Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
Разум и карма
Художникът, който никога не рисуваше
Пол изпращаше както винаги деня от обичайното си място – ъгъла на парка, седнал на малкият каменен блок, под дървото, на което не знаеше вида. Пред него бе статива и бялото платно. Отново не бе използвал боите си да рисува. Тубичките си стояха непокътнати в дървената кутия, също и снопа от четки. ...
Завинаги и истински
Това, скъпо мое дете, е описание на нещата, които трябваше да ти кажа преди години. Които трябва да ти кажа и сега, но нямам смелост да го направя. Любов моя, веднъж ме попита защо си толкова различна от братята и сестрите си – защото те са ти само наполовина бра ...
Есента си дойде
звънна тиха мелодия в ранния здрач.
Барабанно затропаха почернели смокини,
повалени от хладния дъх на дъжда.
И липата трепери от зелени въздишки ...
***
в ъгъла.
Песен на капчук!
Зашеметяващо безвремие,
безмълвен стон – ...
Предай нататък
е теглила черта на хълма,
та уравнения с листа
недостиг на небе запълват?
Селце в неясната мъгла ...
Вечно непримирими
Среднощ. Две “аз”у мен в компания.
Актъори от житейска драма,
на сцената на будното съзнание.
Едното с трудните въпроси ...
Задъхано
В капчица време
задъхано обичаме.
В миг безвремие
задъхано прегръщаме. ...
Докосване
целуват в мен отминалите рани,
в капчуците от слънчеви листа,
мечтаещи в съня ти да останат...
Докосвам те... и в мен изгаря в миг ...
18.09.2012
клетка на птица,
пластмаса и букли,
решетки и зърна от пшеница...
Прозорците нямат стъкла, ...
Гордият човек
разхожда самотата си
из алеите на живота
под дъжда от въпроси.
Говори си с нея ...
Страст
...назад, назад моме Калино
не мой да ходиш подир мене...
.............................................................
...ще се превърна на черна чума, ...
Часовници
както вас.
За мен няма ден,
месец, еди-коя си година.
Не звъни будилник ...
В четири сутринта
В четири сутринта - тогава се раждат най-много ст ...
Миниатюри
І.
Неволи
Едно сито се оплаква на пералнята:
- Странни са това хората. Непрекъснато ме тъпчат с някакъв бял прах, а след това ме друсат, друсат, докато не излезе всичко от стомаха ми. Заприличах на скелет. ...
Две сме
шумна и обичлива,
смехът ù свободно се излива
и като слънце
всичко наоколо облива. ...
Толкова близки
- Моля те, умолявам те! – ст ...
Чудесен ден
oтново съм най-весел на света,
обличам се със старата си ризка,
решен да се порадвам на мига.
Чудесен ден, часовникът се счупи, ...