Със зимните сутрини се излежавам до късно.
Едва ставам, измивам чиниите и правя кафе.
В душта ми, там е толкова... разхвърляно.
Дали досега не е живяла в привиден ред?
Обирам праха, изхвърлям боклуците. ...

Малко ми липсваш.
Малко съм сам.
Малко аз искам
спомените ни там.
Малко простих ти. ...

Губя те, губиш ме, изгубени
В лицата на отсрещните
Няма ги дните бленувани
Били сме с теб май грешните
Любовници, приятели, какви? ...

не натоварвай случая
с безумните си фотоапарати
поспри се
ослепяваш го
светкавици ...

Тупване, поглаждане - и последната възглавничка върху дивана придоби съвършен вид. Огромният хол на къщата, която Нина ежедневно поддържаше, вече изглеждаше точно като на снимките в сп. „Идеален дом“. Единственият обект, който нарушаваше хармонията на модернистичния дизайн, бе баба Ана. Осемдесетгод ...

Аероплана,
дето ниско лети над село и раздира нощите, казват бил шпионски - все минава след полунощ! Щом грохота на желязното чудовище ни събуди, скачаме боси изпод юргана и тичаме на сачака – бе́лким го видим. Да, ама пустият му американец не ще да пали фарове – кара на тъмно и не можем да разберем ...

Мамо...
В тихи спомени често се рея назад
и при теб мисълта ме довя
в дом с нависнали клони със ябълков цвят,
в село китно, сред равни поля... ...

Мъча се да оцелея в твоите жестоки прегръдки
и при мисълта, че ще си тръгнеш, побиват ме тръпки.
Ти си празен, носиш ми единствено студ...
но те обичам, зная - говоря точно като луд.
Красив си, някак прекалено демонично. ...

Червено. Червено. Червенееше пред очите ù.
Червено божурено море. Божури, много божури... Като
нея – Божура, макар че от години само в сънищата
си чуваше: „Божурооо! Божурооо!“. Само там се
виждаше, с усмивка на бялото си пухкаво личице, с ...

Прокълната любов,
не те проклинам -
безпомощен съм вкопчен пак във теб,
прегръщам тялото на твойта младост,
не съществува времето за мен... ...

Знаеш ли какво искам?
Да виждам в очите ти
розово утро
от птичи трели огласено,
да виждам залеза пурпурен, ...

Тангото на смъртта
Спектакъл омагьосващ и смразяващ,
две напред, веднъж назад - танц изпепеляващ!
Води демонът тангото на смъртта -
плавно с него в танц - ангел със крила. ...

Уморих се!
Уморих се да лъжа, че вярвам.
Уморих се да вярвам, че искам.
Уморих се да искам да мога.
Уморих се да мога да бъда. ...

Вече заговорих в рими, а съм още много млад,
мили Боже, помогни ми, че вкъщи е същински ад!
Вместо сол и два хляба във близкия ни магазин
взел съм ,,млякото на баба" и някакъв си маргарин!
За семейния юбилей трябва торта с черешка, ...

Спъваш се. Падаш. Боли.
Ставаш. Изтупваш праха.
Продължаваш напред, както преди.
Знаеш: не си паднал в калта.

Искам да се влюбя безнадеждно!
Да се влюбя лудо, страстно, неизбежно!
Искам да се влюбя!
Да обичам като за последно!
Безумно искам да се влюбя! ...

Първа среща случайна,
с погледи палави,
смях, шеги и закачки...
вечерта си премина.
На раздяла въздържани: ...

Августовско слънце грее‚
в лозята грозде зрее.
Мома песен пее‚
руйно вино ще се лее.
Есента пристига‚ ...

О, ние стадо графомани,
обяздваме eдин Пегас...
Той цвили, цял във люти рани,
проклина се, че е при нас...

ДЕТЕТО
Всяко мъничко дете
има си ги то по две:
две краченца, две ръчички,
две ушенца, две очички, ...

Държа те за ръка и си вървим
по Лунната пътека...
Във свободното пространството
със лека усмивка се заглеждаме
в сиянието на Млечният Път. ...

Попа
С цветя в краката,
със сняг по рамената,
а може би е от светлината...
Кой чака? ...

Бях в очите ти всесилен Бог,
после бях и на земята ниско,
бях точната за теб любов
и мигом пак изгубвах пристан.
Бях и топлата сълза от зов, ...

МАГИЯ
В плик от восъчна хартия,
затворено сърце стои.
Безумно действаща магия
направи му. Защо? Кажи? ...

Когато мракът падне и обгърне твоята душа,
светът във бездна тъне, страдаш ти сега.
Надежда всяка гасне, изчезва пътят разрушен.
Зная, спътнико, отново си сломен.
Но и в мрака има сила, има смисъл, ...

Всеки допир с теб е болка,
като въглен ме гори...
та си казвам
"Стига толкова"
"Стига" казвам, но уви... ...

Абсолютът не може да бъде докоснат. Нито видян.
Той е безкрайната вечност.
Бог, недостигнал до всеки човек.
Абсолютът не може да бъде разбран.
Душите на мъртви, искрящи на нощно небе: ...

Беше хубаво време, нали, златокосо момиче?
Бяхме още деца (малко - аз, малко повече – ти),
полетели във бесен галоп! През какво ли не тичахме -
през полета от младост, през буйни реки от мечти.
Беше нашето време, нали, златокосо момиче? ...

Останах в самотата неразбрана,
веселието всеки сподели…
Изглеждах безпристрастна и засмяна,
а всичко в мен дълбаеше следи!
Нуждаех се от рамо на приятел, ...

БЕЗРАЗСЪДНА МЛАДОСТ
Слънце и усмивки, звън на птичи песни,
радост и забави толкова чудесни!
Безразсъдна младост, нищо не пестеше.
Сякаш всичко свято бързо се топеше. ...

Съвземи се БЪЛГАРИНО! Докога ти, българино, ще търпиш да ти хвърлят пясък в очите, а ти да си мислиш, че си получил бонбон? Докога? А, ти Българийо, докога ще позволяваш да убиват всеки ден децата ти – кой с юмрук ударен, кой с бухалка, кой с нож наръган, кой до смърт убит? Кой умрял физически, кой ...

Сред примигващи мъчно фенери
си пробивах пътека към мен.
Пеперуда във розов рефрен
потрепери.
И пред моята старческа младост ...

И първата прегръдка
ще бъде толкова прекрасна,
като вечна тъмнина
Ще се загубим, ще потънем
До първите лъчи на утринта ...

Душата ми е скитница в нощта,
душата ми остана неразбрана,
душата ми е птица без крила,
в душата ми кърви огромна рана.
Защо така завършва любовта? ...

Каква хармония се крие в теб,
та всеки път, щом те погледна
неволно свива се сърцето ми
и мигове оставам аз без дъх?
Излъчващата се от теб мъжественост ...

РАЗПЯТИЕ
Лозница завързах за разпятие.
С винен сок тя кърми си зърната.
Получила от пролетта зачатие.
С любов на есен ще отвърне. ...

Снегът затрупа улиците
и ни заплаши със непроходимост...
И ние пуснахме машините,
- да ние имаме добри машини...
И пак вървим по гладкото ...