...

След многото отминали лета,
в които шепите със слънце пълнех,
сега ме топли само мисълта,
че божието зрънце в мен покълна.
Намерих се сред гъстата тълпа, ...

На всички мъже, които обичах -
красиви и силни като рицари бели,
на които до смърт безусловно се вричах,
на които кълнях се в молитвите неми.
На всички глупаци и слаби играчи, ...

Експлозия очаквана, тръпка, трагедия...
смърт, мирис на фалш.
Камбаната бие. Защо фалшива тревога
о, не отново бойкот. Фойерверки...
Телевизии,новини,лъжи. ...

Ден и нощ се тревожи поетът.
В този свят се развъждат лаѝци,
стихоблудстващи със клишета,
и с мераци да са критици...
Не, че вечно надигал поглед ...

Лято, жега, мерак, мрън – мрън,касичка, магазини, топки, дюшек, плавници, очила, джапанки, сандалки, дрешки, шапки, кремчета, авто сервиз, багаж, сандвичи, хладилна чанта, жена, деца, куче …
Три сутринта, тъпкан догоре Москвич, настроение, газ, газ, газ, мрън – мрън, спящи пътници, амбриаж – спирачк ...

Дъхава съм, още топла,
с аромат на морски нощи.
И погалиш ли ме, гладка,
а целувката е сочна, сладка...
Разноцветно се усмихвам, ...

Аз съм Лили.
Сама съм в къщата на баба. Останалите тръгнаха преди часове. Всеки с мислите и спомените си.
Аз съм сама с моите.
Часове и мисли, което споделям с децата от снимките в стария албум.
Баба беше учителка и пазеше снимка на всяко дете минало през класната ѝ стая. Някои познавах от безгрижни ...

Свикнах, да те нарича "моят мъж".
Свикнах от нея да не се отделяш.
Свикнах в очите ми да бъдеш дъжд,
и сънищата мои да превземаш.
Свикнах с времето да не ме търсиш, ...

радостно
думите плачат
ли - плачат - когато
за някого нещичко значат

Виж рапаните в розови длани,
ще прикътат от залеза миг,
онзи ален, последен светлик,
в който всички мечти са събрани.
Виж делфините, мълнии сини, ...

Закърпеното залезно небе
рисува лято. Птиците прелитат.
Морето приютява ветрове.
Вълните по брега пенливо скитат.
Очакват, че луната през нощта ...

Луната сияйна е добротворна магия.
От малка се питам, защо да го крия –
къде закачена е, ключето къде е,
та там на небето свети и грее?
Кой я кръгла чертае и кой я смалява? ...

Аз бих обикнал всеки, но трудно ще да е това.
Щом със сьрцето ми са толкова леки,
и печално оставят ме с увиснала глава.
Защо аз трябва толкова да жертвам,
за да стана някому любим? ...

ЗНАЦИ
... а есента ми праща тайни знаци, пред мен забила в пясъка пети –
морето чорли въ́лна на дараци, вълна̀та в центрофуги я върти,
и плажът – цял на вили-мотовили, проскърцва изпод моя мокасин,
и гларусите – сиви ескадрили – пикират върху мъртвия делфин, ...

Главчев се готви за зарята на Нова година -
тротил мощен експлоадира толкоз шумно!
Складът с "фойерверките" за ден си замина,
ама тъй ще е, кат управлението не е умно!
"Няма нищо тайно, което да не се узнае!", ...

където си ти -
небеса и морета
възторгват в мечти

Поезията ми е крива.
Като криво огледало.
И не ви опива,
като вино отлежало.
Тя е често неразбрана, ...

Бера спомени,горчиви и сладки
за днескашното ни специално меню
на Живота пълен с Мерзост и Щастие,
във вечното ни Причинно-Следствено Дежа вю.
Напъва ме плач,на смях ме избива ...

Грен се събуждаше бавно в топлата постеля от кожи и платнища. През нощта, в тази местност ставаше доста студено и той усети хладината на утринта върху отвитото си лице. Обърна се наляво и потърси Лиза, за да я прегърне и целуне, но тя не беше до него. Мъжът отвори очи и се огледа сънено. Любимата му ...

Аз мисля си, че думите сами
намират своя път към редовете:
римуван дъжд през строфите ръми
и нежно напоява малко цвете...
Понякога са думите мираж, ...