Опитвам се да помогна на една жена,
от тъжна весела да бъде.
Изпратих моята усмивка да я променя,
да се зарадва.
Но не се получи. ...

Аз съм огънче във дните...
Топля твоята душа.
Аз съм стихче в съдбините -
с него аз да те теша.
Мойте думи са мъниста ...

Защо ми е на мен градът?
Та там е прашно и опасно!
И в спор мегдан делят
Шумът с греха. Пък и е тясно...
Аз най-добре съм си на село! ...

Here at home in this steeple / Тук вкъщи, в тази камбанария
made of chrome, above a city of steel, / направена от хром,
I've chosen bats over people / избрах прилепите пред хората,
'cause I never did like the way humans made me feel. / защото никога не съм харесвал как човешките същества ме карат да ...

Sara Bareilles - Gravity
Something always brings me back to you.
It never takes too long.
No matter what I say or do I'll still feel you here 'til the moment I'm gone.
You hold me without touch. ...

Goodnight
Goodnight, sleep tight
No more tears
In the morning I'll be here
And when we say goodnight, ...

Една жена, когато за теб е всичко -
въздух, слънце и вода и хляб,
ех, колко е тъжно и нелепо, брат,
ти да си за нея нищо -
просто мръсна морска пяна, ...

Есенна импресия № 6
Отново Есен ни застига
и ето падат пак листата,
но Вятър поривист ги вдига
и ги върти из небесата... ...

Ех, суета
Докато с някой се държиш
като с любимо мило куче,
натяквайки отново: виж,
очаквах друго да се случи. ...

Не съм сигурна аз откъде точно произхождам генетично... от Родопите, нали? Там някъде през Албания и Гърция, през родопските възвишения, та чак до Източните Родопи, където лятното слънце е убийствено горещо. А откъде другаде съм? От едно две села под Стара планина и Витоша? Където през зимата преди ...

Надежда
От сърцето ми
частица си,
от душата ми
искрица си. ...

Ела в морето
Eла със мен – да скочим от скалата,
земята тъжна да оставим
да се сбогуваме със самотата.
За всичко тука да забравим. ...

Прелюбодейка
Слезе Есента – прелюбодейка.
Всичко живо долу подлуди.
В парка, там – зад дървената пейка
още виждам нейните следи. ...

Духна вятър и в прибоя
блъскат яростни вълни –
сякаш битката за Троя
с нова сила поднови.
В тетраподите налитат ...

Нима съм тук все още?
Зад мен тишината дъха си е спряла.
Нощ е.
Пътят до прага – подканящо кратък;
Праг, непрекрачван до днес, но обречен ...

Аз зная пак, че ще вървя сама
и само Бог е моята десница,
всички трудности и хиляди обиди
като голям комат ще ги преглъщам
и знам, до мене никой няма, ...

Из дом от восък, който се разтапя
от пламъка на всяка малка свещ,
аз бродя. Тъмни стаи и подземия
укриват неизказан мой копнеж.
Сновa из твоя дъх, преплитащ ...

"На средна възраст е нелепост
да искаш друго битие", Ивайло Балабанов
Когато си на средна възраст,
укрепват твойте рамене
и с някаква незряла мъдрост ...

Животът е Път
Животът е Път.
Към себе си и светът.
Грапав е Пътят,
и чепат е Животът. ...

Есента е крадла.
Реши и ме ограби,
постъпи нагло -
остави ме без лято.
Есента е подла, ...

Устните и бяха боядисани във виолетовосиньо от виното. Столът в кухнята беше празен, беше един, защото тя никога не повярва, че ще вечеря с компания. Коридорът беше с каменен под, сив, по края обрамчен с червен, а после с черен правоъгълен кант. Покани го с тъпо изречение. Той влезе и седна на стола ...

Едно сърце се беше свило
в дланите на дете.
Едно дете, сърце завило,
от света го пази с ръцете две.
Една нощ студена, но прекрасна ...

Да пиша за Байрама
е задача голяма.
Все едно, че искам
морето да изплискам
и тинята, която ...

Знаеш ли, трудно е да ме обичаш.
Понякога студена съм като есенна вълна.
Друг път пък като лятно слънце
те дарявам с топлина...
Понякога идвам тихо в нощта ...

Всяка пролет, още с първите галещи лъчи на слънцето,живописно разположеното в полите на планината градче се огласяваше от звуците на цигулка и звънки италиански канцонети. Тези изпълнения, които веселяха ежедневието на обитателите на това китно местенце бяха дело на талантлив уличен музикант, нарича ...

Кaк си, приятелю,
пaк ли си сaм?
Спокойно, другaрю,
всички сме тaм.
В тъмнинa обвити, ...

Емилия и Анна
Глава осма
Емилия изживя тежко неочакваната среща със съпругата на Борис. Реакцията на Анна Симеонова по време на “голямата визитация” беше неочаквана и непредвидима. Никой в тази болница не знаеше за техните отношения, и сега всичко излизаше на яве. Не беше малко и нездравото любопитс ...

Носът подавам си над чашката
и вдъхвам тънък аромата.
Опитвам глътка, с устни млясна,
а тя отива до петата.
И казвам: „Сипвай ми до горе!” ...

Някъде зад хълма слънцето изтлява,
в багри се опива всичко изведнъж,
есента присяда тука прималяла,
рони в шепите ни плод и зряла ръж.
С цвят на дюля въздуха запалва, ...

Пресях тъгата си
през ситото
на радостта.
Съблякох
черните си мисли. ...

Обърках думите... не спрях да дишам -
с Луната даже поделих си зов,
но така е щом отблизо те обичам -
за обич - лесно, трудно - за живот...!
Потърсих смисъла - попаднах в тишината, ...

Когато някой моли за надежда,
когато някой моли за целувка,
когато някой в тебе се оглежда
и в очите ти се вижда без преструвка,
тогава този някой те обича, ...

Звездите са толкова красиви днес,
така си блещукат една на друга, сякаш си говорят,
и колкото и да мислим, че са близо една до друга, те не са..
Въпреки красотата си са толкова самотни..
Харесвам ги - олицетворяват живота ми. ...

ВЪЛНА
Потъват плахо следите ти в пясъка.
Преследвани от узрели вълни.
Там някъде, на ехото крясъка
връхлетя. И безмълвно се сви. ...

Обречен дъх от извора на битието.
Танцува в тягостна прегръдка.
Едва достигам в себе си човека.
Отпивам дневната си глътка.
И мътно е сега в душата. ...