Дълго чаках, чаках и отлагах,
събирах в шепите сълзите,
в пропастта невидима пропадах,
разбих сърцето си в скалите.
Вървях по пътя без посока, ...

Ваканция
С мама бяхме на море,
тати ходи на турне,
баба в къщи си остана
с непослушната котана.

Празнувам твоето предателство.
Примижвам пред измамните ти хубави очи.
Проклинам ги и пея, удряйки по масата,
а спомените... късам до един.
Вдигам тост за любовта... ...

Ахилесовата си пета изтривам -
ще си нарисувам вместо нея лакът
и страховете си със него ще избутам,
ще ги кача да попътуват с влака,
през обектива ще ги гледам как напускат, ...

Цял живот
Цял живот
събирах любов,
за да сътворя
тази полудяла ...

Един ден всичко в главата ми се обърка. Исках да остана сама със себе си и излязох от къщата. Скитах се без посока докато не стигнах до едни релси. По тях още минаваха влакове макар и рядко. Седнах на разстояние от тях и ги гледах след това се замислих за това, как нямам някои неща, които искам стра ...

Не ме разбра – достатъчно за мен,
ще си отида и ще те забравя...
Той – този свят, в това е ощетен
събира хора грешно, после страдат!
В заблуда, че когато споделя ...

Каква невероятно бурна нощ!
Проплакаха вековните дървета -
не стигна притаената им мощ
гнездата да спасят от ветровете.
И в мен едно гнездо се срути с вик - ...

Докато се скитах нявга из гората,
Дочух в далечината глас.
Омайна песен спускаше се по реката
И спрях да я послушам аз.
Приканваше тя с нежни думи ...

Чувствам уморени моите крака,
стъклената чаша вдигам
с трепереща ръка.
Обичам да отпивам глътка
една, две, три... с цигарения ...

Ще ви разкажа…”Ха, интересно или “многообещаващо”?! Чуйте! Изповедта звучи неправдоподобно, но е реална. И това е “свежото” в нея.
Аз, човек – с миналото обвързан, аз – вярващ, на неверие обречен, аз – единия, на многоликост осъден... Кой? Аз – смъртният...
Животът не дири огрени пътеки, нито пътища ...

Виеше й се свят. Колко дни бе гладувала, давайки на детето си това, което й подхвърляха като на куче, вече не помнеше. Но Дуня знаеше, че е силна жена, вярваше, че е силна жена… Та тя бе родила две деца, завършвайки медицина в България, после с цялото си семейство се бе завърнала в Родината си – в С ...

Когато радостта ми замълчи,
от тихото се раждат акварели.
В началото по нищо не личи,
че стихове към мене са поели.
Ще пукне сричка, после – тишина. ...

Днес се почувствах истински велик!
Не може даже Бог, но го направих аз:
да върна времето обратно!
Макар и с един час.

Да си Човек
Как да разрушим "Стената" -
от всевъзможни стереотипи и лъжи?
Сложно е да подчиним Съдбата
на Волята - в желания, мечти. ...

Назрява в тишината звънко ехо —
то песен е в очите на вълчица...
Нощта облича траурната дреха,
луната пламва — восъчна свещица,
от чийто грапави сълзи (звездите), ...

Лековерни ветрове прелитат -
погледи на слънчогледи
от слънцето отвличат...
Да можех и аз така
с тебе да си играя, ...

Да бленуваш, да мечтаеш,
всичко от живота да си пожелаеш.
До обичаш, да се смееш,
като буря да вилнееш.
Но понякога мечтите ...

Моята любов
блести в очите ти,
гори в душата ти,
ръце уморени отпускаш
и за мен мислиш, нали? ...

Роми гаврят се със българска светиня.
Родино мила, твоят глас е глас в пустиня.
Паметникът "Левски" осквернен бе.
Тоз и онзи циганин части от него краде.
Събуди се, народе, от това безразличие ...

Понякога скала се чувствам,
понякога - подритнат камък...
Живея само за изкуство
и то разгаря моя пламък.
Понякога се чувствам риза, ...

Продавайте, о, неразбрани,
свещена българска земя!
Безумци, днеска вас едва ли
ще може някой да ви спре!
Раздавайте вий на концесии: ...

Моя вярна любов, моя вяра до гроб,
отвори ми ти слънчев прозорец!
Нека влезе отвън този пролетен звън,
нека въздухът чист вдигне щора.
Събуди ме от сън! Одеялото вдън ...

Може би звездите са души,
угаснали отдавна на земята.
Събирали в сърцата си лъчи,
днес пръскат ги от небесата.
Едните са обичали докрай ...

Където и да сме, ще ни дочака.
Не ни задава вечните въпроси....
Обича изненадите на мрака,
но утрото в зениците си носи.
Ръцете ù ни търсят запъхтяни ...

Уморена, земята
пътуваше към съня си.
Тревите заспаха.
***
Лековерен вятър ...

Продължение на "Извинете"
(приказката от 21 век, която ви "прочетох" вчера)
Днес слънчевото утро ме навежда
на някак си примамливата мисъл
да вкарам героинята Надежда, ...

„Врабчета”
по терасите накацали,
с цигара,
втренчени в нощта,
сами ...

Беше като диво конче.
С дълга грива, искрящи очи.
И гонеше розово балонче
пълно с много наивни мечти.
Обичах те, непослушнице малка. ...

най-кратката поема
се състои в поемането
на дъх
миг преди избухването
в плач ...

Пътят е начало ново.
Пътят може да осмисли твоята съдба.
Пътят не поднася нищо наготово,
само те подтиква към борба.
Най-трудна е вътрешната битка, ...

Когато болката в теб изчезне,
когато душата ти се успокои,
накарай своето сърце да се усмихне
и по пътеката тръгни.
Тръгни с усмивка на лице, ...

За първи път
в живота си се влюбвах,
туй беше рано в младостта,
за първи път тогава
и разлюбвах, ...

Отивaш си, но aз не моля вече -
предaлa съм се нa скръбтa,
a тя нaд мен кaто кинжaл се е нaдвесилa и бaвно отброявa
дните до смърттa.
Отивaш си, но aз не плaчa вече, ...

В ръцете ти изгарям,
толкова отдавна...
Сърце не ми остана.
Само пепел и жарава.
Не зная как от черен въглен ...

Парченце
Едно
Две
Три
Пет ...