Винаги пиша едно такова задъхано. Седя си най-спокойно; лежа или чета книга, понякога дори спя. И хоп! Удря ме нещо в главата, точно в онази точка в мозъка, която ме кара да се събудя и от най-дълбокия сън и да грабна химикала.Тичам с него по празни листове. Понякога дори върху ръцете си или върху з ...

Разказът е малко нетипичен.
Ето, че започва той така:
Под един балкон съвсем типичен
серенада му направи тя.
Дълго чакаше нощта заветна, ...

С връх на карфица обирам пепел от клечка кибрит.
По спомен сглобявам: къде точно беше пропит?
Пак давя съня си в надежди, без грях,
а буря от спомени вкарва в очите ми прах.
За снежните преспи чакам в моето голо поле. ...

Говорете им
Говорете усти мръсни,
говорете лъжи,
говорете, усти черни,
вие, човеци зли. ...

"А смисълът на тази бавна смърт
ще прочетеш в кръвта по огледалото.
Когато се прицелиш наобратно... "
Довереница (Дочка Василева)
Когато се прицелиш наобратно ...

Прощаване с Ана
(ретро)
Пред някой чародей сега
да можех да застана
и да поискам три неща- ...

Епизод от филма на Твореца
Небето е в розова рапсодия,
птици пеят весела мелодия.
Звучи тържествена симфония,
ах, душата ми е в еуфория! ...

Топъл полъх гали нежно през нощта
любима музика целува ми ушите,
усмихвам се и протягам аз ръка,
за миг се сливам със звездите.
Рея се в дълбокото небе, ...

Обичам те, обичаш ме,
защо не можем да се разберем?
Наричам те, наричаш ме
спасение във съдния си ден...
Изгарям те, изгаряш ме, ...

Тя. Тя беше момичето, което можех да нарека „перфектно”. Тя беше примерът, който майките даваха на дъщерите си, любимката на учителите, притежаваше добротата и класата, които са нужни на всеки... Да, тя беше наистина момиче за пример. Никога не подминаваше човек на улицата, не можеше да види куче ил ...

СТРАХ ЛИ - НЕ МИСЛЯ ТАКА
Страх ли - не мисля така!
Преминах дори и през огън!
Няма да бъда добра!
Няма да кажа "Не мога"! ...

- Ти какво правиш пак в съня ми, бе?
- Ти ме повика.
- Как ли пък не! Дори не си спомням името ти. Кой беше ти?
- Онзи, дето ти изпълнява фантазиите.
- Аз, моите фантазии има с кого да си ги сбъдвам. Мен не ме мисли! ...

Пак вятърът в прозорците наднича
и пак снегът затрупва своите пътеки.
Пак зимата в снежинки се изрича
изтрила от сезона цветовете...
Пак глъхне песента в една лавина ...

Пегас в мрачните обори
затворен нервно рие със крака.
Бленувал полети – простори,
но хлопнала затръшната врата.
Заточеник в души печални ...

Каквото до днес премислихме - нека бъде забравено!
Не сме философи - на кръст да разпънем всеизвестни лъжи...
Гръб да обърнем на всичко,
което прибързано казахме,
а таралежите на душите ни - нека свият своите грешни бодли! ...

ВЕДНЪЖ
Веднъж живях, веднъж обичах,
веднъж се влюбих и веднъж сгреших!
Веднъж от Бога се отричах,
веднъж главата си сломих! ...

Нагазвал ли си някога до кръв
в отминали завинаги любови
в обятия разкъсани до смърт
когато всяка фибра в теб се моли...
... и да не знаеш как да продължиш ...

Искам да съм пясъка под краката ти,
Палмите над лицето ти,
Слънцето, което гали кожата ти,
Вятърът, който разрошва косите ти...
Гледката, която виждат очите ти, ...

Размисли със себе си
(импресия)
Чудя се, дали има някой, който да няма своите съмнения, страхове, надежди,
мечти, копнежи...?!
Моменти, когато те замеря тишината, времето спира и идват сълзите. ...

От другата страна (2)
- Виктор, добре ли си? Виктор, моля те, кажи нещо!
Момчето отвори очи. Мъгляви образи заплуваха пред тях. Ушите му бяха заглъхнали. Имаше някаква огромна пулсираща болка в дясната половина на челото си. Усещаше, че му се гади. Може би заради болката в главата, коремът му също с ...

На какво се доверяваме? На какво разчитаме? Не себе си, е отговорът, който ми изскача на прима виста, но всъщност дали е така? Колко често смятаме нашата преценка за необоснована или не дотолкова правилна под натиска на някой авторитет, бил той шефът, родителите, някой философ, обществото? Не е ли т ...

Прошка
Усъмних се в тебе, Народе…!?
Усъмних се в твоята сила.
Че си още в мрака – прободен
от богохулното жило. ...

Сърцето ми гори,
когато тук сме аз и ти,
играещи с капките в нощта
дъждовен танц на любовта.
В прегръдка нежна ни допира, ...

Когато те няма
е тишина.
Дори щурчетата немеят,
а там вътре,
вляво в мен, ...

Везнaтa нa чувствaтa
Сложих чувствaтa си нa везнaтa
хубaвите спомени и любовтa
a нa другaтa горчивинaтa
тя беше много мaлко aлa стрaшно нaтежa ...

Понякога обърквам своята роля -
искам все главна да играя,
може и нищожна,
но забавна до края.
Каквото ми поднесе ...

Сякаш на кораб с тебе се качих и сърцето си в него аз сама разбих.
Отплавахме в океан от несбъднати мечти,
остана пълен само с наши спомени.
Ти беше капитана на сърцето ми,
но остави само болка в душата ми. ...

38 навън
Подострям от рани мислите си,
чупя молива, който рисува теб.
Тези очи и ръце не са истински
и гласът ти заченат е в мен. ...

Лула тютюн не струва тази нощ –
с керваните си от небесно злато.
А над комините с чувал вечерна поща
безшумно мина щъркелово ято.
На три разкрача от нощта видях ...

Работя дестинация за бягство
от надпревари и стереотипи,
от кожата, в която ти е тясно,
от чувства, овехтели като дрипи.
Обаждай се, чепикът щом те стяга, ...

Слънце без лъчи
това е моят светъл ден,
живот, но без мечти
прелитащ в мислите смутен.
Не е красив, дори желан ...

Ще се видим отново.
Ти достигна безсмъртието...
Че такива поети - не умират така.
Ще се срещнем, Володя.
Ще възкръснеш от мъртвите. ...

Посветено на всички, които прекаляват
с жаргона
Джинджифилено ми е. Балирам.
Гайдата ми вече е надута.
Сред златотърсачки ще рулирам. ...

Научих се да дишам
като йогите - дълбоко.
И мога да въздишам,
когато скачам от високо,
висока е цената на гнева - ...