Без теб някак си е празно,
без теб е трудно и боли,
без теб всеки път си доказвам,
че те обичам и разстоянието няма това да промени!
Без теб се чувствам някак слаба, ...

Един поет описваше дървото.
Какви ли ужаси не изтърпя,
горкото!
Изтегли корена му от земята
и го забучи право в небесата. ...

В нощта зловеща и ужасна,
мистерия една кипи -
защо сърцето ми угасна,
чезне в тъмни дълбини?
Толкова е трудно и несносно, ...

Искам да се смея... Да се смея! -
Върнала се в краткото си детство.
В облачни полянки да се рея.
Да играя в пясъка с хлапетата.
Да се впускам в нови приключения ...

Диалози
(Диалозите съдържат езотерични и пророчески елементи)
Действащи лица:
Многовековната - богиня Изида
Старозаветния - бог Яхве (Йехова) ...

В час незнаен, когато мълчат
всички истини, мисли, съмнения,
ще те грабне вълшебният град,
оживял в кратък миг вдъхновение.
Ще омайват липи с аромат, ...

Харесвам как косата ти минава край ушите,
подпъхната зад дясното, край лявото свободна,
пълзи покрай лицето ти, а долу е подвита
и там, над раменете ти се спира,
не смее по-надолу и замира ...

"Какво е, всъщност, лятото, какво е -
един сезон, във който мен ме няма..." Иван Вълев
цветни кадри
от безлюдни плажове
на морето ...

Отворих очи в топлото легло
и видях на прозореца грозно петно.
Казах си: Дано се изтрие! Дано!
Скъсах се да го търкам, а то си стои!
Гледа ме и се криви! ...

Бе страстно тангото!
Главите - високо!
Бе пълно окото
с любов и жестокост.
Светът до премала ...

Поглеждам към небето,
спряло без качулка...
Дъждът от облаците му се отцеди.
Небето е изметено
от млада булка, ...

Знае ли човек...
Събота късен следобед. Точно като в песничката. Пролет е и децата са на разходка, по магазините. Вече е така, вместо на Витоша – хукваш по хипермаркетите, а там има всичко!
Ние с жена ми сме си в къщи. Идиличната атмосфера се подсилва от липсата на каквито и да било планове за ополз ...

Макове по залез
Мистични макове по залез
горят в нестинарски танц.
Стичат се сълзи от обич -
причастие по грапавините ...

Тази буря в душата ми
клонче по клонче ме кърши.
Оголявам до кост
и сред лято умирам от студ.
Ако няма пощада, ...

Пристанала...
(по народни мотиви)
Кè ли ми пристанeш,
малай момe, кe лù ми
дойдeш млада булка дòма? ...

Ще напиша стих двойно заключен.
С катинар от тъги... Зад решетка от сълзи.
Ето, пиша. Но пиша го трудно...
Застоявам за миг. И го виждам завършен.
Безнадеждно по него затичвам. ...

Живееме в наведена държава,
живееме в наведен строй!
Демократи-комсомолци ни припяват,
с ледени сърца обвити в лой.
Кривата броят за права, ...

Аз съм канела. Крехка съм, разпилявам се толкова бързо, лесно, а след това на никой не му се иска да ме събере. Оставам по пода, вятърът полъхва, извисява ме в лека вихрушка и аз се губя, оставяйки малки прашинки от себе си навсякъде. Ако ме съберат, то ще е с метлата – грубо, забързано, припряно. С ...

Име си няма.
Само Единствена.
Чака реда си
на опашка за сбъдване.
Тя е с очи ...

Далеч напред,
към себе си,
човекът истини събира.
Утолява жажди,
засища гладните у себе си. ...

Ако можеш да надникнеш в сънищата ми,
ще ме видиш толкова различна...
Сътворена съм от капки дъжд,
безплътна, лека, приказно момиче.
И съм бяла. Като малка нощна фея бяла. ...

Птиците - символ на свобода!
Птиците - разпръснати по сините небеса,
птиците - символ на красота.
Птиците - символ на безграничността!
Птиците - по-силни от скала. ...

Кой беше онзи, грабнал мислите ми вълшебно?
Кой беше онзи, който през пръсти броеше минути като вечност?
Кой беше онзи, в чиито очи намирах себе си?
Кой беше онзи... онзи, който накара пулса ми да се ускори?

Ще дойде изпод облака сив на деня.
На нощта изпод черната сянка
и сияеща светла звезда
във зениците пак ще припламва.
Ще издигна ръце и душата към Бог, ...

Бяхме само двамата и пътувахме към едно място, което познаваше само той, а аз не.
По приказките му разбрах, че това е най-красивото място на Земята и то съвсем близо, в края на града.
Пътувахме, хем ми се стори дълго пътуване, хем изпитвах любопитство. Около мен пейзажът беше сив. Дърветата бяха мръ ...

Не казвай думи закъснели,
ще дойдат при мен като ехо в тишината...
А ветровете много такива са отнесли...
във вихрушката на самотата...
Не, не викай, не искам да те чувам... ...

Тъжна и самотна, задавам си въпроси и отговарям си сама.
Защо ме, майко, ти остави и за мен толкова бързо забрави.
Обърни се, в миналото върни се.
Защо промяна в теб настана, какво се случи,
че си все така неразбрана. ...

Как искам всеки ден аз да те виждам
и да докосвам с длани твоето лице,
и поглеждайки в очите ти да казвам,
обичам само теб, момче!
Как искам всеки ден да ти казвам ...

За псувнята
Псувнята е МЪЖКА молитва от древността. Тя дава мъжки дух - разграничение от низостта и инициатива за ПО-ДОБРО! Тя означава: "Да оплодя майка ти ОТНОВО, защото ти си негоден"... От тук следва, че за жената псувнята може да се замести с "негоден - или негодник /ца/ /ци/", което означава: ...

Вашите мисли не са мои мисли.
Вашите чувства не са моите чувства.
Въпреки всичкото се надявам,
че надеждите ни са общи,
както общ дом е Земята. ...

Днес съм мълчалива. И се смея. Мълча и се смея. Забавно. Болката е странно нещо. Един ден просто осъзнаваш, че не си добре. А виждаш как всички други се справят отлично с живота си. Случвало ли ти се е да се намираш в толкова лоша ситуация, да се чувстваш толкова зле, че всичко да ти изглежда абсурд ...

Тук съм...
сред цветята и огромното небе.
Тук съм...
сред лозята, засадени с дядови ръце.
Тук съм... ...

... и те намерих
без да те диря,
без да те чакам,
без да тъжа.
И те поисках ...

Болката
"Болката е оръжие, ако я избереш"
Ярост. И смирение.
Разпятие
и вик, ...

Изваля... Изваля... Изваля...
И потъна земята в тъга.
А от влажната нощна тъма
наднича в прозореца самотна луна.
Свидетел ням, мълчалив, ...

Ако Господ трябваше да си избира кола, каква ли марка щеше да избере?
Форд? Не и Форд. Господ някога е възкресил умрелият Лазар... Но един Форд умре ли, дори и Господ не би го възкресил!
Лада Нива? Не и Лада Нива. Господ е понесъл достатъчно жестоки мъчения на Голгота, за да си позволи още едно тако ...

Забравил съм да нижа думи,
да казвам истини с достъпност.
Кръжим над пъкъл, центробежно,
отделно плачещи – в съвкупност.
Въжето люшка се едва ...

Последния синигер
... на изчезващата птица – символ на София
Последният синигер си отиде.
Внезапно. Тихо. Без прощална песен.
Под старата зелена керемида ...

Старомодното Аз
Като цвете край пътя,
залиняло от прах, от сезони
и синори чужди до ниви,
все те има, мое старичко Аз, ...