Отива си годината – поредната.
О, знае се, че тя ще е последната
от календара на бедняшкия живот!
Живеем в мир, но някак си напрегнато.
И сякаш на шега – така погледнато – ...

На всички приятели Откровенци - много любов
през Новата 2014 година!
Обичахме ли през тази отиваща си година?
Дарявахме ли любов без страх, без да се замисляме, без да искаме нищо?
И като отговор на тези въпроси ме срязват с други: ...

*
И този път
Новата година
ще дойде вчера.

Носталгия
О, там, под праха на неспирния ход...
Някъде там изгуби се лятото...
Ах ти, тъй обръгнал живот,
как разпиля на живеца му ятото! ...

Ще мине бавно по пътя си утрото,
не ще да погледне за тебе и мен.
Ще потърси покоя си, там нейде из залеза,
не ще да почака. Нямаме ден.
И виж какво на нас ни остана, ...

Отново е
последният
ден
на годината.
Отново е – ...

Много е приятно да се събудиш сутрин, а навън да е зима. Особено пък когато навън е навалял сняг. В стаята камината грее и е топличко, а заставам до прозореца и гледам как снегът покрива земята и си мисля, дали може да скрие и грозното, мизерията, омразата... И всичко да стане бяло и чисто. Както в ...

"Искам пачки да държа.
Аз съм "супермъжа",
който трови ви децата,
а за себе си взима благата.
Докато вие лапате мухите, ...

Ледени кристали падат върху миглите.
Тънки огнени езици галят душите ни.
Цветни звуци обикалят около нас.
Тичаме безгрижно по остри ножове.
През стени от мъгли минаваме, ...

Не се променяй
Не се променяй, моля те! Недей!
Без кроткото ти "аз" ще ми е сиво.
Не ставай като другите - злодей!
Не свивай устни ядно, мълчаливо! ...

Миналата седмица, пет дни след Игнажден, нали Коледа беше? Три дни подир това, Стефановден. А утре ще посрещаме ли Новата Година? А веднага след това, Васильов, Йорданов, Иванов, Бабин, Стринкин и т.н. ден? Тъй, нали?
Като е тъй, аджеба, кога ще отрезнеем, че нещо читаво да свършим, многоуважаеми съ ...

Отец Форевър слиза в равнината
Обади ми се по телефона, два дни след Коледа. Дали съм го помнел. Разбира се, така му отговорих.
- Вие сте онзи, който влезе преди година в магазина. Заедно с дъщеря си и малкото внуче. Който ми остави няколко дървени кръстчета, и филакто също.
- Братко, да минем на ти ...

Аз слушах "Хумор и забава",
и бях до дъно поразен.
Бичуваха туй гдето става,
а туй бе истинско, за мен!
Допадаше ми Марко Ганчев ...

Снежно бяла зима,
а през мен сякаш преминава лавина.
Ти отново не казваш нито дума.
Докъде ще стигнем така?
Вече не вярваш ли в любовта? ...

Нокаут
Казвал съм ви, че бачках две години като барман, защото инженерството е трудна наука и наученото трябва да улегне известно време. Викам си, за две годинки хем ще си почина, хем ще понатрупам и малко житейски опит, че и той е важен. Какъвто съм влюбчив и задълбочен, за три години имам най-къси ...

В спомени се обличам
Наметнах на раменете
топъл шал, че е зима.
Обух се до коленете -
сняг - да газя - ще има. ...

В началото беше замислено само за китара но в процес на работа се оказа,
че със съпровод е по-въздействаща. Както е тръгнало след време когато
нашите внуци тръгнат за Витоша давидят само табели с надпис
/частен имот , минаването забранено/. Така , че само песните не могат
да ни откраднат милите ни п ...

невинаги става така,
както точно го искаш,
невинаги става,
както точно си го представяш,
но винаги можеш ...

След смъртта
Моля те, не ме мъчи – за мъничко до мен бъди,
или просто ми кажи, че с мен не искаш да си.
Ще страдам много, но обещавам – ще те разбера,
а на сърцето си надали ще успея да те забраня. ...

Този текст за песен, е написан специално, за музикалната импровизация в стил „Iron Maiden”, на музиканта NickKoll (Николай Колев).
При негово желание, му давам пълни права, да използва моя текст за създаване на песен. Ето и линк към мелодията:
От 16 sec. до 31 sec.
Аз скъсах си нервите с тебе –
вече ...

Приятели, случайно попаднах на това есе на голямия творец Георги Марков. Навярно за мнозина от вас то е добре познато. Върху мен то имаше такова силно въздействие, че реших да ви дам възможност да изпитате едно страхотно удоволствие четейки това неповторимо есе. Нека то бъде моят новогодишен подарък ...

Върви по отъпкания път.
Както пише на табелата, следователно е пряк.
Маршрутът е сигурен и не бива да го напускаш.
Защото ако отидеш в непознатото, непредсказуемото, неизвестното...
може и да си щастлив. ...

Целуна ме капка дъждовна
по вятъра, пратеник твой,
прошепна ми думи любовни -
останах без сън и покой.
Разгони облаци сиви, ...

Докосни ме
Докосни ме до сърцето си,
приеми ме до душата си,
оцвети ореола ми,
не отнемай радостта ми, ...

Много мъдър чувствам се сега,
а друг път съм като глупак...
Дуалност или просто хей така -
различни и еднакви сме все пак...
Чувствата заключени дълбоко. ...

Свижданията са във вторник
Днес е понеделник. Синът ми, писателят, трябва да дойде. Чакам го от два часа. Другият ми син е в чужбина. Чуваме се по телефона. Понякога.
Мина още час откакто съм в стаята за свиждане. Синът ми го няма, но аз съм сигурен – скоро ще влезе през решетъчната врата, ще поседи ...

Измислям оправданото несрещане:
например - две не виждаш от умора,
или пък вчера нещо много грешно
прошепнала съм, докато се моля
това да е съдбовната минута, ...

Тази нощ в сърцето ми преливай,
като извор, който не пресъхва.
Глътките ми щастие отпивай,
та дъхът ми тебе да въздъхва.
Смях ми дай. Задълго да се смея. ...

Новогодишната принцеса
Моето море, планина, въздух и огън
Наблюдавах ги отстрани – множество момичета, жени и един мъж. Те имаха сходни имена и външност, но в същността си много се различаваха. Ако те, сега, трябва да проведат един разговор, как би изглеждал той?
-Да говорим за сърцето? – предложи И ...

На водораздела стоя
между двете години.
Какво отнесе ми тя -
старата - изтекла река
от стакана горчиво вино? ...

Между другото
Помъкнали на крехките си гърбове
това, което чака да го свършим
живеем- зле, или добре,
преди да паднем и да се прекършим, ...

Мечтата на един моряк...
Море!...Величие безкрайно
изстрадал съм те в самота
и за това със тебе тайно
ще споделя една мечта !... ...

Част от романа ми "Осъзнаване"
X
Оставих султанът да си почива в одринския сарай, а аз отново позволих действителността да ме стисне за гушата.
Вече можех да ходя без чужда помощ и парезата на левия ми крак почти не се забелязваше.Рехабилитаторите ме хвалеха и казваха,че не са имали по-волеви пациен ...