Все напред
по верния път
мога да вървя
само с теб.
Все напред, ...

Пак ти пиша от душата строфа,
припнала след истинска мечта.
Но отново сякаш катастрофа
кара ме на прага да се спра.
И в завръщане, и в бягството към тебе ...

За тебе съм мъгла.
Винаги съм тук,
но и винаги ме няма.
Щом поискаш,
ще усетиш моя допир ...

Паля пак поредната цигара,
зад тежкия дим да скрия моите сълзи...
Искаше ми се да мога да остана,
но гордостта не ми го позволи.
В прегръдките съм на сивата отрова, ...

С любов реших
да те накажа.
Да се задъхваш
със спомен,
от любовните дихания, ...

Две-три кокошки наперени,
дюздисани в натруфена премяна,
клюкарстваха си мило и доверено
за разигралата се вчера д р а м а:
Във курника си имаше канони, ...

Джон Войд беше хубав мъж. Висок и строен, въпреки годините си, мускулите му все още опъваха леката памучната риза, докато се чешеше по темето. Този досаден навик му беше останал още от студентските години, когато с него изразяваше смесица от недоумение и искрен опит да схване за какво се говори, с к ...

Събирач на Вятър...
От Бурята нощта се гъне,
дори звездите се люлеят...
В такава нощ да си навън е
убийствено... И кой ли смее!.. ...

Не очаквам да споделяш любовта ми.
Позволи ми просто да обичам!
В душата ми за тебе са събрани
рой нежности - със тях да те наричам.
Не искам да се чувстваш ангажиран ...

Бойко, банкянският "бог",
не иска от "Белене" ток.
Атомната централа той затвори,
а за градеж на България говори.
Ликвидира хиляди работни места. ...

Късна песен
Ще ме потърсиш някой ден
във късна есен
и на залез слънце.
Ще ме потърсиш ...

Да спрем
да си попълним
зàпасите от любов!
Тъй много битките
ни изтощиха! ...

Kaк е възможно
да се чувствам ограбена,
ако никога не съм притежавала?
Не превъзхождам.
Не търся. Раздавам се! ...

Когато всички си отиват
и е отвъд силите ми да ги спра.
Когато съм твърде уморена да чакам
нещо, което вероятно никога няма да стане.
Поглеждам дълбоко във себе си... ...

Облечен в лилаво,
люляк малък се усмихна,
започва хубаво начало
и тя към някъде политна.
Облечена в бяло, ...

ПОРЕДНИЯ ЛЪЖЕЦ
И тебе ли ще трябва да забравя?
И чувствата дълбоко в себе си да скрия?
Или да те изтръгна от сърцето си?
Да те преглътна и да те изтрия? ...

Когато няма пътища
нито назад, нито напред,
когато няма смисъл
нито във теб, нито във друго,
когато няма време ...

- Страшно парче, а?
- Аха, нали?
- Да. Видях, че и ти я бройкаш.
- То май не сме само ние...
- Ами радост за окото. Как да не гледат хората? ...

Обичай ме, въпреки че някога те нараних,
обичай ме, без теб не мога да живея,
нощите ми се превръщат в твоя стих,
дните си без тебе как да изживея.
Обичам те, ще ти повтарям всеки миг, ...

Не съм аз просяк, но не съм богат
и само във съня си съм различен.
Там прося, там раздавам благодат,
там чувствам се съвсем приличен.
Сънят ни е мечта, събираща в едно ...

ШЕГИТЕ НА АМУРА
Толкова ли всичко беше отдавна?!...
В гимназията бяхме в някой си клас.
Играехме на играта забавна...
Амур си правеше шегички със нас. ...

Лунен сън
Луната натежа от обещания.
Смутена, пласт по пласт лъчи съблече.
Търкулна се в морето замечтана,
от свода като капка се оттече. ...

Във същото легло, в което снощи
се мятах непогалена от теб,
напразно с дъх се мъчех да те стопля,
утеха търсех в двете ти ръце,
сега така щастлива съм със Другия. ...

Насаме с душата си оставам...
За какво ли още ще ме пита?!
Неин дом съм, който обитава
от години – в него е честита!
Ето, пак ми смига закачливо!... ...

(Този разказ спечели специалната награда в четвърта възрастова група от конкурса през 2012 г. обявен от - Гражданският инициативен комитет"Петър Димков")
Един истински разказ от Елена Георгиева
Преди много години през далечната 1886 година в един красив зимен ден , когато навън белите пухкави снежин ...

Един живот, една душа
Мрак на изпълнена с чувства душа е погълнал толкова цветната стая. Червената боя на безличния тапет за едно кървящо сърце, лилавото петно от дясно за някое незабравимо лято, жълтичко малко за освежаване на обстановката от време на време и още по-малко оранжево за заличаване на ...

ПЕСНИ
Има песни, които те будят и викат –
с тях и в боя е леко, и маршът спори,
и се знае: без песен не може войникът,
но не може и там, дето коксът гори, ...

***
по пътеката
прецъфтели люляци
пускам ръката ти
30.04.2012 год.

Цветна пеперуда
С чудни краски по крилата
Бог създал те на земята,
да летиш от цвят на цвят
и събираш аромат. ...

Магията на мандрагора
Златогривата пролет омайва.
С багри ледени зима вещае.
Град и чума нарича нехайно.
Безутешни пътеки дълбае. ...

О, трябва дните си
на мигове да разделиме!
Да изживеем, като вечност,
всеки миг.
Леда в сърцата си, ...