Ден преди да си замина,
чакам те в хотел "Класик" –
този, в Морската градина.
Както винаги си шик!...
Варна запозна ме с теб! ...

Умиление
или
опровержение
на големите истини?
Умиление ...

Да чуеш Бах от малките ръчички на 10-годишно момиченце, е като да се возиш на Виенско колело - виждаш колко дребнички са хората долу и колко високо можеш да бъдеш самият ти.
От въление.
От радост.
От възхищение.
Музика, наситена с толкова много драматизъм, величество и мощ да звучи от късичките пръс ...

Прекалено объркан,
не знам какво да правя.
Не търся съвет,
сам ще се оправя.
Без значение, ...

Влюбеният, за да е действително влюбен, не бива да е убеден в това, че е влюбен. Ако е убеден, че “аз, който съм този и този, съм влюбен без никакво съмнение”, то той всъщност е един невлюбен човек, един фанатик. Фанатикът напомня на наклонена греда, която намира себе си за самодостатъчна, по начин ...

Дъждът напои пресъхналата, изпепелена земя,
светкавица проблясна в небето,
после оглушителен грохот и
капките отново
възвърнаха на земята свежестта. ...

Съжалявам, че не можеш да ме разбереш,
съжалявам, че не можеш мисли да четеш.
Не можах да бъда тази, която ти избра.
Нямах накъде повече да се променя...
Съжалявам най-вече, защото не можахме... ...

пролет ухае
южнякът стопли земята
нивите свежи
*
spring smells ...

Това сега живот ли е
съдба на кръст да ни подмята?
Това сега любов ли е
да ходим само по земята?
Аз искам горе да летим ...

Днес те сънувах отново, за пореден път. Сънят - това моментно удоволствие, ме свърза с теб по един вълшебен начин. Знам, че може би е лудост, но усещах дъха ти по шията си, усещах устните ти, обхождащи гърба ми, усещах те в мен по-истински от всякога. Почувствах как тялото ми потрепва под натиска на ...

Чувствам безсилие в моментите, в които не мога да спра съществуването на пречещия ни свят, за да протегна ръка и да докосна кожата ти...
Чувствам яд, когато разбера, че си бил близо до мен, а погледът ми не е срещнал твоя...
Чувствам копнеж по тялото ти в безсънните самотни нощи...
Чувствам безпокой ...

Пена обича всички мъже.
Вуте, всички фусти ги сака
и на мегдана вечер ги чака.
Това е в кръвта им на двама.
Ела, ма Пено, по обяд на дуваря, ...

Само ти можеш да върнеш
смеха във очите ми
и танца на светулките в тях.
Само с теб извива песен
мелодията на сърцето ...

Ще си вземем пак букет от пъстро лято,
разнолико - от камбанки разлюляно.
Ще въздишаме с мечти хвъркати
под налети с тежки гроздове чердаци.
Неусетно колелото на годината ...

И Той пи
(въпреки кризата)
И Той пи
(бедрата ù – рахат локум)
И Той пи ...

Ти си последното нещо, което ще обичам,
ти си първото нещо, което ненавиждам.
Една окова се скъса,
а друго ме окова,
задето те искам аз. ...

Не знам защо, но ми се струва, че ако започна това волеизявление направо без заобикалки, ще мога да кажа повече неща, отколкото ако украся нещата. И така. Живея с дъщеря си сами, откакто майка ù почина и тя беше на 10г. Не я изоставих, не се отказах от нея, но заболях психически, по-скоро откриха ми ...

Денят угасва тихо и идва тишина,
след розовия залез ще дойде синята тъма.
Нощта разстила своите коси
и светват там звезди подир звезди.
А сред полето тича някой, ...

ІІ САМО ТЯ
Все ям. И ям.
Как да отслабна –
не знам.
Дебела, раздърпана, грозна, ...

Намерих любовта!
Намерих я! Онази истинска любов,
която толкоз време в стихове обличах.
Жадувах я, очаквах я без дъх,
в безсънните си нощи тихо я привличах... ...

Римувам стихчета през ден
и чакам някой да ме похвали,
а душата ми припламва в плен
на мисли, далече отлетели.
На ресниците в сенките стаена, ...

Хайде сега, с мен ела,
има свят, който трябва да видим.
Хвани ми ръката, затвори очи
и заедно с мен се помъчи
да полетим, без въобще да му мислим. ...

Миниатюри
Животът е загадка
и ако успеем да нарушим табуто
и се срещнем с Бог
лице в лице, ...

Сърфист умел едва ли станах -
за малко само хващах силната вълна.
Затуй пък цял живот дълбая
аз свойта Марианска падина...
Падах, падах, падах... Ставах! ...

Облак в небето
Ще летя и ще пиша,
а до мене небето
ще мълчи и ще слуша
всяка глътка поета, ...

Умря сиромахът и го опяха,
аверите сбраха се в местния бар,
смъртта му обилно с ракия поляха
и спомняха случки с тоз верен другар.
Умря от цироза, но мъжки живя, ...

Добра ли съм, о, Господи, кажи,
щом чуждите мечти все първо сбъдвам,
не искам благодарствени сълзи,
не чакам „жеста“ някой да ми върне.
Добра ли съм, щом свойта светлина ...

В махалата
В Драгойново съм, в Махалата,
в която се родих и бях.
Аз мойте спомени богати
във други стихове възпях. ...

ДНИТЕ МИ
Дните ми са
низа -
разпиляна
по земята. ...

Ведра тишина.
В мрачния простор
кристална белота.
Вяра във съня,
носи ме напред. ...

Кой казва, че сме нямали крале?
Един да е, Българийо, ти стига!
Ромеи да стоят на колене,
докато Лъв във титла го издига.
Кой казва, че забравихме кои сме? ...

Вятър с порив приластен
Преди да съмне… ей така духах си и си летях…
и в ранна здрачина
нещо в далекото сякаш че съзрях.
Хълм със параклис – насред поляна. ...

Беше си такъв откакто го помня. От край време около него кръжаха най-красивите и популярни момичета и от училище, и от квартала. Външността му не беше нищо особено, даже беше грозноват с възголемия си нос и хилавата си фигура, ама имаше страхотен чар и фантастично чувство за хумор. А момичетата труд ...

Обичам те…
(На Бети!!!)
Винаги съм те обичал.
Обичам те, дори когато ме ядосваш,
обичам те, когато спиш, ...

Ако можех
Развява вятърът косите ми.
Птицата бяла към мене лети.
Гласа на славея слушам,
като блясък в мене гори. ...

РАДИКАЛНИЯТ ИСЛЯМСКИ ТЕРОРИЗЪМ. ЗАЩО СЪЩЕСТВУВА И ОТ КОГО СЕ ПОДДЪРЖА?
Както споменах в предните си статии, доказах, че няма религия, която да учи на зло. Всички духовни учения, както християнството, мюсюлманството, будизмът, хиндуизмът и т.н. и т.н. са създадени да учат хората на добро. Те са ни да ...

Когато бях дърво и не ме прегръщаха,
само припикаваха и пияни повръщаха,
научих какво е за корените в студа -
топлина и самота в шепота на листа.
Когато бях куче и листата се смееха, ...

Някой някъде беше го казал отдавна –
към душата ми път или улица няма;
всеки път предпочита да крачи по равното,
а върхът и просторът напред са измама.
Пътят лази по стръмното мудно и плахо, ...

Черният ангел посърна и свлече крилата си…
Побелял в сребролуние, плачещ ò плащ се загърна.
Старец немощен под тъгата му се просмука
и завзе го със себе си, търсещ изхода броден.
През отекващи стъпки бяла невеста дочуваше тропоти… ...

Една такава празна сцена
събаря всичко, градено от хората.
Божествено-грозна, свято-сломена,
тя мълчи – мълчи и историята.
Сцената не е създадена за самота. ...