Розата е цвете
с няколко листа,
с бодли се защитава
и усмихната е тя.
Розата е красота ...

Не ме наказвай с поглед леден,
знам че имам вина.
Имаш право да си огорчен,
за това че в друг съм влюбена.
Не ме наказвай с думи тежки, ...

Въртях се... лутах се...
исках да погледна нещата от друг ъгъл,
от такъв, от който всичко да изглежда по-добро,
по-красиво и по-смислено,
но накрая осъзнах, ...

Очите ти - извор, море,
любовта ти - дете,
ръцете - тъга,
устните - жадна вода.
Любими мой, ела!

В Поморие една сълза ме връща,
една любов – несбъдната, ранена,
морето в своя тайна я превръща,
когато му разказвам уморена.
Поморие, в сърцето си те нося, ...

---
Пак сме двама в безлунната нощ,
а небето по нощница слиза —
в този тих поетичен разкош,
в който с устни от теб свалям ризата... ...

МУЗИКАЛНАТА СТЪЛБИЦА
Музикалната стълбица на живота ми пее
и с усмивка събужда ме, и във мене живее,
а октавите гонят се, в петолиния тичат,
зад бемолите крият се, вижте как се обичат! ...

Tрети март е ден необикновен,
за българина е свещен,
за мен е благословен.
Всеки борил се с добро сърце,
с добра душа, за да освободи ...

Демон
Старах се градината така да почистя –
плевих, окопавах, садих. От извора
носих вода и дървото издигна
плода си червен и красив! ...

Кога натрупах толкова години?
Кога необратимо остарях?
Къде са вече вечерите сини,
където с първата любов узрях?
Къде отиде младостта безумна? ...

Живееш във мен -
тъй светъл и истински.
И те нося в сърцето.
Вървя през света,
добра и пречистена ...

Детски спомен
Старата къща,
зеленият бор,
отново се връщам,
да тичам из двора... ...

РАЗГОВОР СЪС СИНОВЕТЕ
“Животът се измерва не с години,
а с дирята, оставена след нас...”
П. КАРААНГОВ
Ах, дирята... Тя е нетрайна, момчета. ...

Лято в подбалканското градче
Привечер. Прибират се животните от паша.
Мучене, блеене и звън на хлопки.
В дворовете мирише на мушкато.
Телевизори бръмчат зад прозорците запердени. ...

Така не се научи да обичаш,
заключила си своето сърце,
но знаеш, като жив магнит привличаш
коравите, железните мъже.
Те няма да се спрат пред нищо, няма – ...

Цял месец вече аз не пиша,
със други неща бях зает.
А трябва всеки ден да пише,
неутвърденият поет!
Аз учех западни езици... ...

Ще си будна през тихото лято,
в което аз ще скрия вопъл,
който да те гали, когато
остане само жегата да те топли…
Ще призова дървета и птици ...

Дочу далечен плясък на крила. Познаваше този шум, но въпреки звездния рой, не можеше да види съществото, което приближаваше. Изправи се тихо, взе боздугана и внимателно излезе от гората, където харпията се спусна до него, отръска се и сви крилата си.
– Спят и сънуват – изсъска тихо тя. – Хората ни с ...

както и не съм го мечтала,
а защо не и по-хубаво...
защо да не вярваш
в друго,
защо да не се довериш ...

Да! Това е той!
Момчето, което ме познава,
той е този, който ме нарича
по различен начин от другите,
но не за да ме дразни, ...

Политиката е панаир.
Гледайте на Бойко якия сеир.
От Индия бог -
ще плащаме скъпия ток.
Бедните с монополи ще удари, ...

Летях!
(The Great Gig in the Sky - Pink Floyd)
И в полета забравих, че земята
е толкова далеч... далеч от мен!
Не исках да се спра, зад мен оставих ...

Казват хора стари:
"Там, где си вадиш хляба -
друго не търси!",
сбъркаш ли -
тогаз едва ли ...

ЗЕЛЕНА ПРИКАЗКА
куклена пиеса в три действия
от Вероника МИТЕВА
Действащи лица:
Жабокът Мистър Грийн ...

Безразлично ли ти е,
че ти остави ме, все
едно ли ти е, че не
те обичам, безразлична
ли ти е любовта ми, ...

Веднъж бях чула “не вярвай на сърцето, то е ранено, заблудено”... наивно, защото вярва, че любовта е само мираж за душата и щастие за човека. Господари ли сме хората? Господар ни е сърцето - обича безрезервно и правилни, и неправилни...
Защо в грешните се влюбваме, а после плащаме със сълзи? Нима жи ...

Вечер. Вали.
Тихо е. Облаци и небе.
Баланс.
Цветята се усмихват.
Слънцето залязва. ...

"С ряз вратата щом утворих -
да не ми избяга,
целия са укокорих,
ей ти ИЗНЕНАДА!"
dqdo_pop ...

Пролетна картина
Кой прогони студовете,
тягостните сиви дни?
Кой разчупи ледовете?
Въздухът защо звъни? ...

---
Където и както да смяташ,
все Господ е криво отсвирил.
На умните — празна ръката.
Глупаците — с остри секири. ...

Забравих си жилетката у вас
и онзи, шарения шал.
Забравих си целувките, надеждите и думите -
ей ги там, във въздуха висят си още.
Забравих си мечтите и копнежите - ...

Споделено
Не искам разни почести,
суета и слава.
С богатство не се топля,
когато в мен е студ. ...

Дошла е баба Зима,
баба Зима, тя е снежна балерина.
Бала, пухкава и нежна,
с много обич и надежда.
По пързалките децата, ...

Смокинята расте във двора
и казват,че свещено е дърво,
под нея на беседката просторна
прелиствам книга - за добро и зло.
Над мене вятърът отвява ...

Ммм, нечии устни, разхождащи се по врата ми, ме изтръгнаха от съня. Нежни, красиви, чисти като въздуха след дъжд. Какво повече да кажа - перфектният начин да посрещнеш слънчево неделно утро. Белите чаршафи галеха краката ми като пух, а главата ми бе сгушена в скута на най-прекрасното същество на све ...

"От тежките думи буквите се попрегърбиха..."
С. М.
От тежки думи буквите немòщно
прегърбиха се като запетайки.
А листът смачкан полетя към коша, ...