Малко вино е лекарство,
много е фатална отрова,
във вените потича на мига
и за любов сърцето е готово!
Превзема чувствата ти без борба ...

Години вървях
Години, години вървях.
Задавах въпроси.
И отговори търсех.
Падах. Плаках. И болях. ...

Тук отново заваля.
Заваляха и очите.
В миг премрежи ги мъгла.
Где си? - питам си сълзите.
Есен идва. Сивота. ...

Хей, ти, изглеждаш ми познат...
Да си ме срещал някога преди?
Да си ме срещал денем в някой парк
или нощем по мъгливи улици?
О, аз май те помня, знаеш ли... ...

Затихнал дъх във тишината
отронва есенният лист,
като вятъра в душата,
бушуващ,
аз видях, ...

на magnum
Живее в многохилядния град
отшелникът от пясъчния замък.
Не е прегърбен старец белобрад -
душата му единствено е стара. ...

МЪЖКИ СЪЛЗИ
Ти пила ли си сълзи мъжки?
Не си ли... или няма да признаеш?
Поискаш ли ги, ще ги имаш,
на жажда някаква насита ще познаеш. ...

Светът няма да плаче
щом оттук си отида.
Един живот, едно сираче
и няма да е вечна зима.
А аз ще бъда в друго измерение ...

Някой ден принцеса ще стана
и заедно с него ще блестим.
Ще се чувствам красива и желана
дори с рошава коса и без грим.
Ще ме гледа с блестящи очи, ...

Полунощ е.
Кискат се сатири.
В очите им
танцуват самодиви,
а страстният им танц ...

Сънувах хубава жена.
Жена с най-красивата усмивка на света.
Лежахме на пясъка на брега на едно море,
синьо и спокойно.
Беше толкова хубаво, телата ни бяха горещи, ...

Тихо и последно
Аз знам, че трябва да си тръгна -
внезапно, неочаквано и хладно...
и само мислено да те прегърна
и само мислено отново да те имам... ...

Имаше двадесет дни до съвещанието на Световния Координационен съвет. Трябваше да докладва за нивото на разпространение в Източна Европа, за евентуалните затруднения при маскирането, за постиженията в експерименталния отдел...
В института Алисън Севър беше с най-голям стаж по въпросите на алогичните, ...

Днес това е моят подарък за теб, любима. Прости ми, ако някак си те нараних...
Искам най-красивите слова на теб да подаря.
Да ти кажа как всяка вечер на Бог благодаря.
За това, че до мен застана най-прекрасната сестра.
И втора моя майка през годините, когато нашата водеше борба. ...

Надеждата в пролетните пъпки,
неразпукнати очаквания есенни,
а лятото със своите си постъпки –
екзалтира настроения смесени.
Пролетта била със сънливо лице, ...

Усещам как любовта ми към него бавно изстива
като пясък в гореща пустиня
И отново песента превръща се в балада
и ритъмът забавен в черната нощ
Малко пламъче танцува в свещника на тъжна стая ...

В ОЧАКВАНЕ
Циганско лято в моята есен нахлу
и запали без жалост и прошка листата ù.
Птици отнякъде вдигнаха радостен шум
като стари, пияни след среща приятели. ...

Коя съм аз? Едно момиче,
едно дихание, една мечта.
Дали съм годна за обичане?
Уви, не зная и това.
Това съм аз – безумен блян, ...

Помниш ли къщата, двора ни там,
дето растяха на воля надеждите.
Пееха слънчеви звуци от чан,
а ние скубехме на лятото веждите.
Виждаш ли вятъра? Играят деца, ...

Всяка градивна критика, мнение и коментар са добре дошли. Това е последната глава.
12
Ези или тура
Пресрещнаха го веднага щом излезе от долината и влезе в града. Петнайсетина елфи застанаха пред него с насочени лъкове. Хвърлиха му железни вериги и Тализ разбра намека. Сложи си ги сам. Премина окован ...

Пъхам диска и Тони протяжно запява
с дрезгав глас: „Ах морето” в просторите чисти,
а в нивята встрани есента оживява
и се вихрят във танц пожълтелите листи.
А колата отпред километрите гълта ...

Песничка за малките неща
Неделя! Есенна.
Свободен ден
от дните полудели.
Домашни чехли. ...

Пътуване в Испания...
(лиричен пътепис)
Испания, от Бог благословена
събрала във една вълшебна сплав:
на Миналото страстната поема ...

Емилия и Анна
Глава седма
В този час на деня Витошка беше много оживена. Трамваи, коли и пещоходци сякаш бяха попаднали в някаво бясно Брауново движение. Кръстовището беше регулирано със светофари, но пешоходците не забелязваха светлините, като чели всички бяха далтонисти. Нагоре по булеварда се чув ...

Емилия и Анна 6
Глава шеста
На сутринта, Емилия се обади на братовчедката си, помоли я да се срещнат на следващия ден и тръгна за Банкя. Шефката отсъстваше и Емилия трябваше да оглави сутришната визитация.
Анна все още беше в интезивното отделение на Пирогов. Вече трети ден лекарите се бореха за жив ...

Мой кавър на песента на група Кино (инструментал: xbassback)

Питаш ме, но няма да ти кажа.
Ще изчакам да се появи.
Пред компютъра стоя на стража,
рестартира и сега мълчи.
Питаш ме за някакви държави. ...

Слънце светеше, залезе.
Дъжд валеше, преваля.
Два дълбоки колореза,
чак до горната земя.
Като кукувица скрито ...

Кисело слънце виси на комина,
весели облаци тихо горчат.
Лятото кисело се спомина,
шута му би със финес есента.
Кисело зеле с две шепи сланина ...

Някоя зима
Ще умра през зимата.
Когато чисто и бяло е всичко.
Когато бели савани
повиват полетата. ...

Ако не те познавах...
Ако не те познавах, сега щях да съм мъртъв.
Ако не те познавах, нямаше да знам какво е да обичам.
Ако не те познавах, нямаше да се познавам -
такъв, какъвто съм... без да се заричам. ...

Само за мен
Усмихваш ми се скрито,
даряваш ме с любов,
лицето ти сияе
от твоя блогослов. ...

В подземия мрачни на призрачна кула,
там дето громяла скалистия бряг
в бурните нощи стихията луда,
зазидана бùла девойка една,
принцеса Даная – невинна душа. ...

Не вярвам, че светът е голям!
По-скоро го приемам за малък,
изпълнен със студени стени
и с някакви идоли жалки.
Аз не вярвам, че светът е богат! ...

"Носталгия към любовта"
А ти далече си, а така искам
да си близо до мен, гласът ти нежен
като славей обичам да слушам.
Обичам го, не те чувам. ...

Благодаря на всички за коментарите. Може би наистина първа глава не беше особеенно сполучлива, от тук нататък ще гледам да съм по-съзнателен за написаното.
------------------------------------
Утрините в Кроок бяха доста студени дори и през лято то. По главната, една от няколкото улици, цареше извес ...

Живея си в приказка, моя единствена.
Сбъркана малко, какво да се прави...
Всички герои досущ са си истински -
аз съм Алиса, той Змеят Горянин.
В змейска прегръдка ме нощем люлее, ...

От порцеланови усмивки
не получаваш топлина!
От празен поглед, спрял на тебе,
не се излъчва светлина!
А времето си е такова - ...