В два куфара живота си натъпкал,
с билет еднопосочен в заден джоб,
в сърцето с нова, непозната тръпка,
зарязваш дом, дори и свиден гроб...
И тръгваш – по пътеки безпосочни, ...

Не, не мога себе си повече от теб да обичам -
не мога просто да се обърна,
да забравя за любовта ни и да си тръгна!
Не мога от сърцето си да изтръгна
устните ти, от които съм ...

Не знам защо, но действаш ми прекрасно
пробуждаш в мен умиращи неща
изпълваш ме със ведрост и наслада
и искам с тебе да съм аз сега.
Със нечовешки сили ти да ме докосваш ...

Моите моменти и миговете мои
Има моменти, мигове има, които
притихнал търсиш и искаш за себе си.
Мигове със съмнения, страхове, надежди.
И мечти, и усещания, и копнежи... ...

Едва ли ще се променим,
ако ти кажа, че обичам.
Различни сме сега, мълчим,
във чувствата си неприлични.
А жаждата гори, дъжда ...

Детенце намери старинна парица
във прашния бабин, тайнствен долап
и стисна я в своята малка ръчица.
Със нея реши да си купи бял хляб,
че вечно горчеше му хлябът им чер. ...

Не искаш ли едно момиче,
(едно - но като самодива),
да впива поглед само в теб -
и да е наистина красива?
Когато тя те гледа, ...

Единствено облаците не спят
Създадох реалност в която те не могат да летят
Kонструираш сам света
И според настроението ние хората създаваме дъжда
Но това е сюреалистичен свят ...

Мой грях...
омайваща лъжа или
пък истина ясна
ти беше, така и не разбрах,
но пък нека съм грешна! ...

Фабрика на Лудостта
I Част
1
“Всички са луди”, тази мисъл за първи път се роди в главата ми в един априлски следобед. Времето бе топло и слънчево. Започваше онази част от годината, в която хората решават, че вече не е нужно да седят по цял ден затворени у дома си пред печката. Всичко кипеше от живот ...

Текстът е написан някъде в края на август и началото на септември
Глухите грохоти на отмиращите гръмотевици озвучаваха местността. Разтърсващата буря, благодарение на която бе напоена напуканата от дългата суша почва, си замина. Навярно и лъчите, които се мъчеше да спусне на потъналата в зеленина зе ...

Малки феи живеят в лалета,
не във другите пъстри цветя.
Сутрин от тях си показват нослетата
и лицата си мият с роса...
После феите литват в простора. ...

"За принцеса навярно съм слаба..."
Ники Комедвенска
Пантофката ме стяга по мазола,
а толкова да бях си я харесала.
Внезапно лъсна истината гола, ...

Когато искаш нещо, поискай го първо от себе си, и ще разбереш колко ще струва и на другите!

Беше неделя сутрин. От онези есенни дни, в които обичах да се излежавам до късно. Още рошава и по пижама, трудно успявах да асимилирам всичко, което мама изстрелваше като картечница относно задълженията ми вкъщи. И въпреки, че неделя е мързелив ден, реших да изляза.
Навсякъде цареше спокойствие, а л ...

Сънувах ли те... или ми се стори,
че силует в градината съзрях,
премина, като елфи летен порив,
с най-топъл полъх и кристален смях.
Сгуших се в съня си със надежда, ...

Животът ни просмуква като гъба
и в своя край красив е като есенни листа.
Чертите ни старателно поръбва,
на младостта широки прави тесните сита.
И дните ни през тях внезапно падат - ...

Същото време, същият час
Върнах се...
Върнах се на мястото, където се срещнахме.
Върнах се там..
Исках да почуствам нежността ти, ...

Когато си тръгнеш, за нея времето спира
и когато си тръгнеш, сърцето ù заспива,
тъга цялото ù същество облива
и самонадеяното момиче в черупка отново се прибира.
За да се роди от какавидата пеперуда красива, ...

Забравените думи
Ирина тръгна с първия влак за Свищов. Детето ù, единственoто ù, беше болно. Обикновено създаваше контакти когато пътуваше, винаги срещаше прелюбопитни хора в купето и разказваше чудни истории за пътуванията си. Този път опря лакът о дръжката на седалката и залепи длан на чело. Взира ...

Пътуване към себе си
Пътувам аз към приказен Китай
и първата ми спирка е Шанхай:
с изглед към необятното море
и към безлунното тъмно небе. ...

Към външния си вид небрежен бил
писателят Марк Твен. Без вратовръзка
веднъж един издател посетил.
Жена му счела, че това е дръзка
проява на безвкусица. Когато ...

Ние имаме всичко това. Непокътнато. От памтивека.
Враговете напразно опитват да ни разделят.
Изкушават ни с битки, с любови и с криви пътеки.
Но сърцето ми бие за твоето. А пък то за мен тръгва на път.
Не веднъж сме живели под небета високи и ниски. ...

И пак го сънувах. Всеки сантиметър. Всеки милиметър.
Извивките на устните му, които се водеха за усмивка.
Очите му, които така ме изучаваха.
Ръцете му - меки като коприна,
гласът му - като детски смях, сякаш като го слушаш се раждаш наново. ...

Сама
В дълбока бездна
и черна самота,
прегърнала сърцето,
задушаваща света... ...

Няма поезия, няма, бе брат!
Всички тук пишат! Нощем не спят.
Давам съвети. Никой не слуша.
Аман! От ,,поети"дойде ми до гуша!
Ритъма губят, рима не слагат. ...

От кожата си ще изляза...
От чакане ще се взривя.
Една целувка ме беляза
и аз по облаци вървя.
Небето синьо ме целува. ...

Така много ми се иска
да летя като теб, соколе!
Високо, безгрижно, красиво,
далече от човешки беди.
Не искам да съм тъжна ...

Детскa приспивнa песничкa
Нaни, бебчо нaни,
сънчо пaк те кaни
нaни, нaни нa,
сънчо идвa нa чaсa { 2 } ...

Убеден съм, че всичко стана заради очилата.
Не че съм компютърен маниак, но се случва да прекарвам доста време пред монитора. Предимно чета вестници, надниквам в някой форум, а напоследък и в един сайт за запознанства. Ей така, само от любопитство. Иначе не търся връзки - нямам нито време, нито сред ...

Кажи ми, Майчице, къде сгреших,
че щастието все ме подминава ?!
На всяка болка, с обич си платих,
а после дълго, дълго страдах…
Мъже? Страхливци! До един! ...

И кой луд те накара да ме търсиш по тия прашни пътища, по които сам си тръгнах?! И всичко, само за да си докажеш, че те искам още. Трябваше да ти мине през ума, че дявола за опашката дърпаш. Аз не съм легло да легнеш върху мен да си починеш. Предишният ни опит за връзка не ти ли стигаше, че дойде за ...

РАЗЛИЧНИТЕ
Пълнотата е част от душата
на различните – зов от отвъд.
Навестява онези богатите
с тишината на личната гръд. ...

СВАТБА
Тридесет години след това:
Усещане за топлина и рамо в дните -
несретници в един намръщен свят.
Гнездо на птици, които отлитат. ...

Днес Слънцето във синьото лети,
разпъва шатрата си над гората...
Поточето забързано шурти
и тича да се гмурне във реката.
А Преспата по урвата блести, ...

Ваше е царството Божие.
Пътят, Истината и Живота.
А аз ще ви стана подножие,
защото повярвах в Доброто.
Вашият образ ще носят ...

Тъга виня
Миг след миг -
бездна.
Вик без отклик –
тризна. ...

Есенна миниатюра 5
Есенно дъхаво и хубаво, и тихо.
Топлите багри, въгленчето палещо и уют.
Слънчицето грейнало, зряло, есенното.
И ароматите нежни, листопада в злато. ...

Надежда
Усмивки слънчеви безброй
изгряли в моя път нелек,
награда ли са за премълчаните въздишки
или са подкрепа занапред?! ...

Когато мълчанието с него започне да ми харесва.
Когато тишината от неговото присъствие започне да ми е по-приятна от това да се чудя как да изкопча поредната дума или отговор.
Когато усмивката му започне да е моето „Добро утро’’, дори от снимка.
Когато споменът за гласа му или неговото чуване станат ...