Didn’t seem to matter that much to me,
‘Cause I was always too damn blind to see.
Caught up in what I wanted you to be,
Turns out the only person getting fooled was me.
Не изглеждаше, че беше толкова важна за мен ...

Какво, че денят се изнизва?
Нали утре пак ще е тука.
Доволно сърцето почуква
от изгрев до залез до изгрев.
И аз съм безгрижно капризен, ...

Опитва се градът да заглуши
цигулките на нощните щурци -
с боботещия си, ехиден смях
изкуството им да засипе с прах,
да го изпрати във забвение, ...

Митко вече е голям, раницата стяга.
Молив, гума, химикал и тетрадка бяла.
Батко гледа го през рамо, малко му се мръщи.
Пак ще става сутрин рано, ще му липсва вкъщи.
И на Митко и на Ванко много им се иска. ...

На всяка магия чара се губи.
Губи се чувството нежно на обич...
А празното твое легло
го напомня зловещо.
На тъмно седиш - ...

Любовите ми са като море.
Любовите умират и се раждат.
Морето е примамливо за мен,
но в него мога да умра от жажда.
Страстта е като странстващ албатрос. ...

Следващата седмица ми се стори протяжно дълга. Шефовете бяха изнервени, а офисната работа извираше като досаден водопроводен теч. Господин Казанова отбелязваше присъствие в социалните мрежи и се плезеше дяволито от прозорците на месинджъра. Ама какво изобщо намирах в него? Нито беше красив, нито беш ...

Леко пристъпвам напред,
бавно ходя на пръсти...
Стъпвайки леко върху тънкия лед,
наоколо всичко шепти...
Отново пристъпвам напред ...

"Чакат ни още тъй хубави дни..."
Когато си между живота и смъртта, дори само хипотетично, осъзнаваш много неща.
Звучи банално и изтъркано, но на никой не го пожелавам. Изпадаш в странно състояние. Страхуваш се. Отчайваш се. Разбираш колко си малък и незначителен, и колко си заблуден. Много бързо жив ...

ПАК СЕ ИЗЛОЖИХМЕ ПРЕД ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ
На Шести септември чествахме празника на Чирпан. По станала вече традиция, за вечерните часове беше предвиден концерт (на Фамилия „Тоника“ и на квартет „Славей“). Дъждът, обаче, попречи и концертът беше отложен (състоя се на 10-ти, когато празничността вече си беш ...

Вятърът из небето облаците носи,
а ти донесе любовта в моето сърце.
Любовта която не съм изпросил,
както и всяка усмивка на твоето лице.
Вятърът така ще събере и две дървета, ...

ПРИКАЗКА ЗА ДОБРОТО И ЗЛОГО
В едно приказно царство се родили братя- близнаци. Кръстили ги Добро и Зло. Те били много различни и по външност, и по характер. Доброто било много мило дете нежно, с руса, къдрава косичка и сини като безоблачно, чисто небе очи. Също ангелче. Все искало да прави добрини и ...

ПРИЗРАЧЕН СВЯТ
На Ани (Anabell)
В призрачен свят
престъпвам едва.
Силуети прозрачни. ...

Когато вали, се разтварям във въздуха.
От удоволствие. Опиянявам се...
От шума на дъжда, раздиращ натежалия въздух.
От целувките на капките по кожата ми.
От мириса на чисто и свежо, на нов, изкъпан ден. ...

Ще има дълго да те чакам
през тези дни и месеци, лета,
но тука няма да те видя,
прегърнал времето с безкрилата
надежда ...

Тъмни облаци се струпваха
над мястото на чистотата.
Светкавици прорязваха небосвода,
а гласовете им прокламираха
идващата буря. ...

За да вляза в кабинета,
чакам повече от час!
Вече хваща ме съклета...
Тъй прието е у нас!
Секретарката ме гледа ...

Изстиване
Изстива бавно морската вода...
Като сърцето след раздяла
и тялото - пулсирало в страстта,
сега - на дипли одеяло. ...

Господи, колко е хубаво
ролите да си смениш.
Реплики, строфи изгубени,
някак да промениш.
Мислите дето сме пращали ...

Творба - информация
Закъсняла изповед
Нима вий смятате и днеска,
че аз съм онзи стар глупак,
наивно който ръкопляска ...

Живея аз в квартал "Надежда",
но няма признаци изглежда,
че моят край ще се оправи
и кривиците да изправи.
Замръквам и осъмвам вече ...

Примамка
Това съм го чувал
не от един и двама
готината мацка е като пъстървата
на качамак не можеш я хвана!!! ...

Прозрение
Колко сме различни
в този живот,
всеки според своя
вътрешен комфорт. ...

Но никога не ни достига
RemaTe
Със думите се мъчим да простим,
но всъщност всяка дума ни убива.
А чувствата във себе си таим - ...

Инжектирайте ми венозно делфини.
Жари ме още огънят на прибоя.
Искам кръвта си не червена, а синя.
Искам те благородно, приятелко моя.
Така ненавиждам умореното тяло. ...

Пътеките си в сънища сънуваш.Очите му те следват във нощта.Печелейки ще трябва да загубиш –понякога дори и същността.
Посоките са много и неясни,промяната е утре, не преди.Когато на душата и е тясно –дали ще се реши да полети?
Рушиш се и от нищо се създавашсъс вярата, че той ще стане прах,че може да ...

Аз отдавна ви пазя -
от злини, от зарази.
И съм свикнал в очите да гледам смъртта.
Няма вас да ви сгази
тъмата-омраза.... ...

Пътуване от точка А до точка Б. Тази важна точка С
Автобусът дойде и аз се качих.Трябваше да отида до едно място. За пеша е далече, та взех автобуса. Качих се аз в точка А, за да се придвижа до точка Б. Нали така се задават условията на задачите по математика, като почнеш от пети клас, а може вече и ...

Защо и за какво имам тази болка? Така беше сгърчила гърдите ми, притиснала дишането ми до жалки хлипове. Скътан в един ъгъл на най-грозните ми мисли, моят страх пищеше неопределен. Жадно нагъваше от вътрешностите ми, облизваше разкривените си устни и дращеше по сърцето ми.
В тъмна малка стаичка аз б ...

Глава 4 Саможертви
Мьонг-у изпита шок от неочакваната целувка на принца, но не помръдна, нито се опита да го отблъсне. И не защото това особено му харесваше... но принципно принцът беше господарят на Мьонг-у и в момента психически беше изнервен заради утрешната сватба и сигурно искаше да си го изкар ...

Танцувай
Когато ти е мрачно, когато е студено.
Танцувай,
когато се губят всеки ритъм и звук.
Танцувай, ...

Пепел от пепел.
Прах от прахта...
Така започва,
една нелепа игра.
Която за жалост- ...

Самота
Здравей, самота!
Седни до мен!
Нека заедно тъжим.
Очите само ни издават. ...

Завързвам всяка светла мисъл в мен
на панделка грижливо,
та когато лятото избяга,
с морето да флиртувам закачливо.
През август съм цялата на точки, ...

Ние също бяхме дечица,
малки, невини, само на пет
по трима ядяхме парченцето пица
и вършехме дребни белички безчет.
Хората казваха- Колко са сладки! ...