Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
Защото съм жена
но ще ти позволя да разбереш.
Ела със мен във мойта стая –
не бързай да се предадеш!
Не се плаши от моята стихия... ...
Някъде там, дето всичко започна
Есенна любов
Отиват си предесенно слънцата
със жарко-кадифените лъчи
опожарени сипят се листата –
отронени предесенно сълзи... ...
Прощално
нарамила сакче с малко багаж.
Дори очите си назад не обърнах,
сама в тъмнината си дадох кураж.
Отворих вратата и тръгнах ...
Не зная
Не зная дали някой може да каже
какви са звездните закони?
Зная само, че Космоса далечен
ни направлява и води. ...
Към Горната земя
Крило отдясно и крило отляво,
ведро вода, ведро месо насечено...
Орелът почна да се уморява,
а Горната земя е тъй далече. ...
Мили мой
Не ми подарявай пръстен, мили мой.
Не искам коприна и злато. Скъпи бижута.
Не сваляй звездите за мен от Небето.
Клетка ми изкови от Сърцето си! ...
* * *
се разтвори в твоите мечти,
ти не можеш да не повярваш
на това, което ти казва сърцето,
ти не можеш да избягаш от това, ...
Продължавам да съм твоя
И продължавам да те искам в бъдещето си, в живота ми...
Времето сякаш летеше, когато сме заедно, и сега, откакто те няма, дните минават изгарящо бавно...
И продължавам да те търся в мислите си, всъщност нямам други ...
Дъждът
Гледайки намръщеното почерняло небе, което всеки момент заплашваше да излее сподавения си гняв върху нашата красива провинция, изведнъж се сетих, че само след около месец трябваше да се върна в града.
Там магическото обаяние на дъжда беше заменено от представата за калните улици и грубите фасади ...
Усещане в октомври
"Прекрасна родопска есен...
Есенни огньове в халища втакани,
сякаш, че гори земята...
това е есента в планината..." ...
След началото идва КРАЙ
никнат весели цветя,
расне нещо друго в мене вътре -
цветето на любовта!
Идва лято и изпепелява ...
Ключ към мене
дойде и ми поднесе тъмнината...
И в мислите реши да ми нахлуеш,
а беше казал, че не съм жената.
Дали не е поредната ти роля... ...
Фауст
във чийто Дом, да бягам,
щом нейде из кълчищата,
откривам се, безпаметен
и сигурно - на... Слънцето, ...
Очите на България...
В безпаметни нощи след дълго безвездие
проблясват на страшното, черно небе
звезди: ненаситени с мъст и възмездие-
на слепите войни очите са те!.. ...
Последната роля на старият артист
Посрещна с тъга подранилата есен,
дарила му щедро сребро във косите.
Животът му беше и зъл и прекрасен...
коктейл от успехи и сълзи в очите ...