Кажи ми как да вярвам в любовта?
Кажи ми как да вярвам, щом не мога
да вярвам, че ако ме няма днес,
заради теб не ще горя във адски огън?
Кажи ми как да вярвам в нас? ...

Без твойте ласки нежни -
аз останах тъй сама...
Пуста, като улиците снежни,
когато обхване ги тъма.
Не осъзнах и не разбрах ...

БУРЯ И ПОКОЙ
Океан от любов,
морета от сълзи,
чувства под покров,
а животът си пълзи. ...

Спомен
Тази вечер за първи път сме сами
на среднощна разходка по плажа,
нощта неземно е тиха
и някак магическа, всичко спи ...

Алекс вървеше към дома си.
,,Съжаляваме, но ни трябват хора със стаж. Вие не сте човек, който отговаря на изискванията, а и не можем да си позволим да обучаваме хора в момента. Така че ще ви пожелая приятен ден и успех.“
,,- Приятен ден“ – беше отвърнал Алекс и си замина.
,,Да ви го начукам ебания с ...

Земя, клиширана от серийни таланти,
изфабрикувани по европейска директива –
щастлив съм аз, че в тебе има кранти
с непородиста кръв, устойчива и жива.
Земя, стандартизирана по мярка ...

Тази вечер искам вълшебство,
желая да бъда сразен
от Ангела твой, дошъл от небето,
с любов и нежност за мен.
Не искам друго. освен да съм с тебе ...

Усещам си душата като вятър,
като вихър, вилнеещ в необят,
порив, развяващ грива златна
в шеметен вихрогонен бяг ...
... като шепот, ехо, стон и зов ...

Синоптичката
Една жена усмихната, говори
от малкия екран като поет
и с бурите, и с ветровете спори...
... Възтясна рокля, гъвкав силует, ...

Ванеса
Глава десета
Беше изминала една година от появата на д-р Ванеса Караколева в клиниката за Белодробна хирургия “ Професор Анна и Борис Симеонови” към Александровската болница. За една година, интересът към нейната личност не само не беше намалял, но тъкмо обратно, беше се увеличил многократно. ...

В памет на...
Думите напират
в моята глава,
ние с тебе губим,
губи и света ...

Едва си спомням черните къдрици,
които мама сресваше за кратко,
че твърде млада станала вдовица,
не сваляше проклетата забрадка.
Когато избеля съвсем платното ...

ако в душата ми понякога
има студени полета...
а в сърцето ми никнат
бели цветя едно по едно...
ако в очите ми лава изригва... ...

Аз съм твоето тихо безумие,
от което не можа да избягаш,
аз съм твоето неблагоразумие,
сляпа сянка, когато ме нямаш.
Аз съм твоята няма надежда, ...

Дели ни океан, дели ни време
и може би фаталното различие,
логичното е просто да си Never,
не името, което не изричам.
А ето, тръгнал съм срещу съдбата ...

Стаята беше погълната от непрогледен мрак. Единствената светлина беше циферблатът на часовника. Ноел отвори очи и насочи поглед към блещукащата зелена светлина, малките неонови цифри показваха 8.00. Идеалното време да започне днешният ден, помисли си той – както бе направил и предишния, както щеше д ...

Есенна утрин. Нощта преди това през града беше преминала ужасна буря. Беше студено, ветровито, а и навсякъде имаше вода. Г-н и г-жа М., младо, средно - заможно семейство, закусваха и си говореха, а край тях грееха дев печки "Елва", пуснати на два реотана. Бяха голяма гордост на г-н М., подарък от ба ...

- Явно така си мисля. Не съм сигурна в себе си. А защо ли вярвам в себе си? Това също не знам. Но вярвам в едно.
- В кое?
- Ами, просто е... Ще си отворя бутилка червено вино и от ароматите и от пивките глътки, с тъга ще се напия... А може би накрая ще си поплача и в усамотение ще затворя очи... И и ...

Обичам морето ти синьо
и твоята топла земя!
Сърцето ти бие, родино,
с най-верния пулс на кръвта!
Защото си силна, прекрасна, ...

Посвещавам на нашите олимпийски момичета състезавайки за слава на родината.
Младо българско девойче,
патриот да си е демоде.
Знай, родината, момиче,
там е де се чувстваш най–добре. ...

Изказано
Какво обичаш в мен, се питам?
Нима с годините любов остана…
Ти си този, на когото аз разчитам,
но любовта ни пагубно поизостана… ...

Без кахъри, без болежки!
Да е мирна и богата!
Радвам се да я посрещна -
жив да съм да я изпратя.
Само да не стане грешка, ...

*
Нова година.
Вчера, днес и утре -
къде е това?!

Посрещнахме я Новата година,
с надеждата да бъде по-добра.
Нали сега съм на предела...
ще трябва повече да я ценя.
Изпращахме, посрещахме години, ...

Една дума - не стига,
но стига ми един олтар -
Зорница да ме буди жива,
Вечерница да носи - дар.
Животът ме орисва, ...

С много болка и тъга
тегне таз любов красива.
Заедно са от деца, а сега
бликат сълзи от очите сини.
Чакаше той този ден щастлив ...

Върху маса с лилàва покривка
със нарочно разхвърлен ескиз,
виждам ваза с изящна извивка
от известен китайски сервиз.
На платното това се показва ...

Аликс поглесна към Ники и изпита вина, че го убеди да дойде. Бяха гаджета от една година.
Знаеше, че той е влюбен в момичето от Италия и възнамеряваше да замине с нея при родителите ù.
Ники беше единственият, който не се плашеше от студения ùхарактер и тя го обичаше.
Това чувство я накара да се сбог ...

Подари ми
нещо скъпо,
нещо свое,
сърце ми да
потръпне ...

Мислите ми са разпокъсани и хаотични или може би изпокъсани или само хаотични, знам ли? Сетих се - разкъсани и леко хаотични. Текат. Текат като бърз поток или не знам като пълноводна река, но не, по-скоро са страховита водна стихия. Как да спра тоя хаос? Отварям бутилка с нещо - алкохолът е като бен ...

Несебър
Когато слънцето издъхва над Несебър
и чайките кръжат над огнения му покой,
градът не стихва, а е все по-щедър
към своето движение на пчелен рой. ...

Помня как те срещнах плахо!
Как се влюбих до уши!
Чувствата ми при теб спряха,
и Проблема се реши.
После щом ни запознаха. ...

И първи посечени ще се свлекат глупците.
И подир тях и другите,
които се опитат ръка да подадат.
Не ще да им прости бесилото за дързостта
и за голямата душа. Недей забавя, че и живите боли ги. ...

"Честита Hова година е била.
Сума нова в банковата сметка да е дошла.
За бедните-малко години,
докато богати строят хотели в планини.
Кинтите да са за нас, ...

Знам, че не съм ангел. Просто съм един разумен мъж, който е имал късмета да опита и от горчилката, и от меда на живота, и да направи съответните изводи за себе си.
Открих сексуалността си по-рано от връстниците си, и това си имаше както своите предимства, така и недостатъците.
За предимствата е ясно ...

Бялата светлина в лечебницата никак не ми помагаше. Дразнеше ме и не успях да си почина. Щом отворих очи ги присвих за да фокусирам погледа си. Всичко ми се размазваше и ми трябваха няколко минути за да се адаптирам.
Щом погледът ми се проясни видях Кам. Бе заспал подпрял глава на леглото до краката ...