Спомни си мразовития ден, в който я намери. Беше началото на февруари преди осем години. Навън бе ужасна виелица. Снегът се въртеше носен от вятъра, развихряше се и нападаше от всички посоки. Бе излязъл да отиде до магазина, за да зареди с продукти. Хляб за няколко дни, мляко, колбаси и чай, защото ...

Казах ти го с думи,
задъхано издишах ги:
"Обичам те!" - ти чу ли?
Нима е било излишно?
"Много те обичам!" - ...

Лунатизъм...
Луннокоса, лунноока
дето и да си- ела!...
Искам в лунната посока
с обич да те поведа... ...

"Тишината реди мълчаливо пасианси от стихове стари. Пак за някои ще е красиво, а за други - тъгата ще пари." (P.\\//.S.)
Мълчаливо
Пак вали. И загребвам мълчание
от стрелките на своя компас.
Думите ми ще са изтезание ...

В игра на шах все някой побеждава.
По-силният накрая всичко притежава.
По-слабият остава да се чуди,
защо и царят, и царицата загуби.
И ние изиграхме нашата игра ...

Докосни ме
Докосни ме
със студената си длан.
Сега съм тук.
Сама. ...

Оригинал https://www.youtube.com/watch?v=GYcKwaD4oIE
Изтегли ремикса

"Минаваме през този свят...
и нека дирята ни е светла и запомняща се..."
Светът е твърде недостатъчен
да скрием в шепи цялото небе,
да свием пура от порядъчност, ...

Цигара след цигара паля,
а тя изгаря сякаш в миг,
само пушекът от нея остава
като спомен от прочетен стих.
Спомен от среща някъде, случайна, ...

---
Твоят дом е покров за душата.
Имам всичко — и слънце, и хляб,
чаша вино искрящо — в ръката,
лъха обич от повея слаб. ...

Разлюля се небето.
И изтръпна в неслучване.
Падна дъжд, по-горчив от тревога.
Ти внезапно откри -
жива съм, има ме, дишам. ...

Светът е мръсно място, с това ще започна, мръсно място, място пълно със злоба, лъжи и интрижки. Място на ужасите. Страшен филм на ужасите. Защо? Защо няма справедливост и баланс... Защо обикновено най-истинските хора страдат, защо? Защо най-често те са хората, които плачат, докато не заспят. "Всички ...

Мъчително е, щом прокудена
от собственото, светло Аз
душата, скитница заблудена,
сама остава в късен час.
По портите да тропа тя не може. ...

Прозрях в удивлението си!
Устоях чрез търпението си!
... и всеки удар жесток, приех за свой урок!
Не, нямам опити за бягство - оставам пленник в тоз живот!
За мене най-голямото богатство е съдбата - този зъл пастрок... ...

Дори пак да вали!!!
Някак странно се чувствам, когато вали.
Облак слънце притулва и се стелят мъгли.
Нейде кучета лаят, кукуригат петли...
Всичко мрачно е някак си, но свирукат щурци. ...

Шапка свалям вам, поети
в поетично кафене,
че си мерим тук куплети
всеки път, на чашка – две.
И пред всяка поетеса, ...

Връщаше се от пазара
днеска баба Сийка.
Купила си две черешки
и една кайсийка.
Мислела за две кайсийки, ...

Безсъние в лятна нощ...
Нежност, нега и светулки,
нощ, щурчета и луна,
разлюляни звездни люлки,
шепот, трепет... Тишина... ...

Прощаване с птиците
Той няма име. Всяка сутрин тръгва по глухите пресечки на кръвта ни.
Какво разнася? Радост. Или мъка. Една сълзица все ще му пристане.
През обръча на обедите душни премята ловко чантата на рамо.
За миг писмата тутакси се сгушват, подобно бели птици във дланта му. ...

Ако ти си моят ангел,
който ще ме укроти,
на душата ми юздите
здраво с дланите хвани.
За да мога да се кротна, ...