Имам ли право на влюбване?
Мълчиш недвусмислено. А защо ли?
Цигарата изсмуква сетна капка дим,
а място много имаш в дробовете.
Защото този дим отрови само моите... ...

От толкова много време пиша за Мишо и неговите приятели - "батенцата". Сигурно се чудите, истински ли са тези герои. Да, истински са, и сега ще ви разкажа за моята среща с тях. Една сутрин, както си пиех кафето, отворих Фейсбук-а, и какво да видя - покана за приятелство. Както всеки заблуден младеж ...

Навън дъждът силно вали.
Стана тъмно и страшно.
А вятърът сякаш шепти:
"Не си струва да ти е тъжно."
Не искам такъв да те обичам. ...

Нов смисъл
и нова надежда,
ново омагьосване
и нов сън -
до болка истински ...

Рано в неделя...
на Е...
Минахме нощта игриви
и се будим в утринта
скъпа, с малките лениви ...

Софийска сага 19
Глава шестнадесета
Новата изложба предизвикваше голям интерес. От сутрин до вечер ценители на изобразителното изкуство пълнеха голямата зала на Галерията на улица Шипка. От сутрин до вечер тук беше и Зора. Посрещаше, изпращаше, обясняваше, предлагаше каталози и брошури, въобще по ця ...

http://vbox7.com/play:fb89d67506?p=collection&id=408955&order=date
Убиваха ме - всяка нощ... На сън!
А в утрото за жалост се възправях
и пак ги чувах – птици две, отвън,
но моите криле - лежаха срязани. ...

Сърцето ми не се изтри от болката.
Изправих се. Усмихнах се щастлива.
Животът ме очакваше, бях сбъркала,
че можех в миналото да остана жива.
Душата оцеля след твойта липса. ...

Тръгваш си, отнемайки дъха ми,
и отиваш толкова далече.
Тръгваш си, отнасяйки съня ми,
в твоя ден и в топлата си вечер.
Вземаш ми внезапно и покоя, ...

Звън от пиринчено звънче.
В сърцето ми кънти
кристално чисто чувство.
От звън на пиринчено звънче,
нежно като ангелско гласче! ...

Защо и как се случи?
Аз ли съм виновна, или ти, или, има ли виновен?
Аз видях добро във теб и ти го споделих.
А ти попита. - Защо така реши? Усет, може би.
Реши да не ме разочароваш и винаги се обръщаше към мен с уважение и доброта. ...

МЕРСИ!!!
Мерси, че превърна
черното в бяло!
Мерси, че ме върна
в детско одеяло! ...

Спомням си, когато го видях за първи път. Беше в началото на учебната година. От съвсем скоро бях започнал да си позволявам да се заглеждам по разни мъже. Дори за секунда не ми минаваше през ума да загледам жена. Реших, че е нещо, което ми е забранено и недостъпно и че човек като мен е загубил спосо ...

Дадеш ли сърцето си,
не давай половината,
не давай даже част.
Даваш ли сърцето си,
слагаш глава на гилотината, ...

Разпаднах се от многото умори,
които в мен внезапно избуяха,
от клюките по устните на хората,
от нощите, които отлетяха
с клепачи, недокоснати от сънища ...

Не заспивай лесно,
трябва да будуваш!
Като мене често,
в нощи бели да щурмуваш!
Нека и за тебе , ...

Не се боя от самотата.
Тя вярна спътница е в моя свят.
Опитах се – летях с на любовта крилата,
но паднах… и нозете още ме болят.
Опитах и с омразата... но струва ли - ...

Вървя по „Раковски” с ръце в джобовете,
провирайки се през човешкия дим.
Съдба е окаляла белите камъчета
и не съзирам вече сред тях снимка.
Като лика на истинска перла ...

Ти още спиш, Природо закъсняла.
И в тебе дреме твойта красота.
От зимните фортуни неуспяла
с усмивка да посрещнеш Пролетта!...
Ти още нямаш пролетна премяна, ...

(В допълнение към една тема, която с теб чоплим отдавна)
Ти си мъж!
На теб ти е позволено да скиташ!
Да се връщаш,
щом огладнееш, ...

Рисунката с молив е на Маестро Ненрик Мозес...
Б.
Всеки ден…
Всеки ден минавам по един и същи път - и сутрин, а и вечер. Покрай новите празни кооперации, чиято модерна мазилка тук-там вече започва да се рони и чиито побелели от прах стъкла на наречените за магазини, аптеки и офиси помещения отразява ...

И понеже Лажова отсъстваше...
(Нек’ сега да се пука по шевовете)
ще се пробвам, макар да е късно,
да разкажа за Китенска среща.
Беше лятото 2012-то ...

ПИСАНСКА БАЛАДА
Писанец, село писано
от двете страни на Лома.
В пещера са изписани
български святи икони. ...

Празно село
«Тегло, запустенье! Дълбока неволя...»
Ив. Вазов «Елате ни вижте!»
Селски път. В калта блещукат
от каручка две следи. ...

Най-трудно все приемаме различното.
Различното от нас е непознато.
Рисуваме картини от безличното.
Непознатото за нас е тъй крилато!
Различни мисли, различни цели, ...

Поисках да се скрия на земята
– между дърветата, в тревите млади –
да бъда сам със песента на вятъра,
да ме затрупат бели снегопади.
Намерихте ме! ...

Съгласен съм, че да имаш близък приятел е нещо чудесно. Още повече, когато се знаете от деца и можете да споделяте всичко. Макар да има ситуации, които разклащат тази увереност в мен.
Телефонът трябва да е звънял като на пожар, за да ме изтръгне от дълбоката бездна на съня. Още преди да съм се събуд ...

Еньовденско
(рондел)
С метлата си тя литва като пиле,
далеч от къщи, хора и коне,
полянка търсейки една поне, ...

Звездите целуват тревите
и бавно сред тях се събличат.
На тайнства безименни, скрити,
с нескриван възторг се обричат.
В морето от билки, зелено, ...

Накъде...
Изгрява бяла тишина
под звездно поле,
образ на земна жена
неохотно луната прие, ...

Не успях да преплувам реката,
тази – дето сега ни дели.
Ти отсреща си, в буйна позлата,
аз отсам – сред треви и бодли.
Тук е дълга студената зима, ...

Няколко хиляди кутии цигари по-късно
Познавах един младеж, когото доста хора смятаха за умопобъркан. Казваше се Хенри. Беше посещавал повече университети, отколкото самият той можеше да си спомни, но въпреки дебелата папка с дипломи, която разнасяше наляво-надясно, не можеше да си намери свястна раб ...

Научих се да се преструвам, че вече не ми липсваш...
Правех се, че не помня как ми казваше, че ме обичаш...
Почти се справих, почти успях да те преглътна,
когато пак в живота ми се върна... И всичко в мен наново преобърна!
Колко ти е лесно - тръгваш си, връщаш се... ...

... посветено...