ПИСМОТО
(...на всички събудени...)
В просъница го усети, че става, измъква се тихо от завивките, подпъхна ù одеялото откъм гърба, на пръсти прекоси стаята и внимателно притвори вратата. Обърна се на другата страна и с доволна усмивка на уста продължи дрямката си.
Разсъни се след около час, събудена ...

Тежкият напечен въздух с мирис на гранясал нефт, застояла морска вода и прясна блажна боя нанесена директно върху ръжда се процежда през тясната амбразура на каютата на третия помощник капитан. Капитан океанско плаване втори ранг Марин Дръндарски гърчеше изнуреното си тяло на тясната койка и не смее ...

СТАРИЯТ УЧИТЕЛ
Сърдечно ни посрещнаха в Гранчаре. До селото се стига с джип по разбит каменен път или пеш по стръмна пряка пътека. Съвсем близо е до Призрен, надвиснало над него, но и по своему незабележимо. Забележима е, обаче, разликата с големия град. Няма ги тук горе шумът и забързаният ритъм – ...

Аз чаках тези неминуеми мъгли
да изпълзят от облачните си постели
и да се кротнат в тъмните ъгли
на мислите ми – тягостни недели...
И те дойдоха, вмъкнаха се тихо, ...

Не искам само оди да ти пея!
За теб понякога ме хваща срам!
Историята не е епопея
и много мръсотия има там!
Видял съм твоя страшен егоизъм! ...

Крада от устните ти смях,
и във сърцето си го крия.
Изгарям парещия страх
със огнена и зла ракия,
а после в лепкавия мрак, ...

Една капка от първия есенен дъжд
се приземила с тихичка стъпка
върху чадъра ти, който все още обичам.
Ти не усети, както и аз,
ала за капката било е въздишка ...

Слушай, малка глезано, пиша ти това писмо не защото съм очарована от твоята тъпа история и не защото си падам по измисленото ти щастие и „победата” на доброто над злото. Това са пълни финтифлюшки! Писани са за наивници,които си нямат елементарна представа от ехидството на живота.Не, не, драга, мене ...

Оня век
На съпругата ми
Защо не сме отново ученици
във оня век – от митове скроен.
Отричан… И мечтан… И архаичен. ...

Върни ми вдъхновението – на порции,
(защото ще тежи, ако е цяло);
до утре сутрин искам си емоциите
и времето да тръгне, че е спряло.
И онзи стих върни ми – там, на рафтчето, ...

- Мамо. Татко. Какво става?
- Какво да става.
- Защо се прибирате... сега?
- Защото заминаваме.
- Какво? Къде? Защо? ...

Окъпани листата в златна охра
танцуват тихо с есенния ден.
Под нежния и галещ слънчев допир
припича клони червендалест клен.
Помислял ли си, колко тайни крие? ...

Понякога съм буден. И не съм.
Съдбата неусетно ме приспива.
Отива си животът ми. Насън.
И може би наяве си отива.
В невидимото имам сетива, ...

На пръсти влязох в храма тих
и молих се безмълвно, на колене,
смутена и объркана открих,
че няма я онази вяра в мене.
И всичко в този свят върви по план, ...

Емилия
Глава първа
Голямо ято бели гълъби летяха над града, засенчвайки лазурното майско небе. Бяха хиляди, а може би милиони. Това се случваше за първи път. И най-възрастните софиянци не помнеха такова чудо. И всички бяха бяли, снежно бяли. Летяха плавно и толкова близо един до друг, че изглеждаха ...

Колко много те мразя сега,
през нощта ще си мисля за тебе,
сутринта ще закуся с вина,
до обяд ще рева като бебе.
После някак ще преценя, ...

Животът е път осеян с препятствия,
Животът е приключение, което трябва да извървиш!!!
Животът е гаден и това го прави толкова красив!!!
Животът е несправедлив и затова трябва да си честен!!!
Животът е хазарт и затова трябва да си хладнокръвен!!! ...

Мен пак ме хвана мострата на лудост.
По-тиквено не съм се чувствал даже,
когато съм пълзял във зла заблуда,
че тиквеното трябва да се маже.
И образи подобни днес се зъбят ...

Ти помниш ли? - През изгревна роса
вървяхме с теб. И стъпките ни леки
рисуваха в тревите чудеса -
две успоредно бягащи пътеки.
Начало беше. Идващият ден ...

Ама че дъжд
се изля във стъклата!
А пък имаше уж
още три дена лято!
Още три дена смях, ...

Шуми Везувий във старинна кана —
във пурпур лава, оживяла в мрака.
Наздраве! И отпивай без покана —
(помпейска жрица) участта си чакам...
Ще стихне ли умът ти във забрава? ...

Аз искам да съм цвят - дъга,
да танцувам по треви зелени,
сетне да съм стон - тъга,
да се стичам по кръвта студена.
Аз искам да съм вир - река, ...

Понякога крилата ми
растат сами.
Дори не искам.
И не спомням си.
Слънцето е сякаш ...

Кълваче
Кълваче с малко червено калпаче,
в хралупката си се е скрило,
търси си храна
из старите дърва. ...

ОБЕЩАХ
И обещах, че поема ще му напиша!
И ето ме с писалка в ръка,
върху белия празен лист чувствата си да изразя!
А те приливат от моята душа, ...

* * *
Любовта ли сама си отиде
или ти я прогони?
Мраз скова ли душата ти
или дъжд заваля? ...

Ех… Има си хас!!! Стъпките назад – към дома - са тежки… Бавни. Не разбрах какво е положението там и хем ми е любопитно, хем не ми се ще да разбера по- рано разочарованието (Ако го има, де…). Някак не ми е по сърце, разбирате ли?
Лъскаво черна като въглен котка се промушва през счупените дъски на огр ...

Само дърво
Някъде поникнало дърво,
искало да срещне светлината,
но война, омраза, зло
изпепелили всичко ...

Колко е хубаво в нощта
да можеш радост да дадеш.
Една усмивка на дете,
което знаеш, че те чака.
Да чуеш думичка добра, ...

Няколко години вече с теб...
Спомням си за начина нелеп.
За начина нелеп,
по който аз се влюбих в теб.
Мигновено светлина проникна, озари. ...

Тишината ще стене
Търпелив съм – да знаеш. Ще чистя праха.
Ще подрязвам цветята край твоите рими.
Ще съм вярното куче, когато страхът
във очите ти, просто така – заблести ми. ...

Разказваше ни дядо в зимни вечери,
наскупчени на топло край оджака,
за тъпани, свирни на дяволетини,
които закъснелите причакват.
По равното, край моста на Мелището ...

Замлъкна…
Рядко продумваше дума…
Като че беше онемял…
От тогава…
Откакто тя си замина… ...

"Кан Аспарух дойде от Монголия!
Той също беше бежанец, мигрант!
Надминах Златарски* по история,
разкрих ви огромния си "талант"!"
*Има се предвид Васил Златарски, най-видният български историк. ...

Срещнах те в нета -
загадъчен тайнствен.
Беше различен
от всичките там.
Нямаше намеци ...

Като съм с тебе - съм с тебе за трима.
Като ме няма - ме няма за сто!
Като съм с тебе - не цениш, че ме има.
като ме няма - не питай защо!

Защо си дереш гърлото, нацийо,
опиваш се от силата на думите.
До кога ще ни правят на глупаци?
До кога други ще са по-умните?
Голи и боси ще тръгнем по пътя към новото, ...

- Ей такава уста имаше - показва с двете си ръце Бенчо - а зъбите и беха като куки-орловки. Остри и закривени навътре.
Малката групичка се топли на оскъдния огън, а младия Стоен току подръчва съчките да не изгаснат. Деня преваля и нощта обгръща в тъмното си одеяло пишман рибарите.
- И какво, бай Бен ...

Събуди се - в тъмата
се разгарят звезди.
Пак се ражда душата ти -
и променяш се ти.
Събуди се - в небето ...