Стариците плетат чорапи
през дългите си нощи
за късите си дни.
Мушкато на прозореца заспива -
сънува жълтото си лято, ...

Детството е, казват, най-хубавият спомен,
но какво ли беше, не ми остана помен.
Кога играехме на стражари и апаши?
Кога се разделяхме на ваши и наши?
Кога тротоара до плочка описвахме? ...

Хайде, стига лъжи и измислици!
Тази приказка свърши, на стъпка от Рая.
Ако ще векове да прелиствам,
все такъв, все сълзлив ще е краят.
Да, ама... плащам със сълзите кредит ...

Емигрираш от всичко... Добре.
Хайде, сгънах ти ризите.
Заминавай и ти, мое слънце в зеницата...
Моя болка и близост.
Къде ще наместиш сърцето ми тръпнещо, ...

Плувката потрепна, после рязко се шмугна под водата, което накара Геле да се ухили широко с много зъби, повечето от които обаче развалени. Явно на кукичката този път се бе закачила едра риба. Жената на Геле надигна глава от плетката си и се загледа в изпънатата корда.
- Жено, това парче е поне две к ...

Някак блудно се голят дърветата
и среднощно събличат греха…
Обосели гнезда тихо шепнат
и безмълвни сънуват страстта.
Тази нощ вън е вятърно хладно, ...

Този свят е прекрасен, но аз все грешах –
много бързо препускаше пулсът ми.
И през буйни води се опитвах, пеша,
да премина безбожно, със лудите.
Не посрещах зората усмихнат, а с гняв, ...

За да те имам –
бих бродил сам през цялата вселена...
За да те имам –
вълнàта ще изпия и солена...
За да те имам – ...

Бързам забравена по магистрала от чувства,
табели и знаци не виждам... сърцето до края газта настъпва.
Свръхнова съм, звездна експлозия.
Натискам педала, излитам във Космоса!
Не ми слагай предпазни колани, ...

И ме чу Господ и Господ го прати,
не е Спас, даже не е Стоян,
един мъж, изтъкан от въпроси,
със съдбовното име - Иван!
Един мъж, ожаднял в самотата ...

трети разказ
МЪЖЕ В ЧЕРНО И В БЪЛГАРИЯ
Всъщност, заглавието на тази история трябваше да бъде “Фантоми в черно и в България”, но приех първото, защото, както е известно, преди няколко години по екраните на кината се прожектираше филм със същото заглавие. И тъй като много от зрителите го приеха от към ...

Понякога и аз се питам,
и търся смисъла голям:
кое за плюсове да считам,
и накъде оттук-натам?!
С каква цел аз съм на Земята? ...

Незнайно защо, героите от приказките живеят през девет планини в десета. Явно им харесва да са далеч от нас, което всъщност е разбираемо. Героите на тази приказка обаче нямали нищо против да живеят в София, и то далеч още преди римските императори да идват тук да си лекуват артрита. С две думи – тов ...

Ах, ти...
Не знам дали си забелязала, но съм хлътнал лошо, по теб,
а ти май си играеш с мен и ме взе за мезе...
... Но аз не съм играчка, а просто странен човек
и не си кривя душата, ако нещо не ми е наред. ...

Легенда
Една легенда знам...Красива...
...Разказа ми я стар монах-
в монашеската си килия
погребал сам Любов и Грях... ...

ЛАВИНА
Горе свети небето прозрачно и чисто
като тъмна учудена детска зеница,
сякаш странно дърво
със звезди вместо листи, ...

Топлина за всички
Слънцето изсипа
в моите длани топлината.
Погалих я и стиснах,
а после се засмяхме. ...

Любима, погледни навън, дъждът вали,
как чукат капките в стъклото,
будна си, кажи, нали,
колко топло и приятно е в леглото.
Събуди се! Чуваш ли, ела! ...

ЗАЩО ПЛАЧЕМ И ЗАКОНЪТ НА МАТЕРИАЛНИЯ НИ СВЯТ
Ненаситността на човешката душа към материални блага и власт. Това е законът на материалния свят. Това е този, на когото казваме – Сатана, Лукавия и Дявол. Все си го представяме като живо същество, но уви, оказва се чувство, владеещо душата ни. От нас зав ...

Тя беше толкова красива,
нежна и игрива!
Всички вярваха в следата,
която се остави на земята.
Тя беше чиста и неопетнена, ...

По "November rain" (Guns N'roses)
(посветено)
Отива ми! Господи, как ми отива
ефирният снежен сатен!
В дантела от облачно бяло се скривам, ...

Сърцето ми не спи.
То чака...
пороя в края на нощта,
когато в дебрите на мъчно лято
топи се в капчици роса. ...

Щастлив съм напоследък и не пиша!
Когато любовта до мен приседне
и кротко във гърдите ми задиша,
за нищо друго не отделям време!
Приятели споделят, че до вчера ...

Човек е по-силен от
една песен - спомен
едно погрешно свое действие
невъзможността да мисли в
переспектива на моменти ...

Набрах тези цветя, защото обичам да вървя,
набрах тези цветове, защото познавам полетата,
набрах тези кученца, защото обичам цветята,
набрах този букет, заради обичта си към природата,
откъснах тази красота, защото мислех, че не мога да я намеря на пазара, ...

Къде ли е това сърце,
което така жадуваше любов?
Нима някой ми го взе,
може ли да е така жесток?
Сърце в гърдите не остана, ...

Безброй преплетени съдби
в миг разделят се бързо, без утеха.
За кой ли път, уви, виновен е човека.
А там, в каютата, на пост,
в захлас заслушан капитана, ...

Край пътечка във гората
Панчо днес намери гъбки.
С пънчета във жълто
вместо със крачкà,
с шапчици червени, ...

Поисках да си тръгна,
като есенен лист,
от студения вятър отнесен,
нямах място до теб в твоя път!...
Поисках да си тръгна, ...

Kато каза приятелка, смъртта се сети за последния си приятелка, която беше имал. Опитваше се да си спомни, но само бледо лице се показваше пред очите му. И то какви очи - кухи очни ябълки, които гледаха в мрака. Той си беше обещал, беше си обещал, но историята се повтаряше отново. Тя, да, жена беше, ...