Спахме с нея във една постеля,
но да я насиля не посмях:
после току виж, че ме застреля!
Да ме стори пред света за смях!
Как я молех, как я увещавах! ...

Не те познах. А исках да остана.
Да се разлeя в твоите мълчания.
Но ти не съществуваш. И те няма.
Развихрих само бури от желания.
Не ме позна. Повярва на мечта. ...

ДЕСТРУКТИВНАТА ЛИЧНОСТ НА ХИТЛЕР - ХАРАКТЕРОЛОГИЯ
Адолф Алоис Хитлер е една от най-противоречивите исторически личности не само за 20 век, но и за цялата човешка история. Роден е през 1889г в дребно буржоазно семейство. Майката на Хитлер – Клара, е необразована християнска девойка, която работи като ...

Тя се отпусна в ръцете му. Обичаше тези длани, които макар и груби, докосваха бялата ù кожа с лек загар от слънце. Те я караха да потръпва, да стене, да се моли неистово за още. Те я докосваха, галеха, възбуждаха. Те я прераждаха.
- Обичам те, София! – Прошепна той.
- И аз те обичам, Джеръми! – Пога ...

Кристалният ток отразява в дъга светлината.
Качена на масата, вие бедра Пепеляшка.
Със жест отработен през рамото погледи мята
към Принц с поглед леко размътен след третата чашка.
Извива снага и по късата лъскава дреха ...

Пролетта, най-прекрасният сезон! Сивo-кафяватa скучна земя се покрива малко по малко със свежа зелена тревичка. Тъмните клони се покриват с най-разнообразни цветове. Бяло, сякаш посред пролетта, само върху това дръвче е навалял най-прелестният сняг, розово или червено, сякаш Купидон си е присвоил то ...

От албума (2010).

На Майките
Светът огромен, казват, бил... Не вярвам,
щом с две ръце прегръщам го щастлива.
Тъма ли? Светлина навред огрява,
танцуват пеперудите игриви. ...

Нощ след нощ аз чакам,
страда моята душа,
искам аз от тебе да избягам,
но нощем ти си ми в съня.
Нежно ме целуваш и прегръщаш, ...

Часовникът показваше едва 22.30 часа, но според майката на Пепи беше време за лягане. Той стана недоволно от канапето и спря телевизора. Приключи бързо с измиването на зъбките и десет минути по-късно беше под завивките.
- Лека нощ! - каза майка му и го целуна по челото.
Пепи се обърна на другата стр ...

Красива външност а душа прогнила
Добре познати на света
Колко ли сърца таз кукла е ранила
Намирайки най-вече самота
И ден след ден минава мрака ...

Вече изпитвам трудност дори да опиша чувствата си с думи. Преди беше по-лесно. Сега явно чувствата ми вече не са толкова прости. Когато годините напредват в моя живот и изживявам хубави и лоши неща... душевността ми се задълбочава и става сложна. Или пък просто от самия живот нямам възможност да пра ...

На възел вързани, преплетени в едно,
изяждат се душите ни сами.
Без мен не можеш и без теб не дишам,
а сплетени в едно, мечтаем за пространство.
И освободен от моите думи да си, ...

край Кайлийка съм израснал.
Това е нашата река.
Макар и малка, е прекрасена...
Без нея щом съм, съм в тъга.
До днес, щом бях далеч от нея, ...

Липсваш ми
Понякога ми се иска да ти кажа "Липсваш ми!".
Понякога искам даже да го изкрещя,
за да може, дори и далеко,
да достигнат до теб тези слова. ...

Питали ли сте се някога какво отразяват хората? И ако има нещо, което да се оглежда в тях, какво е то? Дали света, дали другите хора...? На пръв поглед е безинтересна тема. Някои ще кажат "пффф, огледала ли са хората дрън-дрън... Как хората могат да бъдат огледала?!" Ако не Ви е интересно - не четет ...

...Близките на собственика видяха колко щастливо е това семейство и колко добре работи кръчмата. Самите те не можеха да се похвалят със същото – някои от тях не бяха намерили щастието в семействата си, други – реализация в живота. Намерило плодородна почва в дребните им душички поникна семето на зав ...

От невъзможни мисли бягам още.
От страшни филми още се боя.
Сама заспивам тука нощем
и няма на кого да позвъня.
Да поразсее мисли нежелани ...

Предсмъртно вълнение
на Д...
Усмивката ми вече не ще грее.
Лицето ми бавно ще бледнее.
Искам да те върна - ...

СТИГА МИ ТОВА
До теб да се докосна
аз тъй не се реших,
че грееш много силно
и ще ме изгориш. ...

Поезия
Сълза красива -
прекрасност в очите.
Чудни думи -
вълшебност върху хартия. ...

Тези планини и долини,
безбрежни океани
и лазурни морета,
това синьо небе -
те са непрèходни. ...

Душата ми притихна. Тишина.
Дори словата някъде се скриха.
Като пред буря, вятърът замря,
а птиците в гнездата се смириха.
И толкова бе тихо, че едва ...

Прозвънне ли в душата ти камбана –
дошла ти е на гости любовта,
готов ли си да ти нанася рани,
ще бъде като среща със смъртта.
Ще бъде безпощадна и опасна, ...

В градината, сред много рози,
ухаещи на нежност и любов,
бях твоя - миг от вечност,
задъхана във теб живот.
И всеки лист година след година ...

На самия пъп
на Времето
жадувам дни -
разпукани слънца.
Защото утрото, ...

Защото сам. И се отвори
да влезе тоя дъжд при теб.
Ха, ти очакваше простора,
спасителния звездолет?
Но хлуйна хлад и нещо влажно ...

Прекрасна, в светъл цвят,
ти стопляш моето сърце.
И аз виждам лъча свят,
сияещ от ангелско лице.
И в приказни мечти унесен, ...

Жена с очи на сърна
на П.
В тебе има плаха сърна –
скриваш тъгата ù в поглед
- бездна в черни очи. ...

Играе моята дъщеря
На дъщеря ми Мария
Тиха вечер. Навън се събират
стари баби и майки, бащи,
а край тях все звучат и не спират – ...

Музика и изпълнение: Тодор Андонов
Текст: Румен Ченков

Мъдрост ли е да старееш,
старост ли е да мъдрееш?...
Годините, минаващи тъй тихо, кротко,
бързащи да ни научат на живот,
разказват ни историите кратко, ...

Един човек си отиде... А с него и частица от мен... Беше отдавна. Вече дори и не помня чертите му... Наричах го приятел. Дали е бил такъв, щом си е отишъл? Не знам... Знам, че не мога да го върна вече... Сега ми тежи грозният начин, по който се разделихме. Боли ме, че и аз нараних. Нараних може би н ...

В планината
Шуми поточе в планината,
снага извива, отеква като звън.
Дърветата, надвесени над него,
смеят се весело навън. ...

Момичетата бяха абсолютно различни - пълен контраст.
Едното беше с руса коса, разпиляна по раменете и гърба, чак до кръста, с червени устни и големи сини, искрящи, като сапфири очи. Роклята ù беше морско синя и очертаваше тънката талия на малката госпожица. Тя беше усмихната и погледът ù шареше по л ...

Сълза ли бе това,
или просто кубче лед, стопено от страстта...
Усмивка ли бе това,
или просто преглъщаше мъката...
За него ли се бе сетила, ...

Разказът, сам по себе си, е малко объркан, но е изграден само от догадки, и все пак ще се опитам да го разкажа ясно.
Диалогът може би започваше така!
- Съжалявам, пропуснах ли нещо, какво точно каза и кога? Как можах да пропусна, такъв силен и скъп момент от толкова чакана среща, наистина много съжа ...

Чувства
Обичам понякога.
Обичам моментите, дарили ме с щастие
и запечатвам ги вътре във мен.
И теб те обичам! По-силно от всякога! ...