Нямаше име. Не знаеше кой е. Не помнеше нищо. Единственото нещо, за което мислеше в момента, беше белега на дясната му ръка. „Какво беше това?“ не спираше да се пита. Никога не беше виждал такова нещо през живота си. Или пък беше... И той не знаеше вече. „Ако можех да си спомня нещо, поне името си.. ...

И тъкмо сега,
когато е толкова късно за всичко,
ти идваш и кротко казваш:
"Съжалявам, върни се!"
Но защо?! ...

ПРИЯТЕЛ
О, дъжд прекрасен и желан,
във своите брилянти потопи ме!
Ти днеска беше тъй мечтан,
затуй душата разведри ми. ...

Булката на Мефистофел
Ако ти дам сърцето си, едничкото,
туптящо и кървящо вътре в мене,
дали ме би низвергнал ти пред всички,
душата ми поискал би да вземеш? ...

Ех, невъзможна е обич без ласка,
невъзможна е обич така,
сякаш лицето ти тихо се стряска
от нечия груба ръка.
Ех, невъможен е стихът без чувство, ...

Светлина и мрак се гонят през деня!
В нощите изстива без любов земята
и не спи... тревожна в свойта самота –
ако дъжд заплаче или стене вятър!
Свъсило е вежди сивото небе – ...

Когато познаваш на някого душата,
когато му откриваш простор към
гледка с чудеса,
когато гледаш го в очите
и там откриваш своята съдба, ...

Не бяхме ли точно с нагласата,
че всичко по план ще се случи?
Със скрити надежди във пазвата,
с усмивки по бледите устни.
По широките улици тръгнахме ...

Да стане радостен и ясен
за тебе този ден прекрасен!
Днес е твоят ден рожден,
ден за празник отреден.
Много поздравления ще има, ...

Не плачи, генерале. Не ти търся вина.
Не плачи, че кръвта ми изтича.
На война се умира като на война –
героично.
Поседни, генерале. Под шрапнелния дъжд ...

Като буря общуваха двете души-
като фъртуна и ураган.
А тя не искаше сърцето и да опустоши,
и то без капчица свян.
Като огън и пламък се срещаха ...

"...в ледените утрини..."
Как ми липсват сега
двете слънчеви думи,
а се крият в снега
пресни приказни друми. ...

Орлови нокти
в небето.
Разкъсана тишина.
Трепет в сърцето,
морски недра. ...

Свикнах сутрин с теб да се събуждам,
само теб да обичам, с теб да живея,
независимо че отдавна вече си чужда –
все още за теб мисля, за теб копнея.
Всеки път пускам и слушам песента, ...

Ела като сълза - красива и нечакана,
очите ми стопли с една мечта изплакана.
Ела като река - пригалвай ме със бързеи,
нашепвай на вълните пенливата си дързост.
Ела като Луна - овална и сияеща, ...

На кого си потребна, любов?
Истеричният смях на някоя блудница
със пари се купува - до гроб.
Идеалите твои - безумни са!
Щом си пълен портфейл и търбух, ...

СЪНУВАНЕ
Нощта напира през стъклата.
Край мен пулсира тишина.
И аз, размахвайки крилата,
летя в измислена страна... ...

Защо годините превръщаш в драма -
изнизваме се всички като дим.
Искам в залеза да бъдем двама
и тръпката последна с теб да уловим...

В душата имаш си вратички.
Там всичко има, има ги всички.
Потичат към съзнанието срички.
Минават през твоето настроение.
Отрязва или добавя им движение. ...

ЗАД ЧЕРТАТА
“Там ни чакат. Овъд не е друг свят,
щом е заселен с обичани...”
Светлозар ИГОВ
Пресичам битието. ...

Така е хубаво
Така е хубаво, когато виждам
как една звезда в очите ми играй.
Накичвам се, като момиче,
искам сърцето ми да пей. ...

Танцувам салса с теб в нощта,
аз правя крачка, с две ти ме доближаваш,
поглеждам те и спира ми дъха -
красива си, направо ме влудяваш!
Докосвам с пръсти твоите ръце ...

Не съм за обичане, като котките съм, първо търся нежност.
Не съм за обичане, не ползвам фалшива усмивка.
Ако ме погалиш, ще реша, че влюбвам се и гордо ще наостря аз опашка,
за друга любов не спестена.
Не съм за обичане, уморих се по име да бъда наричана. ...

Няколко срички – четири общо –
четири бели сълзи маргаритени,
четири ноти от соната среднощна,
четири стона от потайни копита,
четири дълги цигари с луната, ...

***
Болна съм, да, болест го наричам,
защото ти ме разболя
със свойта болест на езичник
да бягаш вечно в любовта. ...

Толкова красота има в този свят, боже!
Мислиш, че светът свършва, а той така те изненадва!
Късметлия си мислиш тогава, че си бил! Може!
Щом примерно поне една прогресия на пиано те зарадва.
Когато видиш морето ...

Чувствам се раздвоена,
сякаш на парченца разделена.
Питам се от дълго време
как наистина протича животът ми без тебе.
Дали съм истински щастлива, ...

Полет в миналото
Разкъсахме времето
на хиляди парченца,
да може да ни служи.
Превърнахме обичта си ...

Красива картичка с любов ти подарявам,
на тебе - моята сестра.
С настъпващото пълнолетие те поздравявам,
от днес ти вече си жена.
Желая ти да бъдеш много здрава, ...

Като пороен дъжд
сълзите за мъж
изплакани
по прозорец
затворен ...

Наивно вярваш
и наивно грешиш,
невинно гледам в очите ти,
наивно вярвам,
неистово искам ...

Още пращам по вятъра своите писма
и се губя в угаснали залези...
Пъдя спомени прашни, горчи от тъга,
и заплитам от стихове нанизи...
Още в тихите нощи не идва сънят - ...

Вечност...
на Еми...
Когато дойдат Времена не искани
по странната прищявка на Съдбата-
ще бъдем вече изповедно искрени, ...

Срещата им беше неочаквана. Не бяха се виждали най-малко петнадесет години, от времето, когато се омъжи за Емил...
Израснаха в съседни дворове. Владо беше с година по-голям от нея, но разликата не се чувстваше. Може би защото момичетата съзряват по-рано. Харесваше й приятелството му. Не беше от разг ...

Кратък разказ за женен мъж и чужди гърди без скрито нравствено послание
Господин А. както обикновено чакаше автобуса след края на работния ден. С всяка минута спирката се пълнеше с други хора, които също бързаха за вкъщи. Едни се прибираха при съпрузите си, други при любовниците си, трети при родите ...