Охридска приказка...
(балада)
Болен ми лежи Миле Попйорданов...
Народна песен
Във залезът тъжно просветна, ...

Израснал, като габър,
и в сърцето храбър,
живея във гората
с мъзгата под кората.
Раста между дървета ...

Сега оттам минава магистрала;
пресича с черна лента пустошта.
Тревата – прежълтяла, изгоряла,
полегнала в примирие в пръстта.
По нея гладни врани обикалят. ...

Те не си падат по изневерите.
Те, от катран, са по-черни.
Те са ми и аверите.
Те са приятели верни.
Те не спят при жените си. ...

О, темпора, О море !
Ама, че времена, ама, че нрави
всеки гледа да те "оправи"!!!
наоколо само лъжи, измама -
никой не пита за тате, всеки пита за мама!?! ...

Аз исках да ти кажа, че обичам,
в очите ти да виждам своя свят.
Аз исках да ти кажа само, че ми липсваш,
но устните ми думите пестят.
Не исках никога да те загубя, ...

Скъсаха се струните във мен
и всички птици вече отлетяха,
и няма нито вечер, нито ден,
сама надянах аз иконостаса.
Сама заших тъгата си стаена, ...

Брат ми лекар е. Отдавна
отпуск той не е видял:
– Братче, как от тук да шавна!
Нито ял съм, нито– спал...
Всеки ден пред кабинета ...

Никоя
Аз съм мрака на своите желания.
След себе си оставям пепел -
спомен за сърцето си разбито.
С вятъра ще отлети прахта ми - ...

Да имаш Вяра и Надежда, и Любов!
И повече не ти е нужно.
Да бъдеш нечий мислен благослов!
Душата ти да грее с порив южен.
И да запее тишини вселенски хор ...

Една жена на петдесет,
запазила във себе си момичето,
усмивка ведра ще ви поднесе
и няма как да не я заобичате.
Една душа добра и нежна, ...

В колкото Любов се взираш,
даже в стотни килограма,
щастие не ще намираш,
щом не е Любов за двама.
Трябва да е споделена ...

В памет на покойния ми баща - Винченцо Мисана
Когато бях млад, се стремях към Цялото. Към пълната Истина. Навършвайки 28 години получих усещането, че съм на прага да постигна това Сливане с Цялото. Бе невероятно осезаемо усещане. Усещане, че съм стъпил на някакво особено място, на което е написано: ...

Платих заслужено за синята луна,
превърнала нощта в магия,
платих със тухли от последната стена –
зад нея вече нищичко не крия.
Платих за пеперудената ласка ...

Едното ми се сля със вечността,
а другото до мен заспива,
едното е отронена сълза,
а другото е приказка красива.
Едното ми израства ден след ден, ...

Обич свята си за мен, Родино мила,
хубост дивна в пазвите си скрила,
твоите гори и планини са най-зелени,
бистрите ти извори и езера са най-студени,
волни птички пеят в китните поляни, ...

Един от големите проблеми в България е демографският срив, който е пряко свързан с икономиката на държавата, защото има ниско производство, лошо заплащане,което принуждава младите хората да емигрират в друга държава, търсейки по-добра реализация, която не могат да я намерят в България. Друг фактор е ...

Не си гоня опашката, нито в кръг се въртя,
съвсем са ми твърди стените в главата.
Посред светло по Млечния път си вървя,
само дето никой не ще да ми плаща.
А градът ми е бляскав и безупречно чист, ...

ПРОПАСТ
Няма нужда от толкова думи - заблуди.
Ти си решила. Просто тръгни.
Защо да мислим кой ще спечели,
кой ще загуби? ...

Глава 8: Надежда
Последните капки дъжд се отичаха по свежо зелените пролетни листа на буковата гора. Миризмата на влажна трева, липсата на жужащи буболечки и завръщащите се пойни птици създаваха приятната илюзия за разцъфтяващ свят след дългия зимен сън. Дълбоко вдишване. Всяка глътка въздух опияняв ...

Любовна нощ...
Небе от кадифе...
Гореща страст към мене се излива...
От две ръце, изпълнени с копнеж,
които по тялото ми нежно се разстилат. ...

И сякаш от речник сянка пада,
върху горещ асфалт, в сурово лято.
И думите превеждат се сами,
асфалта полират, горещо олио излято.
Такива са думите в сърцат влюбени, ...

Обичам те, море
безбрежно,
в нозете ми стихия усмирена,
с отблясъци в златисто и
зелено – ...

За първи път сега обичам.
И щастието е във мен.
Във нов живот сега надничам
и от това съм вдъхновен.
За мен си всичко във живота. ...

Не спря да вали!
Небето свъсило вежди
вдовишки сълзи над България лее.
Оплаква ни всички.
Съдбата - кучешка, ...

Тост
За управниците наши
дето нямат капка срама,
дружно вдигнем пълни чаши
и пием за тях и...тяхната мама!?!

Борих се, чаках те, страдах и падах,
пак се изправях и другата буза подлагах.
Надявах се, молих се и сляпо си вярвах,
копнеех за теб, за твойта любов се надбягвах.
Стигнах и минах всички човешки лимити, ...

:):):)
Колко простичко е всичко,
но за чуждите беди,
осъзнаваш ти за тях,
всичко до последен грях. ...

Сипах си айрян.
Научи ме на преглъщане,
защото аз такова… май не мога.
В носоглътката бодат ми всички спомени за връщане,
а трябва да преглътна доста „Сбогом!”. ...