Днес отново чакам те и вярвам
в твоето завръщане, Инес!
Тук стоя, побит на тротоара,
залезът разгръщам с интерес.
Златото си там, по върховете ...

усмивка спомен
устни на следобед
миг от теб
стапя лед
дар самота ...

Ами... Защо обичам?
Защо обич?
Защо съдбата?
Защо любовта?
Ами... Защо обичам? ...

Четвърта глава
Започна една дълга, изморителна седмица. Всяка вечер си лягах изтощена, но така беше по-добре, поне не мислех за нищо, отвличах си вниманието с работата и забравях. Но вечер, макар и изморена, не можех да заспя веднага и всеки път се сещах... След две седмици новото ми жилище бе в изр ...

*Знанието ще е твойта сила,
а признанието твой копнеж.
Глава не скланяй -
ще го имаш в изобилие,
но внимавай славата дали ще понесеш! ...

Да имаш и да нямаш
Бях минавала милиони пъти по тази улица. Никога обаче не се бях замисляла, че там, долу в краката на всички хора, където рядко някой би погледнал, стоеше едно момиче. Не беше по-голяма от мен, нито с нещо по-различна от останалите хора, но тя стоеше там всеки път, когато минавах п ...

Аз те обичам по моя си начин –
както небето дъжда,
ако ми липсваш - душата ми плаче
с твоя мъничка сълза...
Ти ме обичаш по твоя си начин – ...

Самотни звезди
прошепват тихи тайни...
но ти не си тук.

Беше станало време за обяд. На пръв поглед всички се бяха изсипали в столовата, но със сигурност някои нямаха апетит.
Двамата с Кам си взехме набързо храна и се настанихме на масата си. Не бяхме продумали и дума, откакто бяхме свидетели на събитията от преди малко.
Всичко ми се виждаше като на кадър ...

Три лилави цветя
за красиво момиче.
Две червени сърца,
това любов се нарича.
Една вдъхновена душа, ...

''Имаш уникални очи, скъпа!'' - каза ми той...
Без думи останах от господин... ъъ, Кой?
От първото изречение милият така ''ме плени''...
усмихнах се заучено: ''Благодаря и си върви!''
Тогава, за нещастие, си спомних едни чужди слова... ...

V
... Алекс погледна през илюминатора. Най-после. Самолетът беше започнал да се снишава. В далечината блещукаше неоновата мозайка на града. София – крайната точка на неговото пътуване.
Приземиха се. С безразличието на човек, когото вече нищо не може да учуди, Алекс премина през досадните процедури. ...

Лицето ти със взлом се вмъкна
и в разума ми се заплете,
на пръсти мислите ми да измъкне
да ги покани в свят тъй нов и цветен.
Очите ти са малки глобуси - ...

"Правим нередност след нередност,
затова вие живеете във бедност.
Какво ни пука за някаква родина?
Зарад кражбите ни хората бягат в чужбина.
Ние сме просто организирани крадци, ...

Щастието отново се бе сгушило в своя, след множеството му наблюдения, непознат и за самия него свят. То бе толкова объркано, че бе спряло да търси обяснения за каквото и да било свързано с човека… Искаше му се просто да приема, без да изисква, без да анализира, без да оценя, без да апелира, съветва, ...

Обичам едно-единствено момиче.
И бих се за друга страна.
Ала и моята родина я обичам -
сякаш ми е любима жена.
Воювал съм - и аз не знам колко. ...

И това лято отмина неусетно,
беше топло, приятно, ама малко задушно,
имаше и настроение типично летно,
а имаше и не така радушно.
После захладня, усещаха се пориви, ...

На сутрешното кафе, което никога няма да изпиете от една-единствена чаша и на онези сладки с кардамон и канела, които знаеш, че тази неосъществена любов толкова много обича. Но предпочита да си ги купи готови от сладкарницата под нейния дом, ала не и да ги приготви заедно с теб за закуска.
На мокрит ...

- Бях студентка, когато забременях от мъжа, по когото бях луда - започна тя, когато се настанихме пред чаша кафе на малката маса в полупразното заведение. - Не знаех почти нищо за него и с времето това не се промени. Пътуваше много, обаждаше ми се веднъж-два пъти месечно, но въпреки това приемах, че ...

От небето вали прах,
когато едно сърце бавно умира.
Протягам ръце, за да хвана
частица малка от него.
Наивно вярваме в Бога, ...

Аз пламък съм, и огън, и дим,
и пепел ще стана накрая!
Със кремък, кафяв или син,
украси ми ти вечната стая!
Когато душата ти от мъка ...

Тази есен в Едем бе особена. Тази есен бе горещо огнена и залезът на седемте Еола облизваше върховете на Олимп със огнената си жар.
Тази есен бе последна..
Вечните кръжаха тревожно в огнените отблясъци на снижаващите се светила. Демиурзите не намираха поводи за вдъхновения. Дори архангелите се носех ...

Чувствата човешки
Чувствата човешки
който не познава,
често прави грешки
в битката за слава. ...

О, аз живея в своя нереален свят,
от образи, мечти и рими
и търся чувствата и логиката в тях,
но те са все недостижми.
Живея аз във своя нереален свят, ...

Речено-сторено. Принц Нитрам отлетял първо за планетата Меркурий, където живеели вестоносците на вселената и със скоростта на светлината разнасяли съобщения между народите на различните галактики. Владетелят на планетата чул тъжната история на Нит и му изпратил един от своите поданици – бързоходеца ...

Исихия*
Бездомни врабчета измълчаха
думите боси от снегостишието.
Сега ще бъда само тишина.
И топла сълза. Капчица онемяла. ...

По-силно е от теб това, разбирам -
да се поровиш в нечий друг живот.
И в роля на приятел се гримираш -
пореден „съпричастен” ход...
Наивници да искаш – има много, ...

Не знам дали харесвам другата в теб,
тя е сякаш кухина, а от мен се пълни.
Отпива глътка, две, опитва ме и съди,
презира, без думи, убедена, че сме чужди.
Не знам дали харесвам другата в теб, ...

Притихнала гола изгубена
някъде в гънките на завивките
се крие дъхът ти и влюбено
не иска да спира сърцето ти
крехки облаци от надежди ...

Nobody can understand
Nobody would listen
To the depths of my own mind
Or the secrets hidden…
So I don’t want you to bother – ...

Ще съборите сградата, виждам.
Тя е вече полуразрушена.
Два булдозера след динамита
ще разчистят следите от нея.
И ще бъде градът благодарен – ...

Наближаваше Коледа. Поредната броеница от празнични дни, в които вечно бързащите и тези, които не бързаха за никъде, онези които още вярваха и другите, които вече не вярваха се срещаха на кръстопътя на надеждите, за да се замислят за ценностите в живота си...
Но както винаги дните преминаваха в лудо ...

Не мога да живея с дребните неща,
не съм пораснала за тях,
искам света да отвлека
и с други дрехи светло да го облека.
Не мога да живея с всички суети, ...

Отворих очи и той беше пред мен. На сантиметри. Гледаше ме с любов, с такава любов, която ме плашеше. В очите му виждах пламък, който грееше само за мен, виждах желание, виждах колко много ме иска. Усмихна се. Усмихнах се и аз. Затворих очи за миг и пак ги отворих. Той пак беше там, пак видях пламък ...

Смразени сърца
Самотно е, когато
цветята гинат заскрежени.
Когато вятърът пронизва
като с куршум, през вени… ...

... Опитвам се да си спомня дали някога, през целия ми скапан живот, е имало поне един миг, в който да ми се е случило нещо по-хубаво от срещата с теб...
Мисля, ровя се, дълбая и в най-скритите кътчета на съзнанието си, но нищо... Колкото по-дълбоко бъркам, толкова по-черни и студени стават ръцете м ...

Защо идваш при мен, Любов?
Върви си, предпочитам Самотата.
Ако знаеше, че, тръгвайки на лов,
трябва да си вземеш и близначка,
която да упъти сърцето ...