Преразказ по емоция
.....................................................
сега заспивам в черно-бялата ни вечер
прегърнал цветните мечти и страхове
не бих могъл без теб и тях да бъда вечен ...

Приказка
Във полунощ побягна Пепеляшка,
(а лесно със богатството се свиква!)
огледа се: пак в роклята бедняшка,
каретата-превърнала се в тиква, ...

Да можеше да ме докоснеш само,
когато в душата болката крещи
и във очите сълзите скрито замълчат,
ще ме обикнеш до безсилие.
Да можеше да ме разтвориш като книга ...

Където и да идеш
Където и да спреш
Сънят ми вземаш
Времето крадеш
Но аз не мога ...

Златокрили, златокрили,
в златокрили небеса
облак плува, конче цвили –
юнак тръгва на война.
Залез кървав, залез кървав, ...

* * *
Очите на детето са невинни,
душата му танцува във зениците,
небесата винаги са сини,
а то пътува на гърба на птиците... ...

Душата ми е ярка синя птица,
копнеж по слънцето и пролетта,
към изгревите ясни жадно скита,
притихва в заниците на деня.
Опиташ ли се с нещо да я хванеш, ...

ЛЮБОВ НЕВИДИМА, КРИЛАТА...
Тя някъде кръжи край тебе...
Понякога не я усещаш и разбираш.
Трепти в ефира и изведнъж -
в лицето ти се взира! ...

Завърти ме на шейсет и девет градуса
и използвай си ръцете за каишка.
Още на сърцето ударите малко са,
още ми е твърде лесно да дишам.
За трийсет и шести номер обувки ...

Богатите! - тотално изтрещяхте,
със лакти бутате се най-отпред,
сърцата ви буквално залиняха,
превърнаха ви се във бучки лед.
И гледате на всички отвисоко, ...

„Кой е Левски?“ – попитаха едно тринадесетгодишно момиченце. „Не знам“, отговори то, без грам смущение и без нито капка срам. „Как така не знаеш?“ – удивиха се хората от това откровено невежество. Но следващите думи на малкото момиче бяха шокиращи. Думи, които не очакваш от дете на тази възраст и на ...

За кучето и пролетта
Видях го с очите си!!!
Едва изчаках нощ да мине,
ще тръгна в ранните зори,
така обичам тези срещи ...

МОЛБА
Разпусни душа, развесели се,
недей се спотаява в плен,
прости, забравих за мечтите,
за радостта и страстите във мен. ...

"Перлата се образува, когато песъчинка или друга дребна частица случайно попадне в тялото на мидата и започне да я дразни. Ако мидата не успее да изхвърли чуждото тяло, тя започва да отделя специално вещество, наречено седеф, с което го обвива."
И тъй, както перлата се образува от болката, така и зл ...

На Ваня - невероятен човек и истински приятел.
С теб мигът е вечност и вечността е миг.
С теб викът е шепот и шепотът е вик.
С теб думите са излишни и не стигат.
С теб очите ми пресъхват и от сълзи преливат. ...

Прекрасното ти лице
сияе като слънце,
очите ти кафяви
са толкова красиви,
и тоз хубав стан ...

Под дъжда
Градът притихнал е! Навън вали!
Вали над стари и над млади.
Вали над ниви, борове, ели,
над чувства живи, чувства нями. ...

Усещаш ли, тъгата днес е синя,
такава, като свод след зимен дъжд…
И сякаш търси хиляди причини,
взривила всичко земно изведнъж,
да смъкне вече дрипавия залез. ...

Дневникът- Синтез
...........................................
Крием в думите световете си. Искаме много. Каквото обичаме. Разделени на хиляди спомени губим време и все се заричаме като тръгнем отново на път да не взимаме нито грам от излишното. На двугърба камила прилича денят, пъплейки бавно с керв ...

Притихнало, очаквано присъствие.
С ухание
и страст
по неразумното.
И полъх на крила от нежност - ...

Цената на тока пак ще се вдига.
Аман от тоя произвол! Стига!
Ниски са доходите на хората.
От протести усещат вече умората.
Но като получат високите сметки, ...

Попитах птиците
Попитах птиците - къде си,
че в спомена като в панò,
се вплели всичките сезони
и се превърнали в едно. ...

Това стихотворение е изцяло в шеговит тон
и няма за цел да засегне никого!
Обичам си работата, сайта и всички вас!
От "приказки под шипковия храст"
ме повредихте... Спрете се, бе хора! ...

И се занизаха безкрайно дълги дни –
еднакви зърна на броеница.
И зимата луната вледени,
превърна я в изцъклена зеница.
И бавно от комина нежен дим ...

Виждах, че нещо я гризе, и ми беше на върха на езика да я запитам в прав текст какъв е проблемът, но я познавах добре. За разлика от мен, предпочиташе да скатава всичко дълбоко в себе си, докато се омотае дотам в собствените си тълкувания и усещания, че да има спешна нужда от външна намеса. Тогава н ...

Не съм от лесните - чешит си падам.
Не случих на орисници добри.
Уж мога да летя, а все пропадам,
и все за нещо някой ме кори.
До късно са прозорците ми будни. ...

Каквото и да си говорим,
и казаните думи се забравят.
Каквито и дела да сторим,
от времето дори се те заравят.
С ръка написаното слово ...

За мен си винаги неповторима!
Ти водиш битките със бури зли...
Красива лете. По-красива зиме,
усмихната и плувнала в сълзи!
За всички ни оставаш наша майка... ...

ПРЕЗ БЛАТОТО
“Казана дума – хвърлен камък!”
Народна мъдрост
Пада залезът хладен.
В нозете ми жвака ...

Дали си блян?
Дали си сън?
Дали мечта си неосъществена?
Не зная?
Но твоят поглед как събужда в мен надеждата опорочена? ...

медният ти глас,
онова очарование,
онази яростна мълния,
която ме разтърсва,
онази нетърпеливост, ...

Сълзите стичат се сами.
По-точно за това, което не си.
Уморена от тъга заспиваш пак сама
с едничката надежда да го забравиш до утре сутринта.
Отново се чувстваш нежелана, ...