По стъпките на Времето вървя
и прахуляк косите ми посипва...
Като от рана дните си кървя.
И пясъка във Космоса разсипвам.
От всякакви несгоди съм на кръст. ...

Изправих се за пореден път срещу тъгата,
лицето ù зловещо аз видях отново.
Тя и болката ми е добре позната,
но сърцето пак да страда бе готово.
Изправих се и тя мрачно ме погледна, ...

Етикетите... Те са навсякъде около нас. Модно течение, което отдавна е отнесло на стотици светлинни години човечеството от реалността. Те са бичът на новото, чумата на 21 век. Хората им се подчиняват раболепно и вярват, че те определят съдържанието. Лепнати са по всички места, които можете да си пре ...

„И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина.”
Битие 1:3
1.
Войниците патрулираха по маршрута на Зона две, образували обичайната обходна колона. Първи бе десетник Крис Хейнс, втори редник Ханс Бек и най-отзад се мъкнеше Каин Андерсън – и тримата от охранителната рота, разположена в секретната нау ...

Живот обичан
Извървяният път не се повтаря.
Дните, преминали заключени
завинаги във времето,
лежат уморени, незабравени. ...

От дъното искам да се изправя,
оттам само ако можех да кажа,
че Адът би бил по-добро място,
а Рая - вече го няма.
От дъното ще се изправя ...

Слънцето спи
в прегръдката ми
и сънува, че се любя
със Змея Горянин.
Напоследък чувствата ми ...

Когато те обичам, не вали
и тъмните нюанси избледняват
от дните ми,
горещо е, мълчим
и се опитваме да се удавим ...

Сибирски студ, в лятна нощ.
Мрачен катарзис, в райска градина.
За миг си качен на небето,
после тежиш дълбоко в морето.
Искрици надежда очакваш. ...

Картал махала бе от онези тихи местенца, в които човек можеше да загърби всички свои проблеми и до остави душата си да почива. Но за съжаление махалата с високите каменни къщи не бе курортен комплекс, а зорко охранявана територия. Северите не искаха никой да им се бърка във вътрешните дела и в махал ...

Усмирена, ризата пада на пода,
разстила се в светлина...
През прозореца воайорно те гледа
ококорена синя луна...
Усмихваш се, непристойно целуната - ...

Не ми влияе смяната на климата,
графитено-оловното небе...
Прегръдките се въсят, че те имаха,
а днес са просто скръстени ръце.
И не от студ треперят плахо устните, ...

С Е П Т Е М В Р И
По улиците се пилеят
слънчеви лъчи.
Из дворовете вън се смеят
детските очи. ...

Септември
Есенно тихо. Септември.
Галещо нашепват
в клоните слънцеслучвания.
С намигваща усмивка ...

Птица ме здрависа с нежни трели,
вятър ми прошепна нещо в коси оредели -
Благодаря ти, Господи!
Облаци памучни в синева пътуват
и със слънце закачливо в моите очи лудуват - ...

Казваш ми "И той е като тези,
които ти разбиваха сърцето!"...
Но днес не ми се слушат хипотези
за някога, когато, дето...
Не го наричай с някакви клишета! ...

Кой казва, че съм свършена жена?
Кой казва - нищо в тебе не остана?
Кой казва - твоят ден премина?
Жена на петдесет и пет.
А още птиците сънувам ...

Старецът и момчето
Старецът сложи в найлоновата торбичка направлението от личния лекар и папката с документи, касаещи здравето му, грабна бастуна, който помагаше на болните му крака, и се запъти към болницата на преглед от невролог.
Парите от жалката пенсия не му позволяваха дори да помисли за такси ...

- Не е ли прекалено висок този етаж? – попита ме гъгнещо, докато несръчно палеше цигара с кибрит, без да повдигне ръце от парапета.
- Прекалено хубава е гледката. – опитах да остроумнича, но тя не чу и думите увиснаха във въздуха с цялата тежест, която телата придобиват, миг преди да полетят стремгл ...

НЕ МЕ УДЪРЖАТ ЧЕТИРИ СТЕНИ
Не ме удържат четири стени,
излишни вещи и дрехи, необличани с години.
Зоват ме колелата - нови срещи,
заспали в скреж скали и палмови градини. ...

Кога ще те намеря, аз за теб не спирам да копнея.
Мили думи да ми изричаш и във вярност да ми се вричаш.
Неусетно с теб да полетим и на любовта да се насладим.
Да ме прегръщаш силно под звездите
и да си осъществим заедно мечтите. ...

През завесите се процеждаше студена светлина, а от пътя продължаваше да се чува ромоленето на дъжда. От няколко дни не беше спирало да вали, но сега беше доста приятно. Стояхме вкъщи и си почивахме. Бялата ѝ кожа имаше същия израз като времето навън – някак твърде спокойна за бурята, която бушува въ ...

По урви и по скатове пълзяхме!...
Посрещаше ни вятър вледенен...
Но въпреки туй, все напред вървяхме...
Посрещахме Деня си нероден!...
Надеждата когато зарастеше, ...

Никой не ми каза, че толкова ще боли.
Никой не ми спести дъжда.
Не искам да виждам света покрай мен.
Не искам да бъда самотна душа.
Не съм готова да търся наново. ...

Асеновград
Красиви паркове и весели градини
ми махат за добре дошла!
Окъпани в зеленина,
приятелски ме хващат за ръка! ...

Понякога съм бяла и добра...
Подобно на кокошчица - наивна,
полъгвам се по няколко зрънца,
трохичка обич - безперспективна
запалва в мене бяла светлина. ...

В "Кайлъка" всички го познават. Обичат усмивката му. Сутрин, когато се разхождат, я търсят с очи. Често се отклоняват от своята алея, за да минат близо до нея. Да усетят слънчевите вибрации на вятъра в гравитационното ù поле. Да отпият светлина от свенливите ъгълчета и заредят сърцата и душите си с ...

Няколко думи кажи
Сам да открия светая светих –
никак не се и надявах.
Светла магия бе звездният миг,
в който пред тебе застанах. ...

Телесна маса.
Телесни течности.
Всички сме хищници и
всичко отива по дяволите.
Утрото е ...

Моят нежен бунт е скитнически да творя.
Знам, че във света аз просто съществувам.
Но, кажете ми, разпъната, дали сега
има смисъл аз на кръстовете да робувам.
А материята винаги е пристрастена към живота. ...

- Ти си в депресия! Защо не си признаеш?!
Лицето без грим, подпухнало от неспокоен сън, издаваше вътрешното нестабилно настроение. За първи път, след толкова време, косата се диплеше на изтощени от боядисване и изправяне къдрици. Само очите гледаха в същия цвят -светлокафяви зрънца на недоизпечено к ...

I don't want to go another day
So I'm telling you exactly what is on my mind
Seems like everybody is breaking up
Throwing their love away
I know I got a good thing right here ...