На времето далеч сред времената
успешно се записах за гастрол,
да търся на доброто семената,
сред хората да нямам ореол.
Арената - корида със съдбата, ...

Не спирай
Не спирай да ме караш да мечтая. Не спирай да ме караш да искам повече. Не спирай да отключваш нови хоризонти в мен. Не спирай да бъдеш голямата светлина в малката ми стая. Не спирай да бъдеш най-добрите ми решения. Не спирай да изпълваш съзнанието ми. Не спирай да си зад всяка моя буква. ...

Животът ни - часовник пясъчен, тече,
времето си в глупостите губим,
а пясъкът загубен не се връща.
Скоро ще напуснем тленната си къща...

Слънчеви лъчи се бяха просмукали през кадифеното перде на прозореца в стаята на Зина.
Мак бе открила Кам в стаята му и веднага му бе съобщила за инцидента и състоянието на неговата повереница.
Той като опарен бе изхвърчал от стаята си и бе спрял само за миг за да пита къде е настанена.
И ето го сега ...

Историята на глупака
- Нека ти разкажа една история - рече мъжът и се почеса по брадата с кутре.
Гласът му ме стресна.
- Откъде се взе? - изненадах се.
Той смръщи вежди, но се отказа да отговаря, а вместо това цъкна с език и се усмихна. ...

Аз може би пак те обикнахза миг, за секунда дори.Със новите дрехи не свикнах,ти някак си все ми тежиш.
А си толкова крайно далечен,само в мислите си те градяи те сривам докрай... нечовечно...за да няма любов в тази плът.
Но щом седна пред листа смълчанона умрялото давам живот.Мисълта ти – нестихваща ...

Целуваха ме устните ти с топъл дъх,
ухаещ на небе безмерно,
а дланите ти нежни с морски полъх
докосваха ме много, много нежно...
Разсичах жаркото във теб с любов, ...

- Виж този плакат, във ВИТИЗ играят пиеса на Недялко Йорданов - побърза да я успокои Любослав. И се усмихна, повече на собствената си шега, дошла внезапно. За да наруши сковаността, която беше обхванала двамата.
- Кажи ми нещо- я подкани той.
- Копче - вече усмихнато му отговориха кафявите й очи, ко ...

Ето - ставам просънен сега,
тук ме чака компютърът снощен,
а в стиха, недописан, нега
се промъква от утрото още
по пътеката с голия връх, ...

Крайбрежие от люляк обещах си
и елфи може, дългокраки,
в очите ти не виждах други,
симфонии и валсове въртях си...

Навярно ти незримо ме обичаш,
очите ти ме гледат измежду лъчите,
навярно нощем дрехите събличаш
на душата своя уморена с дните
да търси, да се скита, да се пази ...

Не си като моите предишни коли -
купето е дълго и здраво.
Шасито стабилно на пътя стои.
И дизелът звучно припява.
Стоте коня дърпат ли, дърпат напред. ...

Някога бе луковица, положена в земята,
далеч от погледите на всички,
ала днес си по-сияеща от всякога
с цялата си прелест разцъфтяла.
Позволи ми на красота ти да се полюбувам, ...

Вода от лозови листа се стича,
тя е натъжена лозова сълза,
роза цветовете си съблича,
превръща ги в розова вода.
Дъждът шуми в шубрака нощем, ...

Детероднице вечна - съдба,
как не искам пак в мен да се влюбиш,
със мечта ще ти изневеря,
сто живота по тебе погубих...
Не ме пий с тези устни от тлен, ...

Духна вятърът, падна листо,
мисълта ми до кокал изтръпна,
във окото ми влезе стъкло
и ципът на душата си дръпнах
чак догоре - до последния край. ...

Желая да потъна там, където
слънцето отдавна е залязло,
където няма да се скитам сам
и стореното да не е напразно!
Такова място има, знам, ...

Играх живот. А игра ли беше всичко?
Сънувах брод. И в съня си падах ничком.
Играх без теб. И вътрешно крещях от уплах.
Пристигах клет. А стъпките отронвах вкупом.
Но бе хазарт. И изгубих всички карти. ...

КУЛИНАРИЯ
Четвърт век ще стане вече,
от както сме във тоз гювеч.
Лют, солен и постен е гювеча,
зиме - леден, лете – нажежен. ...

Толкова измислени приятели -
в делника ни - покрай нас
и вярваме на думите, изпити с кафето,
поне за малко - време за кафе...
А после тръгваме по своята пътека - ...

Виждали ли сте Дъгата? Аз я видях. Видях я отразена върху крилото на един самолет, който стоеше неподвижен във въздуха. Или поне реших, че съм я видял, защото самият самолет в очите ми представляваше малка сребриста точка, приела приблизителната форма на самолет. Дъгата е истински видима само като о ...

Мама! Тя ме е мене родила!
До ден днешен съм под нейна закрила.
Тихо и кротко в кревата лежи си,
но пък из цялата къща магия вълшебна
не спира да носи! ...

Изповед
Завръщаш се в сърцето ми (отнякъде).
Незнайно как животът раздели ни.
Душите ни се търсят във рояците
от думи, тиха нежност скрили. ...

Обичам дългите ти мигли, играещи със слънчевия лъч. Обичам косата ти, лумнала в огъня от морски залез. Обичам хладните ти мокри пръсти, когато се наплуваш в синята безбрежност. Ръцете ти в косите ми, ръцете ти в ръцете ми – това е най-прекрасното за мен. Обичам да шептим до бутилката с вино, да крад ...

Влюбеният мъж
Влюбеният мъж е кон с капаци.
Кон? Не, магаре... Катър дори,
защото влюбиш ли се ти,
за достойнството си забрави. ...

Не ми прощавай. Аз съм непростима.
Последната и най-греховна грешка.
Горчива съм като отровно вино
и сладостта ми е отровно нечовешка.
Дори да искаш - няма да се справиш - ...

От утре вече ще те мразя,
ще ти бъда смъртен враг.
Гърба ти няма аз да пазя,
ще те наранявам пак и пак.
От утре ще съм Змията, ...

Любовни наркотици
Странно нещо е любовта… Стремиш се цял живот неистово към нея… Когато я няма, усещаш с цялата си душа изпълващата те празнота, мъка… Изпитваш почти физическа болка, когато е несподелена, загубена… Екзалтираш се от щастие, когато си влюбен, обичаш… Фаворитизираш, боготвориш друго чо ...

Трептят лъчите,
слънцето залязва.
Осъден е на кладата
Денят.
Сбогуването ...

АТОМЪТ НА ВРЕМЕТО
За нас какво е времето, се питам:
Секунди, часове, години.
Възможно ли е в неговия ритъм
Да включим своите машини? ...

Зарадван бях със стихове чудесни, от една жена.
Отвърнах й със стихче излязло от моето сърце.
И тя продължи да ме радва,
със стихове докосвайки моята душа.
А защо съм радостен сега. ...

Мразя го! Изпи до капка всичко, дето дишах.
Но болното и лошото, и тъжното.
Красивото го имах и го имам,
но не и с него! Никога не ще съм същата.
Улавяше сълзите ми без милост до последно... ...

Шала и шапката остава само една ивица от Полезрението, но и това стигаше за да се вижда разцепващото равнината дере. Мястото беше много добро за засада. Проблемът беше мразовития вятър идващ от към планината, но не беше само това Сакари говореше твърде много, а Туук твърде малко.
- ... Какво значени ...

Моят олтар
Ти си моята богиня,
ти си моята мечта,
ти си моята Родина,
ти си моята съдба. ...

Нощта и градът
Плач на саксофон стресва нощта,
ласкаво прегърнала града.
Очертания се пресичат с контури.
Хора и влакове заминават. ...

крадем един от друг
по милиметър липса,
всеки път когато
телата ни са засмукали
тъга и необратимост. ...

Усети ли Зима,
душата ми - рошава птица
на покрива каца,
копнежно се взира
в ятата. ...