Половината от живота ни отива –
да тласкаме нагоре своя камък,
към билото, което все прикрива
на щастието трепкащия пламък.
Когато стигнем билото, разбираме, ...

Аз не съм по-различен от вас, момчета,
не всичко знаех, когато ме питаха в клас.
Имал съм двойки, имал съм и успехи.
И момичетата бяха като всички нас.
Всички бяхме една вода ненапита. ...

Кожухът разкъсан точно след зимата.
Във вълчите стъпки месечинки-жълтици.
Кърваво стене каквото сме имали.
Другаде с други замина вълчицата.
Въпреки всичко обичаме някого ...

Догонвам мечтите си луди.
А вятърът тича след мен.
Той иска да вземе което
дълбоко е скрито в мен.
И всичко започна, когато ...

МИСЛИ ПРЕД ДЕНЯ НА ПОБЕДАТА
Девети май!
Омайна, дивна вечер!
Отметнали главите си назад,
и стар, и млад, опиянени гледат ...

ВИСОТА
Сега така си ми необходима,
за мен си толкова и важна специална,
ти с нищо земно си несъизмерима,
по-скоро феерична, но не реална. ...

И утре пак ще дойде ден.
С дъха на Пролет
ще дойда аз при теб.
Ти, който знаеш езика на звездите
и другаруваш с тях, ...

На предизборния тепих
започна яко борбата.
Политици чак сега разбраха,
че има път и към селата.
Обеща да въведе политик ...

Преди много много години в една далечна планина живеели селяни. Насред мегдана била къщата на една девойка алена и красива като най-хубавата роза. Тя била покорна и добра, помагала на родителите си, дарявала с щастие всички от махалата. Хората наричали красивата девойка с името Ивана. Тя била винаги ...

Мъчим се да реставрираме
счупената вещ.
Тя любима бе за всички !
А от нея нищо не остана днес.
Реките наши и балканите ...

Не съм от онези мъже, силните...
Просто те обичам каквато си.
Ще ти призная днес нещо... Липсваш ми!
Точно такава... Истинска.
Малко капризна си... тихо пролетна, ...

И пак съм на тази измислена сцена,
създадена от разни студове...
Животът свирепо крещи във лицата,
аз крия видът си смутен...
Мечтите отново са тъжни завеси, ...

Бурен вятър
носи дъжд на талази.
Проблясва мълния.
Далече отеква гръм,
в сърцето бушува.

ЧИРПАН - ГРАД НА БУРЖОАЗИЯТА ИЛИ ГРАД НА ПРОЛЕТАРИАТА
Уважаеми читатели, наскоро бях на един събор, недалеч от Чирпан. След официалната част, приветствията и разходката, която направих по различните щандове, бях поканен на масата на мои познати. Там се беше оформил разгорещен спор, чиято тема беше т ...

ПОДПИСКА
«Чука ми се, че чак акълът ми отива!», с това усещане в слабините тръгна Малък Пешо из селцето.
Че беше дребен, да. Някъде над кинта и петдесет. Ама пък гащите все му бяха издути и привличаха погледите на пощаджийката, фелдшерката, даскалицата и на ветеринарния доктор.
Завъртя се по площада ...

Денят на Европа и бг размисли
Европа живее в хората. Тя е в сърцето на ученика, който вместо да бяга от училище, печели състезания, тя е в студента, който се бори за стипендия, тя е в човека с ясна гражданска позиция, в този, който има добре платена работа, отговаряща на квалификацията му. Важно е т ...

ДУШАТА МИ
Душата ми е нежна и ранима!
О, колко много болки носи тя
под меката си зимна пелерина,
изплетена от пролетни цветя! ...

Ако в очите не посмееш да ме гледаш,
а с теб делила съм оскъдното легло;
ако ръцете ми прокудиш, и студени,
заплачат тихо като вятър по стъкло...
Ако по устните полепне нежността ми ...

А бяхме най-щастливите със тебе някога...
Под Синеморско слънце плувахме с делфините.
Вълните къпеха със пръските телата ни.
Люлееха ни в люлката на дивното.
Към Силистар повеждаха ни пътища. ...

И стъпка по стъпка,
и крачка след крачка
животът ни води напред.
И тръпка след тръпка,
закачка и плачка, ...

Сделка с един хазартаджия
Беше един обикновен летен, безгрижен и горещ следобед в Тексас, а такива като него обичах да прекарвам в близката кръчма, играейки хазарт с приятелите ми. Заведението не можеше да се слави с лукс или изисканост, но имаше едно чувство, което ме обземаше, когато залагах там и ...

"Идваш ти отникъде с огън и вода.
Бурята иска да танцува сега..."
Стормбрингър - Дийп Пърпъл
Ти идваш само преди дъжд...
Ти със мъглата си отиваш, ...

Застанал съм пред свойта лента
и хвърлям поглед към света,
макар и тъжен във момента,
по пътя си пак ще вървя...
Аз пак съм в мойто родно село ...

Солени устни? Сълзи ли са текли
от моите пресъхнали герани?
Цял ден ли е изминал? Месец?! Век ли?!
Защо кървят зарасналите рани?
Защо е всичко пак като тогава? ...

Магия
Живееш в своята усмивка,
даряваш с топлина света,
потъваш, бягаш, докога?...
Животът е една магия, ...

- Нека ти разкажа за една мъдрост за водата.
"Водата може не само да те удави, може и да те изгори жив".
- Ще ти го представя точно по начина, по който аз го виждам. Представи си как едно море заплашва с вълните си един воин. Той бяга на суша, далеч от вода. Мисли си, че няма как бъде убит от водата ...

Някой ден ще приседнем със старостта,
двете с нея, на някоя пейка из парка.
Ще говорим за хиляди малки неща,
или пък, ще мълчим под дървесните шарки.
Ще си спомняме мене, със смях през сълзи, ...

Избрах да съм без бъдеще и минало,
запазих въглен - феникс в пепелта,
разпалващ диво огъня в камината
и другия - бушуващ във кръвта.
Все още като влюбено момиче ...

Сънувам я Родината - далечна
и къщата ни бяла в самота,
и лозата стара.
Дърветата на двора пак цъфтят, но прашен прага.
Затворени прозорци - цяла зима ...

Знаеш ли, искам без глас да остана.
Думите, някъде там да изчезнат.
Гробно и тихо да стане край мене,
вместо да чакам - да стана очакване.
Вместо да търся, да знам, че го няма ...

VI Кафе и цигара
VI И класика в жанра
VII Класическа музика
VII И класическа драма
X И не толкова класически стих

Монтана
25. 3. 2013
Скъпа Катрин,
Отдавна не сме се чували. Но разбрах, че си се амбицирала за създаването на ученически еко-клуб. Похвално! Аз самата също бих се радвала да взема участие. Още щом разбрах за предложението ти в главата ми нахлуха хиляди идеи. Смятам, че би било интересно, ако заниман ...

Слязох от трамвая. Навън вече беше настъпил мракът.
Поредният край. Поредният ден.
Загледах се във фаровете на трамвая. Дъжда се виждаше толкова добре заради осветлението.
Колкото и да мразех времето по това време на годината заради нечовешкия студ,не можех да не призная колко беше красиво... Всички ...

Габриел
Борислав Ичев
Прехвърчащо насам-натам чувство за релаксация... Чист въздух... Яркост и успокоение в зеленината на всичко... Щастие , любов и гордост ... Гордостта, породена от добре свършената работа, съпроводена с чувство за взаимопомощ... Равенството и братството, които бяха единственият п ...

С диханието свое...
Едва докосва мойте мигли
твоето дихание...
Трепетно мълчание...
Още един – последен щрих ...

Жълта сграда
На ъгъла. До светофара. Намерихме
се с теб. Момичета от времето парадно,
сега – жени към петдесет и пет...
Намигаше червеното око сигнално, ...

Моята есен
Дойде и моят листопад.
Как искам да избягам с вятъра!
Че няма връщане назад!
Есен е. И свърши театъра. ...