Валс. Феерия във черно-бяло.
Стомана. Гладко кадифе.
Като струна е крехкото тяло,
а неговото - острие.
Притиснати, до болка слети ...

В ГОРАТА НА ВРЕМЕТО
Крача в здрача на Времето,
сипкав и влажен,
под клонака на дните преплетени крача
и е пътят ми призрачно-бял и миражен, ...

Един ден оставаше до свършека и затова трябваше да оползотворим последните си часове. Наехме стая в новооткрит хотел и след бързата вечеря още по-бързо се разсъблякохме. Така необуздано се нахвърлихме един срещу друг, сякаш всеки момент маите щяха да съборят небесата върху нас. Екстазът ни заля като ...

Кънтиш. Във мислите.
До костите.
В очите ми - по тебе разпилени.
Оглушавам понякога.
Силен си. ...

забравата е волност,
времето изкупва всичко,
отлита изкуплението
и ти оставаш пак
в търпеливото очакване ...

Дъждът вали навън, а и в душата,
пълни ме отвътре, прочиства тялото,
маха пустотата,
оставя само бялото.
Чисто, истинско и бяло ...

„Още мъничко нека си дремна!
Бързи сънища два-три да мигна.”
Вън препуска животът без стреме,
бърза времето, все недостига.
В тези мигове кратки ти губиш ...

Сърцето ми, оголено,
пред тебе зее
и ти, кат' други,
не ще го пощадиш.
Посипвайки го с жупел - ...

Душата ми пропита е от спомени, настръхнали
от студ, любов, сълзи и страст,
смисъла - все губя го и рядко го намирам,
най-често чувайки името ти.
Съсипване, обсебване и СПОМЕНИ, ...

ДАСКАЛЪК
Лятото беше попрезряло вече, клонеше към есен и все повече заприличваше на човек на улегнала възраст, чиито коси се шарят във всички възможни цветове на божията палитра. То беше във възрастта, когато момчетата вече отдавна са станали мъже, но все още са на голямо разстояние от истинските ст ...

Текст и музика: Лилия Велчева
Аранжимент: Пл. Скорчелиев
изп. Детска вокална група "ДО РЕ МИ"
НА ПАЗАР
Тръгна рано отзарана ...

Ако си тръгна от света сега, внезапно,
бих взел единствено една опърпана и сива шепа спомени.
Тъжни и повехнали като венец от есенни листа,
но мои, истински и живи, изтръгнати със корени от битието на живота ми.
Ако си тръгна днес и тук, дори сега, ...

Икона е прозорецът, на който
една мадона вчера се облегна,
а залезът с окото на художник
и с обектив на фотограф притегли.
Божествена ли бе искрата къса, ...

Тя каза, готова съм за теб!
И започна да ме бута към леглото.
Казах не,
но тя започна да целува врата ми.
Бях възбудена и тя започна да сваля всичките ми дрехи. ...

За една истинска Приятелка
със звезди в очите!
Едно момиче нежно
към брега поглежда.
Към вълните са навежда, ...

Ако умра млада, погреби ме в сатен.
Постави ме в легло от цветя.
Остани, остани със мен
до появата на сутрешната зора.
Пусни ме в реката, ...

Опасен вирус е Любовта ми.
Много опасен.
Рядко от него се разболявам,
но разболея ли се - заразявам.
Невидимо и бавно навлизам ...

- Ела, сине, трябва да си поговорим - момчето кимна с глава и седна до леглото.
- Не ми остана много живот, сине, затова те извиках, да ти предам заръката на дядо ти, която аз не можах да изпълня. Той искаше да присъедини много племена към нашето. Казваше, че когато сме повече, ще можем по-лесно да ...

Аз не съм свята, а грешна,
като всеки човек на земята.
Нося вяра - утеха,
да се държа на краката.
В битки все се сражавам ...

Добро утро, спътнико!
Защо и днес си тъй унил?
Навън гледаш плитко
как е тъмният облак, изгрева скрил.
Аз съм тук tibi soli*, ...

Окото ми се просълзява и искрено една сълзичка трепва на пода. И понеже моят начин за общуване е свързан с писане. И ето Ви и Вас – най-верните ми приятели. Отново с моята зашеметена, неразбираема душа искам да ви споделя поредното нещо, което ми тежи. То ще бъде толкоз странно и кратко, както вече ...

В дом просторен и светъл живея,
емигрант съм в далечна страна.
Ала чувам тук Янтра как пее
песен българска на ранина!
Чувам вечер напевния шепот ...

Няма грешна любов - има непожелана;
има тази, която от страх се е скрила,
като рима, но смислово неиздържана,
като мисъл, която не се е родила.
Няма грешна любов - има гръм в тишината, ...

Празно е в душата ми,
тихо кръвта ми кипи,
плачат мечти уморени,
сърцето ми плахо мълчи.
Предателство те съсипа, ...

Във дядовата къща се шири тъмнина.
Пропукват се гредите от умора.
Една невидима, прозрачна светлина
огрява там любимите ми хора.
И ябълките стари, провесили самотни клони, ...

Какъв бе ти, наситен със метафори,
подпрял небето ми със трудни стихове...
Открадна ми сърцето и лицата,
и бурите, и детските ми страхове.
Напълно ме разтвори във признателност, ...

Тя е толкова прекрасна и вълшебна,
дните с нея са рай.
Не усещам кога идва нечаканият край
и още искам да прекарам с нея, сякаш летя.
Усмивката ù красива, ...

Увиснала паяжина
в многоъгълния свят,
уловила в мрежите си
белия ми ден.
Тишината ранена простенва. ...

Онзи, мечтаният принц, беше тук.
Преди две високосни години.
Не пристигна на кон. Дори не почука.
Влезе и каза: – Мразя зимата!
Бе премръзнал от студ. Уморен. ...

Пеперудата,
кой ли може да я има?
Може би е Вятърът,
който нежно носи я?...
Или цветето, което ...

Вината е твоя, животе мрачен,
виновен си за детските и женски сълзи.
Вината е твоя, животе коварен,
затрил си хиляди, хиляди мечти.
В ръцете си сълзи събирам, ...

Около тебе всичко е красиво,
дълбоко вдишвам твоите коси.
Ръцете ми просвирват те игриво,
приСтрастно устните ми овкуси.
Теменужки с дъх на мандарини, ...

Дано да доживея до тропичния климат,
който ще обхване и нашите земи!...
Тогава ще бъда навярно на 130 години
и като юноша - ще си мисля единствено за жени…
Ще звучи отвсякъде и непрекъснато реге. ...

В косите с венец трънен
Ще свеждаш очи. От погледа ми. Невидимо
разнищен. До голо. И с най-тайните кътчета
на душата си ще чувстваш тялото си зависимо
от моето. Като едва докосващи те пухчета ...

Тихо пристъпва, безшумно почти,
но във въздуха се носи аромат.
И отново няма да разберем дори
в кой ден ще спре на нашия праг.
Неусетно всичко ще завладее, ...

„Аз мразя във душата ми да лазят
и още повече – да плюят там.“
Вл.Висоцки
Не искам!
Аз не желая пак да бъда впрегнат! ...

Среща
В нощ, изпълнена с шепот
той парадоксално гръмко заяви:
- Не погледът днес ми трябва,
не замислените ти безброй черти. ...

Будя се през нощите черни
потънал в страх от болка вечна.
Моля се на господ, който не ми прощава,
че зло съм сторил и всичко се връща.
С викове скромни и крясъци тъжни ...

"Носете си новите дрехи, момчета,
падаме, както ходим,
умираме, както спим.
Въпросите на тая планета
я решим, я не решим..." ...