За детството
Когато някога пристъпвах,
да мина прага на света,
аз свой `те пъзели скалъпвах,
когато спирах да чета. ...

Любовта е смела, непонятна, неразбрана
Тя е дръзка, разпиляна
в чашата кафе, в стръкчето кокиче
в свежото лале.
Влюбен ли си, ти богат си ...

... бледи среднощни привидения...
Душата ти ще разплискам.
Ще тръпне сърцето ти. Жадно.
Като помилване ще ме искаш.
Ще ме жадуваш. Сянка по пладне. ...

Обичам те.
Не ти го казах.
Написах го
в очите си.
Нима си сляп?! ...

И гледаш го изцапан помияр, един невчесан, мръсeн и проскубан,
лежи на припек под балкона стар и рови нещо с лапата си груба...
В очите му оглежда се светът – красив и черно–бял дори... А лесен,
че простичко живее се с душа, лишена от човешката словесност...
И гледаш го един такъв помияр, със козина ...

Реших да бъда днес красива,
Облякох си най чудната премяна,
Гримът оправих, сресах си косата,
Но нещо в мен не беше като трябва.
Зачудих се и мислих дълго, ...

Този дружески шарж е посветен на двата музикални колоса в откровения, антиподите Антоан Антонов и Николай Колев с пожелания, все така да поддържат шоуто, за да ни е интересно да посещаваме музикалния раздел на сайта! :–)
Един щурец –
известен цигулар –
цигулката си изостави.
Реши с китара да я замени ...

Мога като ученичка да се влюбя
и разсъдъка си да загубя.
Ала не се получава,
все още като птичка летя.
Нещо в сърцето заседна, ...

Тя отвори очи, но не виждаше нищо. Бавно се изправи, подпирайки се на стената и с разперени напред ръце тръгна на някъде. След няколко крачки напипа врата и я отвори. От ярката светлина очите я заболяха и тя ги прикри с бледата си ръка. Излезе навън и слезе по няколкото стъпала. Бе слънчев и приятен ...

Оня ден се бродих
покрай златни ниви
в храсталака ходих
и ма жулиха коприви.
Гледам мойта дружка, ...

РУБИНА
Препичам се на плажа и немея от толкоз хубост на едно място. Черният флаг над спасителната кула и едрогърдата рускиня ме задържат на брега на морето. За кой ли път очите ми бягат по кръстословицата, а тя не излиза. Захвърлям я настрани. Погледът ми се спира отново на руската красавица. Тя от ...

Сам без лице.
А очите му
все към мен
безпомощно вперени...
Но аз не съм там! ...

Излязла е от мрака малка самодива
танцува в тъмата на нощта сама,
като Феникс е пленително красива
без страхове от кьошк или хармана.
Излязла е от мрака бяла самодива, ...

Лъкът опънат е почти докрай,
издаващ трепети във тишината
обичаш ли ме ти, признай...
или ме мамиш в опит за разплата
Косите ти пропукват тротоара, ...

Царството на тишината
Виждам те - стоиш пред мен,
мрака ти разкъсваш със своя блясък.
Ето, оправи се моят ден
щом зърнах твоя проблясък. ...

Думите ми са куршуми,
успехът е цел,
върхът е битка,
животът е дуел...
Думите имат силата да променят света, ...

Знаеш ли откога те чакам – въздух, смисъл, аромат на пролет.
Знаеш ли откога те чакам – изпепеляващ, болезнен, агонизиращ дъх на любов.
Знаеш ли откога те чакам – дихание мое, сълза едвам пролята, емоция дълбоко прикрита, да избухнеш, да ме обсебиш, да ме разтърсиш до основи, да промениш моя ритъм. ...

Ти помниш ли онази вечер,
в която тайничко обра звездите,
тъй небето ти във мен потече
и сложиха ни етикет "бандити".
Кои са тези чудновати хора, ...

ПУШЕЧНИ КАМШИЦИ...
В поглед мил чете се луда страст,
косите ти са пушечни камшици,
във устните е скрита тиха власт,
с душа... като красива птица... ...

Изгубих те в керваните на стенещи каруци,
в цигарения дим на безпределно угнетените,
в дъха на вечери смутени от обръча на гъстата гора...
във тичането на движението.
Зад мен е белият саван ...

Крилете са мокри, капят сълзите,
сърцето го няма, ореола изтри се.
Душата красива, личи отдалече
из мрачните хора – отлитам си вече!
Ангел съм с рани дълбоки, ...

Ванчо има конче,
шарено бонбонче.
Конче с герданче
като нашто Анче.
С големи ушички, ...

Суламит
Да те жадува. Както го жадуваш.
И да примира. Точно като теб.
Преситата е смърт. И да гладува,
душата му от глад да не умре. ...

Жена съм. И съм слаба, и съм силна.
Обичана. Обичаща. Ранима.
Понякога по детски инфантилна,
но винаги докрай неповторима.
Различна съм... от слънчева до мрачна, ...

Стискай зъби, мила моя,
стискай зъби до зори,
пък тогава виж как в боя
под копитата искри.
Кончето в торбата зоби, ...

Излишна вражда
Плаче тихо небето -
плаче с мойта душа.
Няма вик, няма ехо...
Бог дори оглуша ...

Формулиране, поставяне на ЦЕЛ и път за осъществяване
Целта на човека го мотивира за действия. Когато търси ЦЕЛ човек активизира знанието, с което разполага и което има отношение към ПРЕДПОЛАГАЕМАТА цел. За целта е НАЙ-ДОБРЕ да се мисли в присъствието на могъщите източници на енергия като например Сл ...

Луната се крие зад облаците черни,
останаха само звездите - нейните другарки верни.
Небето сякаш за миг опустя,
без нейната величествена светлина.
Облаците черни прегръщам тази светлина, ...

През локвички и остарял снежец,
през коловози и пъртини,
с букети от кокиче и синчец,
във слънце вече на лавини,
по буйните потоци от вода, ...

Очакване
Животът е безмерно кратък,
пълен с мъка и печал.
Оставя своя отпечатък
в славен и трагичен край. ...

Щастието ми не е изгубено.
Само ме намери на перон 3,
на старата гара, скърцащи релси.
Откри ме и се скри в мен...
Изгубих се в града ...

Усмивката от детството ми взеха
и пуснаха ме без възторг в света.
Нахлузиха ми скъсаната дреха
и казаха, че мога да летя!
От първото пиянство изтрезнявах, ...

С люлякова диадема, шноли с нарциси, лалета
с пелерината зелена, приближава се с карета
Дръвчетата протягат зелени ръчички и люшкат люлякови шапки
обуват новите си цвички и се събират на приказки сладки.
Калинки, пчелички, мравки и щурчета ...