Бял огън сгрява белите кости на къщите.
Бяла тъга през комина е пуснала котва.
Бяла си тръгвам и винаги бяла се връщам,
където белият път свършва в започване.
Няма сълзи. Само бели вселени разтуха. ...

ПРОДЪЛЖЕНИЕ№14 (ПОЕМА ЗА БАЩА МИ)
Пребиваване в Първомай
,
След моя Острец злополучен
се върнах аз във моя край ...

ПРОДЪЛЖЕНИЕ№13 (ПОЕМА ЗА БАЩА МИ)
За малко пак се разделихме…
Щом майка ми дойде при нас,
в Острец се всички настанихме,
баща ми само не бе с нас! ...

ПРОДЪЛЖЕНИЕ №12 (ПОЕМА ЗА БАЩА МИ)
А всяка събота следобед
си идваха със камион…
И тъй измъчените роби
поглеждаха и своя дом! ...

ПРОДЪЛЖЕНИЕ№11 (ПОЕМА ЗА БАЩА МИ)
А в село наш`те комунисти
решиха да си отмъстят,
и пак с ръцете си нечисти
решиха да ни отстранят! ...

Път, потънал в сняг и тишина,
като откровение... Като в приказка,
само стъпките ми в тихото хрущят
и раждат в приказното истинност.
Вървя... и сипе се снегът... ...

Колко е жива и колко е топла
твоята плът под ръцете ми!
Пленник съм, пленник съм, хвърлена котва
в летни пространства безесенни.
Всички сезони и всички години ...

Колебая се да напиша след заглавието „Епилог“. Звучи много окончателно. Предопределено. Изискващо. Няма да го напиша, пък ще видим до къде ще ни доведе историята. А тя е позната. Писана, дъвкана, четена, повтаряна, измисляна и преразказвана толкова пъти. Историята на Вечността, на Безкрая. Разказа з ...

Без да бъда пророк, и дори без да знам да врачувам,
аз бабувах веднъж на петльово парлив листопад.
И заченат среднощ в премалелия писък на бухал,
октомврийският смог се разпръсна по целия свят.
Есента ме покри под крилата си мокри и грешни, ...

Изгубих те преди да съм те имала.
О, ден кошмарен може би си сън.
Съдбата си във този миг проклинала
за щастието литнало навън.
Затворена в килията си стъклена, ...

Дошло е време с близките си да се разделя,
настъпил е моментът да напусна таз земя.
Ненужна е тъгата тежка във вашите сърца,
подготвен бях да посрещна неизбежната съдба.
С всички мигове дарени ми от вечността, ...

Как да кажа, че не си ми липсвал?
Аз всеки ден умирах от това.
И как да вярвам, че си искал
с мен да бъдеш, аз изтлях във самота.
И как очакваше да бъда силна?! ...

ЗИМА
Как красивите снежинки
политат през нощта,
танцуват, като балеринки,
в красивата гора. ...

на момичето с колелото от съседната улица
Тя цялата е цвят,
палитра,
в издрано някакво платно,
прелива в пъстрите пастели, ...

УЛИЧНИЯТ МУЗИКАНТ
Човек трябва да носи хаос в душата си, за да може да роди танцуваща звезда.
Фр.Ницче - ”Тъй рече Заратустра”
Той на ъгъла застава.
С инструмента си разказва. ...

Знам как да се спася от този свят.
Друг някой, по-човешки, ще намеря!
Където няма беден и богат.
Престъпни депутати. И мизерия.
Знам как да се спася от този свят. ...

Скоро се замислих за нещо. Замислих се за проблемите в България, за несгодите на обикновения човек, за беднотията, всекидневните борби с институции, банки, болки, здравословни проблеми и т.н. Толкова много са станали те, че колкото и да разсъждавам по темата, никога не бих се сетил за всичко. И мака ...

Играя с думите като с деца.
И си ги пазя, милвам и обичам.
Рисувам им измислени слънца.
Най-често цветни дрешки им обличам.
Разплачат ли се - кротко ги теша. ...

Българинът - човек с велика и красива душа, изпълнена с чистосърдечност и скъпоценно знание. В своя живот той крие невероятни ценности от древността, предаващи се от поколение на поколение и запаметяващи се в съзнанието му.
Българинът е достоен творец и е върховен изразител на българското. Той е въз ...

Земята, цялата се днес възражда,
погалена от пролетния вятър,
дълбоко във недрата ù се ражда
една любов - пречистена и свята.
Зачената от зрънце нежност ...

"Каква жена, каква камбанария..."
възкликна преди време бай Евтим.
Познавам я и няма да го крия -
жена-камбана с чар неустоим!
Жена - по всички точки на естета ...

Така не се обича. Не. Не се обича.
Под хребета ленив на битието,
с разсеяни ръце, с очи от прозаичност,
не се обича - трябва цял да светиш.
В мъгливите диоптри безразличие ...

Луна си. И се каниш да заспиш.
Лицето ти на румени боички.
На облачна възглавница лежиш,
завита с одеало на звездички.
Морето потреперва от любов, ...

Остани и никога не тръгвай,
Без спомена за моите очи
И без дъх, когато ме целуваш,
Чакал си ме винаги, нали?...
Аурата на Луната е във бяло, ...

Когато си отида някой ден,
недей за мен, сълзи не проливай,
на моя стих ти остани във плен,
усмихвай се, от спомена отпивай!!!
Когато си отида някой ден ...

Митра вдигна главата си нагоре и присви очи при срещата си със слънцето. Тя се сгуши в дебелите одеяла, които бяха натрупани в каруцата и се заслуша в тихите стъпки на коня и лекото пошляпване на камшика.
Мъж на около шестдесет години с кърпа, завързана здраво на голата му глава, водеше каруцата по ...

От къде идва вятърът сърдит
та хората бързат така ядосани,
намръщеното лице е техен щит
и топлина под ръце кръстосани.
Запомни гласа на вятъра студен, ...

„оставам да горя -
един човек без шапка
и птица без пера,
един човек небръснат
и птица без очи...” ...

Аз онази съм, която носи
името на хиляди жени.
Аз онази съм, която може
в ръцете си да го стопи.
И когато теб те няма, ...

Нощ, звезди, луна, пътека тиха,
влюбена прегръдка, нежност, смях.
Устни тръпнещи, любов изпита,
смачкани треви, целувки, грях.
Стон сподавен, парещи копнежи, ...

Да не лъжа...
Ха...
И как да стане
Моля?
Значи така, а... ...

Дните не минават никак гладко.
Вечер ги сънувам и без сладко.
Мъките очите ми стопяват,
гласове в ушите ми припяват.
Залезите в мен се утаяват, ...

Между два свята...
Разливам се,
... бяла тишина,
със звуци на полъх
... поредна съдба, ...