Вечерта потрепва.
Вятърът вълшебник
кротко с мен нашепва -
аз ли съм жената,
сгушена във тебе ...

Тебе тъй те стопи болестта,
че приличаш на вейчица слаба.
В двете сини очи-езера
и надеждата вече я няма.
И търкулва се тежка сълза ...

Паметта ми е чудесна.
Хич не ми изневерява.
Брутално ми припомня всичко,
което искам да забравя.
Спомените ме връхлитат ...

Любовта си аз ти дадох,
като дар скъпоценен ти я дарих.
И дори безумно те обичах.
А какво направи ти?
С предателство ми се отплати. ...

Няма я вече надеждата,
като че ли си отиде от мен.
Къде ли е вярата,
че ти ще се върнеш някой ден!
Безнадежност чувствам аз, ...

Дъжд вали навън.
Дъжд е твоето име.
Обичам те, дъжд.

Разбиеш ли сърцето на жена,
(навярно вече си разбивал…)
ще потрепне във очите ù една
сълза, която ще остави диря…
Ще заболят звездите ù дори, ...

"Свободна смърт", "бъди какъвто си", "богът е мъртъв"... Срам ме е. Призивът "спестявайте си срама" е бил мантрата на един величав презрител на човека. Срамът провокира жалкото. Ще се опитам сега да опиша какво е да си жалък: да си жалък е да се самосъжаляваш, за да се отърсиш от срама. Което ще реч ...

Лилав цвят
Блести лилавият цвят,
на нюанси толкова богат,
тъмното лилаво покорява с царственост,
по-светлото - с обаятелност, ...

Не е светът такъв, какъвто е.
И ти не си такъв, какъвто ти си.
Дори небето често е море,
превръща се на него. И се сипе
наместо вятър, птици и дъга ...

Свил крачета до коремче,
юмручета опрени до ушички,
спи детенце, гушнало меченце.
Усмивка грейва на лицето малко
в спомена далечен. ...

ужаси
Не вярвам тази кратка творба да ви ужаси, защото целта ù е съвсем друга. В моя разказ няма да намерите страховити чудовища или коварни злодеи, стряскащи със своето безумие. Тук искам да разкажа една истинска история, за двете минути, в които аз, със собствения си поглед, видях свръхестествено ...

До съвършенство бих желал да мога
чувството чрез стих да изразя:
сън е то, емоция, тревога,
мисъл, откровение, съдба...
Съвършенството – извечно тайнство, ...

Разгоря се старата жарава!
Беше поизстинала в нощта...
Но какво сега я пресъздава
и гори наново пепелта?
Някое ли минало вълшебство? ...

Спри...
Една усмивка
търси твоята усмивка,
спри...
една любов търси неистово ...

Защо ни е животът без вълнения,
без радости, без сълзи, без мечти?
Та ние трябва да гориме вдъхновени,
събудени от обич да летим!
Защо ни е животът без илюзии, ...

Пропаднах на матурата в живота.
Очаквах поправителен. Но нямаше.
Ранена бях. Запъплих без посока.
Море от сЪлзи ме ограждаше...
Намерих те. Деляхме даже залъка. ...

Аз съм вече второкласник!
Всички гласни и съгласни
от читанката си зная!
Ни се чудя, ни се мая,
а задачите решавам! ...

Този ден, тази нощ, този площад... – deja vu.
Кръгли неони – хиляди точки – в началото.
Две очи, две ръце, зачеркнали всяко табу.
Дъх горещ. Танцувам по тъпкана вече жарава.
Тази стая – оазис, в който изгарям от жажда. ...

Прегоря лятото, като свлечена кожа на гущер.
Хладно е, след дъждът завалял.
Мирише на есен и огоряло стърнище.
С дъх на мокро куче тича вятърът
по тревите, до охра излъскани. ...

Какво от туй
Какво от туй, че е студено,
че мръзнем в блока всеки ден.
Навънка бие на Зелено,
светът е с Пролет зареден!... ...

ДОСЪНУВАЙ...
“Сън е животът...”
Уйлям ШЕКСПИР, “Кориолан”
Изковано от светло сребро, мълчаливо разсъмване пада
над горещата плът на света, който диша край мене, ...

Светът в мен крещи
Светът в мен крещи, когато
всичко се превръща в нощ и небе,
когато прозорците светнат изведнъж,
когато звездите с блясък горят. ...

Композитор и изпълнение: Иван Е. Дракалиев
29.03.2012
Амстердам/Холандия

котарачета
ветропоказатели
пълнолуние

Цветове
топли и светли летят,
показващи
вълшебство и романтика
в сърцето ми, ...

Знам, че не е редно, но... Обичам те!!!
Знам, че е много да се надявам да ме обичаш и ти.
Знам, че дори когато бях твой, не намери любовта в мен,
та сега ли,
когато е невъзможно да се случи каквото и да било между нас. ...

А аз избрах да бъда недоверие
и не послушах вътрешния глас.
Гласът, със който шепнеше сърцето:
"Не всяка истина прилича на лъжа"
Късметът беше пясък между дланите, ...

Предяха ветровете тишината,
а нишките, по-тънки от коприна,
втъкаваха уханност от цветята
и свобода небесна, бистросиня.
Слънцето раздаваше надежди ...

Аз не съм от онези момичета,
които са леки като перце.
Аз тежа, щом ме вържеш на шията.
От скала преродих се вчера в дете.
Мисъл, дошла преждевременно. ...

Вървя и се опитвам да изтрия едно петно по пътя, което ме дразни, но как, като това петно е собствената ми сянка. Подритвам я и не я познавам, сякаш съм чужденец в собствения ми живот. Спирам да се огледам, но стъклата на кафенетата отразяват само разочарование. Една дълбока скръб за нещо, което не ...

На тоз свят ме сполетя ужасяваща трагедия,
сполетя ме една невиждана за много хора болка.
Това си бе една нечувана елегия,
имам нужда от една свръх естествена упойка.
Бе отворена в мене рана, духовна, жива, ...

Мираж ли!
Преминах планини, поля зелени,
от утринна роса - вода отпих,
със сетни сили, а очите уморени,
съгледах в хоризонта и разкрих: ...

Научете ме как да се забавлявам,
а не сред тъплата кротка да стоя,
гледайки хорското безгрижие,
планове за бъдещето да редя.
Научете ме как да се усмихна, ...

Глух или сляп?
Глух или сляп, чудя се, докато ги гледам как острят бръснача. И двете ще ми причинят еднакво страдание. Въпросът е чия липса ще е поносима?
Цветове или мелодии?
Да виждам сребристо проблясване на бръснача или да го чувам как се плъзга по точилото?
Завързали са ме здраво. Няма как да и ...

Не, не, аз не те виня
и никога не бих те обвинила
за това, че влезе в моята душа
като птица, гнездо във нея свила.
Сама реших да те допусна там. ...

Тенекиен похлупак подскокна
от котела - пълен с мишки,
търкули се по сокак - надолу,
и това се чу от всички...
Мишчици се втурнаха свободни - ...

Нося жито - едри семена! Искам да получа за него кожи, месо и още доста неща, дето трябват… Зима иде!
Тържище е… Там - до морето! Може и за риба да дам някоя торба от семената. Имаме си насушена от реката, но морската си е друга работа… Вкусотия!!!
А! Ей го тоя - дето не му разбирам какво казва, ама ...

Защо да плача,
щом блика в мене радостта?
Защо да пея,
щом живея в мъка и тъга?
Защо да искам ...