Звезда на небосклона ми изгря
и с твойто име се нарече тя!
Епохата на слънцето дойде,
ти за мен си вече, повече от мече.
Векът на светлината е тук, ...

за дъщеря си
говори все по-тихо
пораснала била
по-бързо от тръстика
и хукнала да захаросва ...

Отпивах черното кафе на бавни и дълги глътки, като същевременно се чудех дали ще успея да си платя наема.
Въпреки, че живеех в бедняшки квартал, стандартът на Ню Йорк си казваше думата и трудно изкарвах месеца без дребен заем от колегите.
Трябваше да предложа интересна статия на главния редактор, ин ...

Няма есенно-жълти листа, няма и вятър,
протоколно изглежда всичко наред –
жегата напомня в повече за плътта ни,
а душата скучае, като снежен човек...
Остава ми трепета и лудата странност, ...

Как вие вятърът, защото няма думи.
А аз, защото имам,
искам да ме грабне.
За миг да си сменим местата -
дъжд да плисне. ...

Още в магия обвита,
Витоша вие снага.
Скита по билото Вита,
цялата глас и тъга,
Люлин с кавала я дири, ...

В цялата гора нямаше по–голям музикален ценител от свраката Стефка. Тя можеше с часове да се наслаждава на птичите песни, зареяла поглед над боровите върхове, и да мечтае за оперна кариера. Като сврака с критерий, тя разбираше, че гласът й не е нищо особено, затова се беше ориентирала към дирижиране ...

1797 седеше пред пулта и наблюдаваше екрана. Днес изпълняваше много важна поръчка и сензорите му бяха включени на „специално внимание”.
Той се чувстваше много отговорен за дейността, която извършваше. Натоварването в този пункт на лабораторията беше на горната граница на допустимото. Това налагаше ч ...

На термила е пълно с млади, красиви деца. Те като лястовици отлитат
някъде в чужда страна.
Все още аз чувам, таз тъжна и ужасна дума:
"Чао, мамо" и вратата се хлопна след нея.
Отново тя тръгна на път. Към другата далечна държава, далеч от ...

За хорската горест, скръб и печал;
за мнимите думи - души без име;
за някой възторг в мъка умрял; -
за всички стенания, ах, как боли ме!
Боли ме душата за „мъртвите хора”. ...

Времето
Времето винаги тече с едно и също темпо,
никога не е по-бързо или по-бавно от преди,
но дали?
Замисли се за детските дни, ...

Една жена в съня ми влиза
и топли мъжкия ми дом.
Облечена в ефирна риза
ме сгрява, като глътка ром.
А аз по нея се увличам ...

ВСЯКА БОЛКА ОТМИНАВА
Всяка болка отминава,
щом я друга замени.
Всяка болка причинява
лоши спомени, беди. ...

Волен Сидеров пие
уиски на Варадеро!
Волен Сидеров пие
уиски на Варадеро!
С дълбоко его в сърце- ...

КРАДЦИ В НОЩТА
Тум... Тум... поредното камъче удари прозореца прозрачен. Вибрациите от удара, нежни като птица се разбягаха уплашени по крехкото стъкло. Светлинният сигнал не закъсня, тя не спеше, прозореца се открехна, а в мен бушуваше ураган от емоции, всичките ми сетива!
- Време ли е? - прошепна ...

Очите ти са езера,
в подмолите им -
тайни.
На дневна светлина
лазурът им зове ...

... Далечна корабна сирена изтръгна Мирела от спомените ú. Тя потрепери от нощния хлад, обгърна раменете си с ръце и се огледа наоколо. Нещо я погъделичка по бузата и тя се опита да го махне. Когато погледна ръката си видя сълзи. Тя плачеше без глас, душата ú се късаше от болка, а сърцето препускаше ...

Мина време...
има нужда пак...
своето от друг да вземе.
И ето - знак.
Вижда как да присвои, ...

Предновогодишен разговор с Истината
---Защо дошла си, Истино,
едва сега, когато
борбата е безсмислена?
Спечели я лъжата. ...

Детето в мен живее, но отдавна го скрих,
започнах втори живот – и то порасна,
с различен начин на живот го дарих –
в свят, където емоцията била прекрасна.
Нов живот, различаващ се от предишния, ...

Спри
Спри да ме владееш,
спри с мен да пееш,
спри да ме влудяваш,
и краката ми да подкосяваш. ...

Дума за теб ще намеря.
Дума, с която да те наричам.
Дума, която сърцето ми
с любов да изпълва,
когато я изричам. ...

Разгръщаш книга... вече кой ли го прави... ти обаче, обичаш миризмата на хартията, нейното шумолене и тихия ù глас на желан разказвач. Най-вече обичаш историите, които някой е написал. Историите, които някой е преживял и има таланта да ги разкаже, както и смелостта да бъде прочетен... В малките часо ...

С Любов ти казвам: "Лека нощ!"
С Любов очите ти целувам.
В сърцето ти заспивам със Любов,
във звезден сън ще те сънувам.
. . . ...

Не, не пиша писма, както някога много обичах.
Не купувам листа с филигран или цветен поръб.
Мойте сънища в петък кошмарите с брадва посичат.
И цъфтежът на люляка често обръща ми гръб.
Не посягам да драсна на някого няколко реда, ...

В дълбоките води на любовта
нагазих някога преди години.
Горях в пожарите на младостта
и търсих път към райските градини...
Пиян бях от любовния нектар... ...

Мечо из гората скита
и реве на глас за трима,
де когото срещне пита,
кой разсърди баба Зима.
Та сега не ще да тупа ...

***
Аз нямам сърце. Аз съм сърце.
Аз не обичам. Аз съм обичане.
Аз не плача. Сълзата съм аз.
Аз не пиша стих. Аз съм стих. ...

Ветрецът на любовта
За моето спокойствие се грижиш,
за моята душевна красота,
издигаш ме и ме понасяш
кат есенен ветрец - листа. ...

Да лягаме да спим,
че днес е дивна нощ
и чудеса в комини
се случват, за разкош.
Една шейна с елени ...

Два търсещи души… Летеж!
Любов - красива, като две крила на пеперуда…
Случайността - ми каза - пресечна точка е на две необходимости…
Но първо, като чух това, помислих си – Защо ли слушам я, та тя е луда!
Но не се спря да ме съветва… Не! ...

Ще се връщам, докато има кой да ме чака
с нежна прегръдка, с топла вечеря,
със сълзи в очите, отмиващи мрака,
огряващи пътя, по който се рея.
Където се учих на мило и свято ...

И капките се сипят от небето –
безмълвно тихи – деца са на нощта,
а чувам пак молбата на детето,
на глад осъдено от зла съдба.
Под дрипитe му – мръсни, стари, вехти ...

Сутрин.
С нищо по-различна от останалите. Слънцето влизаше през щорите на тънки ивици, като сръбски кашкавал върху италианска пица. Аз стоя до мивката, подпряна на дланите си и чакам микровълновата да изпищи, че водата за кафето ми е готова. Каква картинка само... вързана коса, изсушено от почистващ ...

Спрях да пиша.
Всяка дума изчезна от съзнанието ми,
заедно с теб.
И не се опитвай да ме убедиш,
че сама поех по този път. ...

Къде сме?
Иска ми се да съм там,
зад невидими завеси,
там, където ти си сам
и откриваш себе си. ...

И ти ли…
И ти ли ме остави?!
На теб разчитах само…
В самотната си стая,
леглото празно е, голямо… ...

Ти идваш с изгрева пак -
премръзнала, нежна,
пребродила нощния мрак,
моя малка надежда.
Ти усмихната идваш, ...

Не ще го вече аз повторя,
знаеш го добре сама,
единствено очите ми говорят -
видя ли мъжката сълза?
Мечтая те и те бленувам, ...

Една жена си отиде.
Поетеса бе тя
и певица добра.
Капка по капка,
със сълзи ...