Бъгави Богове 2
Бурканланд или Въздушната крепост
Ден 000 - Началото
Вечер. Ръмеше дъжд. Капките тропаха по предното стъкло на „Небесна Каляска”, която стремглаво се спускаше към земята.
- Шшшт! Пррррр! Бъъъър!... Спри мааааа!... ...

Призори те сънувах внезапно
(само на крачка от скръбта на нощта),
като лъч се разсипа стократно
в тесния сумрак на мойта душа.
Така отчетливо ми се усмихна ...

След земетресението
(Пернишко хайку)
Никакви картофки, никаква салата.
Кебапче на вилица и бира в ръката.
А пък масата, нека се клати. ...

Мисли за мен
Като в безбрежната прохлада на морето
под сребърните сенки на брега,
навлизам плахо в твоя свят.
Това е тръпката на чувствата, ...

Сълзи! Тихо замлъкват по моите скули…
Без глас са и устните толкоз студени…
Въздишка! Без шепот, без образ… Чу ли я?
Мълчат и очите ми, в своя поглед смутени…
Усмивка! Отдавна изгубена, много отдавна. ...

Пораснах ли? Кога се случи?
Животът всъщност ме научи,
че да растеш си е опасно...
За Бога, чувствам се ужасно,
че вече футбол не играя, ...

Мрак
Самотно мракът ме обгръща,
покрива с черен креп света,
сред поруганата ми къща
сами сме двете с вечерта. ...

ЩАСТИЕ
От старата могила горе
тихо плува
един внезапен аромат на късно лято
и моят свят с отворени очи сънува ...

Здрач
В пътеки огнени потъва слънцето
зад стихналия черен хълм.
Далече нейде тихичко отеква
самотен, глух, камбанен звън. ...

Отново е горещо. От бодежите
душите ни мечтаят пак за бяг.
А моята прицели се в безцелие
и целейки ти хвърли въглен мрак.
Отново е горещо на изчезване... ...

Виждаш ли
тревата -
за теб е тя,
да тичаш боса
по росата. ...

Ексцентрично, нелогично,
раздробено, хаотично,
немислимо, черно-бяло
и обърнато надолу;
неподвижно, но ритмично, ...

Една любов, без грим и без костюм,
по пясъка пристъпи със усмивка
и затанцува лекичко, без шум,
под силната прожекторна покривка.
Лъчите, със изкуствена душа, ...

Не е важно, че си искрен,
когато на почит са лъжите.
Не е важно, че си верен,
когато изневери се броят.
Не е важно, че обичаш, ...

Родена в нечий ъгъл на съдбата,
случайна до безпомощност - самотна
Мария! Най-беззвучната съгласна,
пое по своят път от многоточия.
Но много бързо се оказа неспособна, ...

Пред мен, на десетина метра,
съзрях красив и снажен мъж.
Реших, излезе ми късмета,
да ме… споходи тъй, поне веднъж.
Вървеше, приближаваше се вече, ...

С невинните очи на сова
и на славея с топлия глас
ти за мен си сладката отрова
в слепотата на сутринен час.
Поглед не споделяш, но разбирам. ...

My Dying Bride - The Blood, The Wine, The Roses
Everyone knows her, knows her name.
Deadly Siren, that's her game
They want to be near her.
Playing her game ...

Superheavy - Miracle Worcker
/Damian Marley, Joss Stone, Mick Jagger/
Now this one reaching out to all the lovers who might be thinking of breaking up huh,
or maybe even making up! check it.
I missed a part of you I can't get back. ...

Басните на Лафонтен предизвикват голям интерес у читателите. Наред с общото одобрение се появяват и много критики. Това, което спечелва едни, отблъсква други. И понеже само от приказки няма полза, критиците се залавят за работа, за да докажат как е по-добре да бъдат басните да бъдат възможно най-кра ...

Всеки залез е много различен,
като песен на лятно момиче…
Щом реши да обича, обича
и по мръкнало с вятъра тича…
Щом реши да тъгува, събира ...

На дядо Николай
Пловдивски
Свещица с мирис на пари.
Не си играят владиците с нас
на "ала-бала-менти"! ...

Излъжи ме
Искам тази нощ - искана, да съм много обичана,
направи за мен, без да си искрен, милион чудеса!
Заприличай ми на приказка - красива и неистинна!
Подари ми - на думи целия свят и седемте небеса! ...

Грозното започна да личи
още на десетата ни среща.
Доволен (че ме е спечелил),
забравил - с мене как да се държи!
И мислиш всичко за завършеност - ...

През свода на кръпки,
под будни клепачи,
със сънени стъпки
се спускаше здрача
и с устни безмълвни, ...

Преди година този ден
щеше да бъде най-обикновен,
но сега аз срещнах
човек, който на него е роден,
мила, скромна и винаги добра. ...

МЪЛЧАНИЕТО...
Изгърбените дни –
вгорчени същности –
в очакване на Прошката –
немеят… ...

За една моя приятелка,
която изгоря в пламъците на любовта...
Обичам те! - звучеше прозаично,
до скоро в безнадеждна самота.
Жадувам те! И този път различно ...

Не съм светица! Казвам ти, не съм!
И нямам от ония ореоли на главата.
Светът ми не изглежда розов сън,
по скоро хаос допринесен на земята.
Правила не спазвам! Ходя под дъжда. ...

Не слагайте на гроба ми цветя,
защо, по дяволите, толкоз бързате?
Та аз не съм се канил да умра,
макар да не мечтая за безсмъртие.
Живях все на педал и с „мръсна” газ ...

Беше късно вечер.
По улиците на този град се усещаше есента. Листата затрупваха тротоарите, а блещукащите светлинки на София бяха неуморни. Разхождаха се хора с безгрижно изражение и цигари в уста, щастливи по свой начин. Атмосферата задушаваше останалите, които не бяха там, а някъде извън... живота ...

- Колко ли вида ястия са наготвили? - Кaдрие бе навела глава към ухото на Фатима и за всеки случай бе сложила набръчканата си длан пред устата, за да не я чуят другите жени, наобиколили голямата софра.
- Ами ще видим, щом цялата махала бе тука да шета, сигурно ще има 20 вида манджи. - рече Фатимa, г ...

Не се побирам в кожата си от любов.
Не ми достигат думи, да опиша
емоциите си, този благослов,
без който клетките ми отказват да дишат.
Не стъпвам по земята, не вървя... ...

Щом утрото не иска да настъпи
след мъчителна и буреносна нощ,
прати на просяка, преспал на пътя,
от къдриците си резнато със нож,
от хляба залъка, преди изсъхнал ...