Everyone in the village liked Raffi- the friendly mongrel dog who lived near the bus station, in an improvised kennel made of wooden crates. Though not pure- blooded, Raffi looked impressive, maybe because he had gotten many of the genes of his granny – karakachan dog with a pedigree. Everyone knew ...

I breathe, but I don't feel alive.
I cry and my tears are cold.
I die, but you can't see my blood.
Evil demons eat me inside.
I'm so ashamed. ...

Когато разберем, че любовта си отива,
правим всичко възможно да я спрем,
срещу самотата формираме съпротива,
когато загубата пред очите съзрем.
Научих цялата истина по интуиция, ...

Старостта е такава победа,
а победите помнят беди!
От албума все още ме гледа
весел пламък в младежки очи.
Старостта е една орисия, ...

Не прескачай години, с тях опитът идва,
не гори в пошлостта си, простотата е мит.
С чистота и изящество печели време
и така ще усетиш повратния миг.
Вечерта ще е черна, звездите - червени, ...

Съдба ли си или изгубена звезда,
която е изгряла във очите ми.
Любов ли си или намерена мечта,
донесла музика във дните ми.
Магия ли си или сън бленуван, ...

Цял един живот
Цял един живот
изживян с болка, тъга и зов.
Надупчен от предателства,
грешки, прошки и грехове. ...

... Любовта не се описва с думи,
не се побира само в две слова,
вселена е от трепетни безумия,
които преоткриваш на мига!
За тях не ти е нужна подготовка, ...

Един експеримент с любима моя песен на Васил Найденов. Надявам се да ви хареса.

:)

Едно на Били Айдъл

Oкото наблюдаваше. Изучило беше цветовете, формите, движенията. Светът му показваше непрекъснато многоликия си образ, фиксиран върху безкрайната лента на живота. Окото гледаше ту възторжено, ту уплашено, ту весело и усмихнато. Запечатваше някъде в най-дълбокото и тайно ъгълче на съзнанието всичко ви ...

Триъгълник
Ти опърли до пясък краката ми
и в косата пшеницата сряза до слама.
Два бунара, дълбоки до земни гърди,
са очите ми с люспи от златна омая. ...

Съдба-убийца
Чудя се понякога, защо на мен се случва.
Всяка вечер тиха в хладното легло си мисля за това,
защо съдбата мене е обрекла
всеки, който ме обикне да раня! ...

ЗАЩО МЕ ПИТАШ?
Не пиша отдавна и питам Ви, има ли смисъл
да влагаш във думи, енергия, воля, любов?
Стихът е изкуство, жив е само има ли мисъл
има ли хора, а не андерталци, от минало зов. ...

Поспрях за малко в среднощния ти сън.
Картината от там блестеше ярко
(с красотата на камбанен звън) .
Виж, в средата на морето е изваян
твоят образ насред синята вода ...

Все по-голяма става
тишината помежду ни -
от изгубените думи...
***
Нямаше луна - ...

Сред морето успокоява се вълна -
сърцето трогна ти, хубава жена.
Жаждата тиха за идеал и красота
лекува душа, огорчена от света.
Ела за миг поне, мило дете, ...

Стоя на прага на деня.
Какво ли всъщност, ден, ми носиш?
Усмихвам се, не те виня...
Задай ми твоите въпроси!
Ще търся отговор сама, ...

Любовта е всичко в живота ни земен.
Тя е ангел хранител, звезда пътеводна,
светлина и надежда, вяра и сила,
нежност и радост, щастие, вярност.
Щом има любов във дните ни светли, ...

ВАКСИНАТА
Навремето ни ваксинираха против едра, дребна и средна шарка, срещу коклюш, заушка и скарлатина, ама някои от нас се уредиха и с ваксина срещу карък. И им вървеше, вървеше им с гаджетата, с постовете, с консултантските хонорари, даже и на тото им вървеше. А то веднъж, като си уредиш с таква ...

Малка светеща искрица в мрака, вдъхваща необяснимо спокойствие, надежда и увереност. Искрица, която сякаш никога няма да угасне и същевременно образ заблуждаващ, че никога няма да изчезне.
Огненият образ - светещата искрица изпълваща душата и сърцето, караща усмивката никога да не слиза от лицето, н ...

Дворецът на лорда се намираше в центъра на града, ала хората бяха заселили Острова във всички посоки. Безбройни улички се кръстосваха една с друга, вливаха се в големите прави булеварди или завършваха в слепи алеи в сърцето на кварталите. Гледан от високо, градът приличаше на някакъв огромен и сложе ...

Ти си игра, която не искам да играя -
болка, за която не искам нищо да зная,
смърт, която не мога да избегна -
единствения път, по който към себе си да побегна!
Ти си много по-силен от моя страх от мрака, ...

Доброто и злото
са двете дръвчета
садени в душата.
Расте ти дръвчето,
което поливаш ...

Смърт, поспри! Остави ме да видя това русо момиче.
Остави ни за малко сами....
Този миг ми го дай - той за мен е едничък.
А след това, ако щеш, ме вземи.
Смърт, поспри. Аз те моля - минутка изчакай. ...

Не следвай вълчата ми сянка!
Не влизай в тъжните ми светове!
Една луна, прегризана до болка
достатъчна е, воят ми да побере.
Не идвай в дебрите на лудостта ми! ...

Не вярвай, а бъди самата вяра,
докрай приел и пак – докрай отдал.
Душата ти достатъчно е стара –
спести ù на надеждите товара,
на спомените – душния воал. ...

Едва деветнадесетгодишна бях,
принца мой прегръщах и летях!
Влюбени се носехме из парка,
опиянени от обичта ни жарка -
с копнеж за дом, семейство, за деца, ...

САМОТА
Събудих се, а празно е леглото ми,
лежи до мене плюшено мече.
Къде си, обич моя на живота ми?
Времето ми в самота тече. ...

И най-големият е със проблеми...
И той човекът се коси.
Великите царе за пример вземи,
и те се плашат от оси!
И техните очи с' сълзи се пълнят, ...

ВЕРИГАТА
Куклен е красиво село, разположено нависоко в северните подстъпи на Родопа планина. Цялото тракийско поле е в краката му и отдолу маранята сякаш развява натежали класове за поздрав.
Тук е изграден манастирът Св.Св. „Козма и Дамян”, чиято история се губи далеч назад в славните години на Втор ...

Усмивката ли ме привлича?
Целувката и тялото, което...
Сърцето ми ли те обича?
Душата ми намери те където....
Огънят се срещна със водата. ...

... тя се отпуска в мрачната прегръдка на празнотата, сама се завива в захаросани вчерашни паяжини и я чака: илюзионната спирала на близалката никога не закъснява.
Когато шумно e схрускала и последната хапка, изблизала всяка малка смърт, слънцето я целува ледено, знаейки, че луната обича да му я кра ...

Щастието е балон
който пораства голям и отразява небето
а в апогея на съществуването си се пръска
и залепя тъжни останки
и слюнка на нечия стена. ...

Светът ми съкрушен е,
когато си далеч.
Без теб не чувствам радост,
сърцето ми сякаш е лед.
Днес дойде и днес си отиде. ...