Спокойствието, обичам го, и напоследък се нуждая от него повече от когато и да било. Затова пак съм тук, където е неговото царство. Сутрин, щом отворя очи, виждам някогашни мечти, а хладният сутрешен въздух напълно прояснява мисълта ми, слухът ми долавя само шума на развълнуваните листа, на големия ...

Ще тръгна, ще тръгна след тебе.
Още малко, докрай да се съмне...
Счупих прозорците, тъмните.
И си сплетох тъгите на стълба...
И ще тръгна. ...

Не поглеждай в тъмнината,
моят поглед ще те спаси
и в далечината ще видиш
саво това, което те пленява...
и времето ще заличи ...

– "Граматика" продават на пазара! –
осведоми ме нашият съсед.
И смигна закачливо през дувара:
– Братле, побързай, за да хванеш ред!
"Граматика ли ?!" – мисля с изненада. ...

Знам, способен си на всичко,
което може да ме подлуди,
ръцете ми да връзваш искам,
за да не мога да ти кажа "спри".
Очаквам леки грубости в леглото, ...

в подробностите на деня
все по-лесно те измислям
прекрасно-цял
в достатъчности.
в потребностите на съня ...

Пак за нищо не мисля. Просто гледам Дървото,
дето сутрин ми маха с листа.
По кората му тъмна изписан Живота –
дълги зими и кратки лета.
И една самота. Със какво примирение ...

Суетата -
красива и горда,
е със теб и в най-тежкия ден.
И когато се смееш доволно,
и когато заплачеш смутен. ...

При Твоите приятели намерих
утехата,
надеждата,
мира...
При тях се спрях ужасно уморена! ...

Когато през най-дългата нощ
умирах за последен път,
а усещах, че живея,
продът прокле мига на шемета,
изсипал своето безплодие ...

Полунощ... Полуреално...
Видение...
Полусън... Полусакрално...
Спасение...
Цветна дъга... ...

Бях дете. Ти сякаш го забрави,
не прочете в очите ми страха,
да порасна грубо ме застави,
от дете да се превърна в жена.
Аз не бях жената на мечтите ти, ...

АВТОРЕКВИЕМ
Ще си ходя.
Не от благоприличие.
Не защото не ме обичате,
не заради злобата ви, ...

Един човек живееше край нас,
невидим за невиждащите хора.
Говореше с дъжда с пресипнал глас,
прегърбен от безкрая на умората.
Един човек събираше мечти ...

Пролог
Когато се влюбиш, светът ти се променя. Намираш човека, който с едно докосване те кара да изгубиш контрол, чиято усмивка лишава слънцето от каквото и да било предназначение. Той те вижда такъв, какъвто си и изкарва на повърхността емоции, които си се страхувал да опознаеш. Но той ти помага и ...

И сняг затрупа моя склон.
Душата ми сега е стон.
Сърцето ми повръща кръв.
Къде да търся аз подслон?
О, Боже! Пак ли ще съм пръв ...

Колко ли хора са минали тук,
по старите стълби, от камък редени?
Времето злобно ги ръфа, напук
те си стоят, макар и ранени.
Бучки от пръст се ронят встрани, ...

Къде отива Любовта, когато ни напусне?
Дали подвежда ни без срам като измамница изкусна...?
Дали заплита ни сърцето сляпо в капан от прежда...?
Или тихо, кротко, без да ни щади, към пропаст ни отвежда...
... ...

НУЖДАЯ СЕ ОТ ПОЛЪХ НОВ!
Нуждая се от полъх нов!
Нуждая се от лъч небесен!
Как страшно тътне моят зов
да свърши вече тази есен! ...

Аз съм трънчето в окото,
бръчката ти на челото,
камъчето във сърцето,
алкохолът в питието...
Аз съм лошото пиянство, ...

Бавно... извън време
Поне част от теб да ми се усмихне някога...
Най-хубавото нещо в живота...
Другите изчезват... целият съм тук и сега.
Събирам се за теб.., предния път бях ли с теб. ...

Дали ще минеш през ада?
Питаш ме странен въпрос!
Всички ще минем оттам,
Аз Съм новият Христос!
Аз Съм даже наполовина Сатаната, ...

Прегръдка
Теб само обичам, искам да си тук сега,
да ми стоплиш ти сърцето,
да видя очите ти, макар за кратко,
там съм съвършена и от нищо лишена, ...

Камък се пука от жега - лято е навън,
а народът спи летаргичен сън.
Наоколо сал мъртвило мрачно.
Във въздуха гарван грозно грачи.
Младите бягат, старите умират, ...

Опитах се да нарисувам с думи една наистина прекрасна картина на страхотната Виктория Стоянова...
Е, няма как да го направя толкова хубаво...
:)
Искаш да те нарисувам в стих?
В смут съм... Погледни наляво. ...

Като клетви от здрач, като тайни предания
под сурдинка изречени в глухия мрак,
бели птици, родени от неми желания,
на смълчания бряг тихо свличат деня…
И докоснали първите ласки на прилива ...

Не ми спори,
а листа ми се сърди.
Не ми прости
и римата отхвърли...
Не изрисувах, знам, ...

Ad vitam aeternam…*
Аз пак дойдох на твоя бряг Море-
дойдох смирен, дойдох разкаян
за да поискам тука и да спре
на дните ми керванът в Края!.. ...

ДВАЙСЕТ И ПЪРВИ. НОЩ. ПОНЕДЕЛНИК.
Двадесет и първи. Нощ. Понеделник.
Очертания градски в мъглата.
Съчинил еди-кой си безделник,
че има любов на земята. ...

Не обичам излишни слова,
ни цветята ви гроба да кичат.
Аз живях като тази трева,
недокоснат от злоба и кича.
Ще почивам под нея студен ...

Спахме с нея във една постеля,
но да я насиля не посмях:
после току виж, че ме застреля!
Да ме стори пред света за смях!
Как я молех, как я увещавах! ...