Скрива се залеза в нощния мрак.
С него потъват мечтите ми.
Тъй си заспивам зад къщния праг
с бялото слънце в косите ми.
Мракът под стряхата скърца дори - ...

В приспивната гальовност на дъжда -
безценен дар за теб от небесата,
забравяш стародавната вражда
със своя малък остров - самотата.
Там някъде се носи веселба. ...

Марко Менгони - Не го забелязвам
----------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Piero Romitelli, Dario Faini (Dardust) & Marco Mengoni
--------------------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Пи ...

Не разбрах точно кога се е нанесла отсреща.
Не съм от тези, дето се заглеждат по съседните балкони и прозорци, имам си достатъчно ангажименти, пък и гледам да отделя всяка свободна минута на приятелката си. С нея се познаваме от осем години, а живеем заедно от около две. Разбираме се чудесно, имаме ...

И този ден е ненормален,
намусен, няма светлина,
от ситен дъжд стои изквасен
и дразни моята душа!
А вчера беше бяла пролет, ...

Намерих те. И то не бе случайност -
в една студена и красива зима,
сред бяла ледена безкрайност -
Съдбата те посочи с име.
Погледна ме и аз разбрах, че Ти си - ...

В края на града спряхме пред малък хотел, кацнал върху скала точно над морето. Беше на три етажа, с красива фасада боядисана в млечно зелено и множество цветя падащи подобно на водопади от сандъчета окачени по- первазите на прозорците. Мартин изглеждаше много елегантно в лененият си костюм. Косата м ...

Понякога се чувствам като измислен герой. Толкова нереален. Сякаш, ако погледна зад вратата, ще видя снимачната площадка, където режисьор и оператори се подготвят за заснемане на сцена.
Втора сцена, трети дубъл - ,,Игра на чувства''. Екшън!
С неохота пристъпвам напред, докато наблюдавам декора, напо ...

Вървях из полето
и гледах небето,
видях там звездичка,
която ми махна с ръчичка.
Ела тук при мен, ...

Този свят
все на пръсти е,
все наднича
над дувара
от плахост и срам. ...

Зов
И през своята рана небето
сещаше земния тътен.
Съдбата войнишка е клета,
и клето заспива сърцето. ...

В това хоризонтално всекидневие,
което днес земята кръгла ми е дала,
аз искам с теб да тръгна наобратно,
наопаки, околовръст, по вертикала.
Отзад-напред израства любовта ми; ...

Понякога те търся във съня си
и често те откривам там,
приседнал, затаил дъха си,
в очакване на теб да се отдам.
Понякога те виждам в непознати, ...

С дъх на липа
Събуждам се в утро с дъх на липа,
слънцето огрява топло света,
песен на птица в небето звучи,
по цветята прелитат работни пчели. ...

Аз (без теб)
Тъгувам,
понякога и плача.
В самотата си тъжно крача.
Далеч стоя, ...

Ден първи:
Скъсах ангренажен ремък, избиха ми буталата и бързо предадох Богу двигател! В първия момент, като започнах да се възнасям на Небето, помислих, че ме вдигат на крик в някой сервиз, но монтьорите около мен имаха някак подозрително чисто бели работни гащеризони и не псуваха на майка, докато ...

Човекът и Залезът...
На Залеза искрящата пътека
в замислена игра със светлините
се плискаше в краката на Човека,
застанал до прибоя на вълните... ...

Изплаках те, любов неудържима!
Изгубих те, любов неповторима!
Изгорих те, да те няма жива!
Сред въглените пак проблясваш - мила!
В какво съм ти виновна аз - та ръми? ...

Животът прост и мазен
тресящ меса неуспял.
Отдавна поема мръсната химия,
лигави унило пошли слова.
Разгулно поема движения потни, ...

Сега, след времето което изтече от онези събития, мога да гледам по-философски на нещата. Мога да кажа че го е направил защото ме е обичал и не е искал да ме загуби. Въпреки физическата си сила той беше едно непораснало дете, което трудно губеше или казано по точно изобщо не умееше да губи. Обичаше ...

По стъпките на тялото
Тялото стъпва леко и ефирно
все още
в сандали
в красиви цветове ...

"Дами и господа от випуск '97, мажете се с плажно масло! Ако трябва да ви предложа само един съвет за бъдещето, той би бил за плажното масло."
~Кърт Вонегът пред студентите, завършващи МИТ през 1997
Мажете се с плажно масло.
Топлината
изгаря до болка. ...

Любовта е мълчано и дълго отсъствие.
За сълзата по мъжките скули - причина.
Любовта е на Ева по нежните пръсти
и в узрели далече от Рая смокини.
Любовта носи скъсани стари чорапи ...

Поезия
се пише във безвремие.
Или
когато времето е спряло.
Стихът ...

Небето си има лазурен воал,
отива му синьо, не мислиш ли?
Но виж този облак - изглежда е цял,
обаче синтез е от капчици "Липсваш ми".
Полята си шепнат с ветреца-щурец ...

ЗА ПРОШКАТА
Простено да ни е, с благословия
на мен и на всички отдавна простих,
сега е редът да простите и вие,
взаимно прощение - защото грешим. ...

Когато видиш някой да се рови във боклука,
става ли ти мъчно във душата?
Сърцето свива ли ти се от нечовешка болка?
Усети ли вкуса на самотата?
Разбра ли, че е страшно да си сам сред свои, ...

По зъберите тъпи на нощта
разхожда се една жена
без памет.
По парапета капе мрамор.
Съживен от светлината, ...

За хиляди неща съм писал
и питам още - за какво?!
И винаги аз търся смисъл...
О, всичко съм видял с око!
Доскоро не съм публикувал. ...

БЛАГОСЛОВИЯ
Благословен да си, Боже,
че и това ми се случи –
досреднощ да не може
без мен да задреме моето внуче, ...

Превключвам си каналите от сериал на сериал и попадам на някакви гарвани и някаква дето се мятка по пясъка и пее,че и е студено. Изведнъж ми светва - я! баба ти Мардж замръзва, тя и без т'ва си е мумия. Пак ще я изкопаят след хиляди годни и ще се въргаля по сцената ляик ъ върджин, а зелени извънземн ...

Феникс
Огън гасне в моето сърце,
изгаря в пламък едно момче.
Лъжи и митове не иска то,
иска само да умре само. ...

При Бойко всичко процъфтява.
Процъфтява в Костинброд измамата.
Процъфтява калинкизирането на държавата.
Процъфтява производството на ментета.
Процъфтява произволът на ченгета. ...

И силуети два
Прозорец. Светлина.
И силуети два –
На мъж и на жена,
Прегърнали се във нощта. ...

Момчетата тръгнаха с блясък в очите си.
Крилата разпериха в синя безкрайност.
Крилата… които отрязах от себе си
със майчина обич и всеотдайност.
Небето е тяхно. Не им трябва земята. ...

Не те рисувам със моливи,
не те рисувам и с бои.
Ресувам с думите красиви...
Пред тебе кой ще устои?
Рисувам с чувствата си строги ...

Изгубена нощ, а в съзнанието ми се вплитат контури на неясни образи. Изгубен в чувствата си, изгубен в търсенето. Изгубен съм и в чакането. Да. Малко хора знаят за нещастието на изгубените нощи. Осъзнаваш, че не би стоял до толкова късно, ако не се беше изгубил в тази нощ на чакане. И сега чувствата ...