напоследък
колекционирам очи
най-отдавнашните
естествено
са едни детски ...

Аз не така почувствах, че живея!
Душата ми във гьол се окопа!
Бях спрял, за малко, песните да пея!...
За тези дни сега ме заболя!
Аз търсих други истини в живота. ...

Не давай на обесника канап
Обеснику подай коричка хляб
и някое по-старо одеяло.
Не давай на обесника канап,
че току-виж дърво му се дощяло. ...

Няма те, а те усещам.
Усещам ръцете ти по мен,
дори се задушавам
в прегръдката ти силна.
Усещам дъха ти учестен и ...

"Рисунка"
посветено на Вальо Г.
Нарисувай ми, художнико, сълза,
да огледам живота си през нея
и да я изпия след това, ...

Не искам Ангел със сълзи да ме полива.
По-добре на Дявола огъня да взема.
Да усещам как топлината ме облива
и изгарящата болка да приема.
Дори да изгоря, ще е нещо по-различно. ...

Говорехме си...
Сън в съня.
А вятър в клоните
люлееше луната.
Говореше ù тихом. ...

Когато спят и са в зародиш, неродените чувства ухаят на канела... Силно и приятно е да се потопиш в аромата и да останеш там... завинаги. Завинаги е точно както никога. Било е или ще бъде!? Къде е, как, защо, кога, дали... Не спят ухаещите на канела, само мислят дали да се родят. Родят ли се, загубв ...

Магия
С теменужена премяна се обличам,
накичена като девойка млада и добра.
Денят ми казва пак ела,
по-прекрасен е като цвете. ...

Цяла нощ не заспиваш, ми казваш,
а всъщност леко похъркваш от рано.
Но пък си будна още във шест
и тръгваш по паркове и поляни.
Познаваш всяко стръкче, всеки цвят, ...

Ако днес любовта ти поредна очаква
най-последната зима
от летен спектакъл,
ще запомни ли как
между истини чака ...

Изплетох мрежа -
защита от всичко зло,
аз съм паякът.

Мадлен най-сетне се добра до прозореца. Извика всички сили в себе си и повдигна изнемощялото си тяло. Подпря се на перваза. Прекрасна утрин! – каза тя на санитарката и впери поглед в небесно-синьото море. Пое дълбоко дъх и дробовете ù се изпълниха с мирис на кипариси и сол. Мадлен бе красива. Все ощ ...

"Тази тъжна сюита – животът – е сложна
и се свири от двама сърце до сърце", В. Чернев
За добро ли, за зло ли, Съдбата ни срещна
и пред общо пиано ни сложи.
Но съмнения палят въпроси горещи – ...

Не скръствам ръцете си. Рядко се кръстя.
През път – кръстопът. Натежава ми кръста.
С почивки го нося в почивното време.
Не нося на влюбване. Нося червено.
Побирам си мислите в просено зърно. ...

Последна сълза
Край реката се разхождам вечер.
Залезът в очите ми потъва
и в последната сълза се утаява.
С крясък гларуси летят далече, ...

Денят мълчи…
… засъхнал по паважа
с поредното бездушие прострелян
бродира птици бавно вятър…
а той е сам и непотребен – ...

Тя изпитваше носталгия, чувство за вина, мъчеха я спомени. Какво се случи? Тя ли се промени, или светът озлобя? Може би и двете... Всичко беше някак сиво: сив град, сиви хора, сиви мечти. Всеки преследваше някаква цел, а тя седеше безцелно в средата на кръговрата и чакаше... Чакаше нещо да се промен ...

Калинка с невидими крила
броди в нощта и с надеждичка една чака в утринта
да сбъдне своята мечта - да срещне любовта♥♥♥!
Калина Петкова
гр. Русе ...

За силата на семената...
(притча)
Не можем да започнем от начало
понеже спряхме нейде по средата,
а двете части- не, не правят цяло, ...

Дълго боледуваш,
дълго се страхуваш,
дълго се питаш,
дълго се мамиш,
може просто ...

Вървях по така познатите улици, сърцето ми се свиваше, тишината ме обземаше, чувах бавните си стъпки към домът ти. Вървящи за пореден път към изпепеляващата ти любов.
Знаех, това бе най- силното ми изпитание. Бях безсилна, трябваше да направя това, за да мога някак да продължа напред. Не искам да те ...

***Нощ***
На лунна светлина ти пиша
това измъчено писмо...
Навън е студ, сумрак и киша,
а моето сърце само... ...

Защото век почти го чаках да разлисти
на онзи спомен жаркия копнеж.
И той, не зная как, но вече ме измисли.
Сега е принцът, а принцесата съм аз.
Сега танцувам в балните му зали, ...

Малко сладко пеленаче,
пак ще почне да плаче.
Татко го приспива да си ляга,
мама нов памперс слага.
Седне ли на дядо на крачето, ...

Уморих се вече аз да чакам
някой да дойде и да ме спаси.
Уморих се все за нещо да се моля,
а никой за мен да не тъжи…
Уморих се и да бъда сляпа ...

Вървях, а срещу мене бури
огъваха мойто стебло.
Изпукваха клони,
листата съсухрени
на земята сториха легло. ...

Тука, на Земята, вече става тясно!
Търся на Луната мъничък парцел!...
Най-безцеремонно днес съсед отдясно
с бентлито си моя паркинг е завзел!
А пред входа бясно куче ме напада ...

Имай смелостта да бъдеш птица,
когато лесно е да бъдеш червей.
Искай в тебе да гори искрица,
вярвай в късметлийския си жребий!
Когато другите избират лудостта, ...

Червена рокля
Аз съм червена рокля. На бели точки. С червена сатенена панделка. Нежно обгръщам тялото ù. Обичам парфюма ù. Слушам сърцето ù.
Най-мразя онзи момент, когато той ме съблича и пръстите му заемат моето място. Чувствам се толкова празна и ненужна. Тогава искам да се преобразя. Да стана бял ...

Изпълнява Александра. Песента излезе официално и можете да видите видеоклипа към нея в някой от българските сайтове за стрийминг.

А аз съм като мъртва в своята бездомност,
но събирам останки от нежност.
Не ми прилича да съм дива... и верломна,
но очите ми отварят бездни.
Гледам да съм топло необщителна, не-горда. ...

На Румяна
На дните си по плочника пристъпвам
– накуцвам вече, уморен и гладен –
а залезът от нощен хлад потръпва,
в лицето ми гъстее вятър хладен; ...

Отново повтаряме старите грешки,
все така за обидата своя мълчим,
да бъдем същите вече е смешно,
та ние в различни посоки вървим...
А сякаш че толкова минало време ...

Музика и изпълнение: Иван Дракалиев
Амстердам
17.06.2012