Все ми липсва нещо.
И времето стремглаво върви.
Моменти във рамка,
без смях, без мечти.
Разказваме вицове. ...

Уплаших се, Мъжки,
че няма... задръжки,
тя, даже ми даде ръка,
премигнах - насреща,
отвърнал съм - нещо, ...

Underneath
Even in my darkest times
Overcome with worry
Find the comfort in the storm
No reason to be sorry ...

Живодар Душков
Сезони
Тристишия
***
Бяха тъжни дърветата – ...

"Never Too Late"
Writing here
Cause there's nothing left here
For me to do
But please know that ...

"The Crow And The Butterfly"
I painted your room at
Midnight, so I'd know
Yesterday was over
I put all your books on the top shelf, ...

Тази вечер във чата те няма.
И ликът ти го няма встрани.
Пак прокрадна се болката няма
щом зелената точка се скри.
Друга вечер ме глождат окати ...

Уроци по сценично майсторство
Раздяла
...............................................................
когато гледаш в бездната от нотни тишини
и то в такива сред които с пръсти ...

ПЛАЧЛИВА ИГРА
Виж го, „малкият“ е страхотен,
но жалко, пак си е самотен.
И твоята сливка е узряла,
На вкус да ме убеди е успяла. ...

Изперкал съвсем, крачиш към къщи,
джобовете празни, усмивката също,
найсет години ни капка сполука,
поредната дажба, сухост и скука.
Загърнат със себе си, плахо се скиташ, ...

Недей - трудна съм за обичане,
не се мъчи, не търси думи за вричане.
На думи отдавна спрях да вярвам
и размисли върху тях да прокарвам.
Не се напрягай, не искам и да съжаляваш, ...

Няма изход.
Всеки път ме връща в пожара.
Какво ми остава?
Да се погледна в очите, да тръгна навътре?
Какво ще открия? – ...

Обичаме се безмерно много
в тишина, понякога без звук.
Моя си за вечни времена,
като мен не съществува друг.
Усещам пролетния ти пулс, ...

„... прибирам сърцето си до следващия повод...”
Виолета Христова
„Единствено сърцето си прибирам.”
Камелия Кондова
Сърцето е прибрано зад стени. ...

... без малко щях да те докосна,
делеше ни коремчето на мама!
С ръката си докосвах нея,
с сърцето си докосвах двама.
Без малко щях да ти измисля име... ...

Когато си отива есента,
небето бърчи вежди и се мръщи,
отронва сиви облаци сълза
и потъмняват бавно дворове и къщи.
Когато си отива есента, ...

Любовта, любовта на света е една,
но когато те стисне във прегръдките силни,
не разкъсвай окови, не търси висини,
просто тихо седни, помълчи, прегърни.

Баба Марта
Баба Марта пристига
и пролетното настроение повдига,
бяло и червено в мартеницата се редуват,
птиците за простор бленуват, ...

И седя коленичил пред гроба на моя баща,
и се питам защо трябва да бъде толкова трудно
да се молиш за спомени от отминали вече неща,
а не искаш да видиш лъчите на днешното утро.
И мълчейки, разбирам, че отговор няма за всичко това, ...

БЕДНАТА ПРИЯТЕЛКА
Каква играчка странна на съдбата -
едно човешко бедно същество
с богатство неизмерно във душата
и с дрешките си на гърба, клето. ...

Любовта ми ти не пожела,
обрече ме на мрак и самота!
Ти грешка бе - сега е време да платя,
но вземаш ми най-скъпа цена.
Уби във мен надежда и мечти, ...

Потънах в тишината, в покой от чуден необят
и прислонен във миг, ме лъхна сънен вятър,
душа на гълъб кацна върху рамото ми, и познах
във ласката ù чудна - дъх от топлото ни лято...
Звезда ми проговори, зашепна с необятен глас: ...

Тревогата подмолно ме влудява,
довежда ме до пълна нищета
и себе си не мога да позная –
забила поглед в преходни неща...
А трябваше сърцето да калявам, ...

Българийо, родино,
ти беше тъй добра,
ти майчица ми беше,
ти беше ми сестра!
Сега си по-различна ...

Иди си... обърни се и тръгни!
Не казвай нищо... думите отнася вятър...
За Бога, не разбра ли – не пиши!!!
Пиши... и се обаждай... на жената...
Аз всичко казах, писах... обясних! ...

В стремежа си да бъде някой друг, Жалкото канарче е готово
в стремежа си да е известен, да повтаря чужд мотив харесан.
той думите кове със чужди чук, Дай на тоя свят лирично слово,
и пее даже чужда песен. като жаба пей, но своя песен.
Какво че няма облик свой и стил, С. Есенин ...

Баба Марта се гневи
и порой от дъжд се лее,
а усмихне ли се, знай -
топло слънчице ще грее.
Макар и да се сърди, ...

Лежа до теб, леглото е самичко.
Прегръщам те в среднощната тъма.
Целувам те и хапя те, и... всичко.
Върху тебе пак отпускам своята глава.
Какво да правя? - Ти въобще не питаш... ...