Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
390.6K резултата
Безполезен пришълец
В сърцето си останах архаичен.
Скиталец - не от този свят роден.
Най-простичко се учих да обичам -
да дам дори последното от мен.
Последен къшей, риза и завивка - ...
Spirit Indestructible
Through my one square foot window I see outside
I have chains on my feet, but not in my mind
I'll be dancing on till I see the sun outside
Don't know how long it will be ...
Как се оцелява сред боклуци (или вече си един от тях?) Глави 1 и 2
Как се оцелява сред боклуци
(или вече си един от тях?)
1.
Изгрев, залез, изгрев, пак залез...
Нищо ново под слънцето. Ставам, излизам на терасата и гледам хора, а виждам животни. Виждам мъстта в очите им, как две жени, издокарани с вечерни рокли на Диор и Шанел (странно за 9 сутринта) се разминават, ...
Казва, че със слънцето греела и тя,
а не разбира, че засенчва го със свойта красота.
Тя не просто сияе,
тя на сърцето ми влияе.
Но тъжното в моята история, ...
С И Р А К
Какво е да си бездомен?
Какво е да си отраснал без прегръдка?
Какво е във всеки сетен час да се надяваш за милувка?
Какво е в леглото вечер самичък да заспиваш? ...
"Fade Into You"
(with Sam Palladio)
If you were the ocean and I was the sun
If the day made me heavy and gravity won
If I was the red and you were the blue ...
Give me a \'B\', Give me a \'A\',
Give me a \'B\', Give me a \'Y\',
Whats that spell, Whats that spell,
Whats that spell, baby
Earl had a baby, Baby was her name ...
С белите лебеди в твоите длани
пълнят душата ми тихи води.
Денем ме палят - копнежно желани.
Нощем ме галят с лъчи от звезди.
Влюбен завинаги в тяхното бяло - ...
Приятелю! Мой верни Д' Артанян!
Да бях Дюма - пак щях да те опиша.
Животът е съдбовният роман
и всеки го чете, тъй както диша.
Не ще потърся вяра в Ришельо. ...
Вече знам какво е самотата.
Тишина, в която се чува часовник.
Часовник, който отмерва времето.
Времето, в което очаквам някой.
Някой, който няма да дойде.
Далеч съзирам в облаците бели
на спомен тих закътано селце.
В миражни и безпътни цитадели
разхождах нараненото сърце.
Къде съм бил, с кого на път се срещах, ...
Ако някой ден всичко се счупи.
Ако някой ден ти си отидеш...
Ако някога в друга се влюбиш,
ако спреш да ми търсиш очите...
От небето ще падат порои, ...
Вървях по неравни пътеки – това ме направи човек.
Срещах предателства много... не направиха пътят ми лек.
За всяка моя усмивка усещах ножа в гърба...
Но не си дадох почивка... успявах в живота сама...
Бях и грешна, и лоша... търсех в лъжата – любов... ...
Хората умеят да обичат,
в сърцата си човешки - безгранично!
За всекиго е писала съдбата,
в душите ни надничала е лично!...
Хората умеят да прощават, ...