Досега никога не бях мислил за смъртта. Не и до момента, в който чичо Фил умря. Някакъв се опитал да го обере и го заплашил с пистолет, но старото копеле отказало да се даде без бой. Накрая свършил на улицата в локва кръв и дупка от куршум между очите. И то заради някакви си двеста долара или поне т ...

57. Философията, доколкото в строг смисъл е европейско културално явление, се дели хронологически на (1) антична, (2) средновековна (схоластическа), (3) на Новото време (модерна) и (4) съвременна (постмодерна). (Понятието "постмодерна епоха" не бива да се смесва с понятието "постмодернизъм".) Античн ...

Защо са ми приятели безброй?
Аз малко имам, но ми стигат.
Те пазят ме от бури, от порой
и дори без думи ме разбират.
Споделят с мене тъжни дни ...

Там горе, високо в небесата, в Сивото царство всички облачета подготвяли за един вълшебен път своите рожби, капчиците.
Разказвали им за чудесата, които щели да видят и вълшебства, с които щели да дарят Природата.
Всички капчици слушали и с нетърпение очаквали своето единствено и уникално пътуване. Е ...

Прекрасно е, живота си споделям.
Усещам красотата на мига.
Създавам - себе си зареждам
с любов, енергия и доброта.
Когато искам да обичам, ...

Вали.
И аз валя.
А ти си слънчев!
Събра си всички вещи,
но плочите на "The Beatles" ми остави. ...

Пролетно настроение
Аз мислех, че идваш,
а ти си дошла,
за ръката с надежда
и с кокиче в ръка. ...

Първият мартенски ден
огън във мене запали.
Нещо докрай прегоря,
друго започна да пари!
Колко е светло навън! ...

Този свят се разпада на хиляди атоми,
ослепял за тъгата по свойте мечти…
На обратно върви, щом нащърбен пропада.
И навярно, защото тишината боли,
като дрипи нахлузва тези бягащи вечери… ...

Напоследък съм се превърнала в клише. Установих го внезапно, докато обикалях по магазините да си купувам разни ненужни неща. Джунджурии. Умалителното от джунджурии е „джунджу”, което звучи като китайско бойно изкуство, но няма нищо общо с воденето на сражения. Всъщност почти няма, защото баща ми про ...

Мозаечен въздух
от сивкави кристалчета,
в минало оплискани,
донесени в бледа реалност.
Отсреща е страшно, ...

Какво е днес да бъдеш мъж;
да мериш кръвното на Времето,
да бягаш в цъфналата ръж
с мечтите си - големите...
Да виждаш в женските очи ...

-----
Аз изгубих достатъчно! Нищичко вече си нямам,
само спомен един се прокрадва и с болка пълзи.
Ти отвори в сърцето ми рана, безкрайно голяма
и нощта безметежна събира кървящи сълзи. ...

Не ме оставяй необичана
аз да заспивам,
в съня си как ще те прегръщам?
Аз искам след нощта
при тебе пак щастлива да се връщам. ...

Нямах по лицето си аз усмивка,
чувствах се вече напълно сам.
Всеки гледаше на мен с насмешка,
време беше да си тръгна там.
Сега търсех кой да нарека приятел, ...

Имам планове, Звяр, затова ти оставям бележка
да не тръгваш след мен. Този край е предречено тъжен.
Може би да си тръгна е подло и може би - грешка,
но поне ще е честно, а знаеш, не мога да лъжа.
Мое мило Чудовище, приказките не ме привличат - ...

Към какво се стремим?
Да заспя аз не мога - тежко бреме...
така бе и... вчера –
в главата ми
мисли се скитат ...

Сам-самичка аз останах,
сълзите ми се стичат бавно,
без опора, без закрила,
вече и съвсем без сила.
Очите ми тъжат в безкрая, ...

(пропастта била небе отблизо)
На К., която ми липсва.
Into the Blue
Така е синьо, господи, но не
с цвета сапфирен в юлските ти нощи. ...

Ще измъкна килимчето
под усмивката ти -
заканват се зъбите.

Искам да знаете моята Истина -
как го обичам и по неволя,
как ме преследва страст, неописана
в ничия книга, романс или ода.
Как ме притиска в гърлото мисъл, ...

Един ден се събуждаш и осъзнаваш, че си на четиридесет и пет години. Отиваш на работа в магазина, както всеки ден. Вчера си ударил жена си така, че днес държи дясното си око полусвито и не вижда ясно.
И ето, седиш между четирите стени заедно със стоката и си мислиш как си стигнал до тук. Ударил си я ...

СТАРИ ИСТИНИ
Има истини прости, от вечност по-стари
неотменни повели – природен закон:
ако някой посегне и пръв те удари,
зъб за зъб се разплащай, око за око... ...

Все още ме докосва…
Когато нечии ръце по тебе са.
И не в болезненото е въпросът —
душа, от спомени обсебена,
те търси нощем. ...

В греховно любовен огън душата ми гори -
страдам, сърцето ми ранено кърви.
В съня ми, без прегради, ти идваш при мен,
Забранена любов наяве си за мен.
В мислите си непрестанно те целувам. ...

Полъхва южнякът,
играе в коси.
Пролетта стопля
отново мечти.
Мъжки и женски, ...

С една и съща страст ли ги прегръщам,
целувките по равно ли разделям?
И може ли да се повтори всъщност
едно красиво чувство безпределно?
А думите, с които ги наричам, ...

Отдадох се на вятъра
и кадифена нежност моята плът покри.
Развя косата ми
и вплете нишки страст и палави искри.
Полегнах на земята ...

ТОЛКОВА ДЪЛГО
Толкова дълго беше във мен,
че вече дори не те забелязвах,
но знаех, че скрил съм те някъде там
навътре - дълбоко, дълбоко в сърцето. ...

Не те очаквам вече. Знам къде си.
И знам, че няма... няма да се върнеш.
Не и сега, не тук, не в тази вечност
и не в това небе, от скръб бездънно.
И вече не се моля. И не страдам. ...

независимостта не е утопия
в свят на промени
целенасочени копнежи
разбити в стените на безразличието
търсейки и намирайки ...

Отронват се летата наши
и падат тежко в тишината на забравата.
Предъвканите мигове на щастие
отдавна станали са зимни клади.
Стърчим - оголени, треперещи, сами ...

Луната пак е кървавочервена,
перфектно копие на моето сърце.
Така се чувствам - като със куршум ранена
и крия сълзите си в двете си ръце.
Опитах се да бъда силна, борбена и несломима, ...

- Подхлъзнах се на кост! Ето, виж!
-Да... огромна е! Някой да не си прави шега?
-Не зная...
-Ти... с твоите риби! Сега ще им разкажа аз на тях! Сигурно те са го сложили тук, за да се пошегуват с теб - тя взе една бедрена кост. Тежеше й, защото бе огромна. - Да се върнем и да ги питаме!
-И... кога сп ...