Душата тъжна е цигулка,
огласяща нощта в самотен час.
С акорди, снети от живота,
предава песента ми и без глас.
Дали ме чува някой, ...

Гласът на Единака
Изгубили доверие,
се скитаме самотни,
с най-висше лицемерие,
по-низши от животни. ...

Аз съм вятърът, застинал в клоните,
замлъкналата птича песен.
Скърцащият пясък под файтоните,
листите, опадали на есен.
Аз съм слънчеви лъчи и урагани, ...

Мразя ли?
Мразя те, задето те обикнах
и мразя, че със тебе неусетно свикнах.
Липсват ми прегръдките ти нежни -
като загубени парченца пъзел ...

Изгубих те...
Изгубих те във дръзките дантели
на роклята си - буря снежна,
очите ти във моите са вплели
мотивите за вечната надежда... ...

МОРСКИ ПРИКАЗКИ
Ти прости ми, мой бедни рибарю,
че надникнах във морската приказка.
Мен ми стига коритото старо,
не мечтая палатите приказни. ...

I saw you dancing in a sea of light
Playful as if nothing was on your mind
Upon the voices floating from the trees
Feeling of happiness filled me
Now broken dreams have clouded everything ...

Vienna Teng - Lullaby for a Stormy Night
Little child, be not afraid
though rain pounds harshly against the glass
like an unwanted stranger, there is no danger
I am here tonight ...

Душата не е цвете за мирисане -
измамница, преструва се. Изконен ген.
Понякога е екзотично птиче -
прекрасно, а живее в мен.
Диктува ми канони. Френетично. ...

Признание на Алепу
Аз още търся любовта си в теб
из заливитe в звездните лагуни.
Но днес е друго моето море
и вече други устни ме целуват. ...

Във коледната нощ
всичко блести в разкош.
Разхождаме се двама с теб
по улици, сковани в лед.
Блясъкът на хиляди звезди ...

Всяка дума смълчана, всяка спъната мисъл –
рожби несбъднати, неплатен кръвен данък...
И преглъщам на сухо дните си клисави,
нощем трупам във ляво грамада от камъни.
И не зная ръцете си, щом до тебе не стигат. ...

Македония вчера реши сама своя път.
За туй виновен бе македонският съд.
Той се оказа твърде недемократичен.
Проблемът тук не е само личен.
Те си се имат за някакви аватари, ...

За свободата на птиците често мечтаем.
Без грижа ветровете с размах да покорим.
Но нима от истински криле се нуждаем
да умеем,
да можем, ...

напоследък
колекционирам очи
най-отдавнашните
естествено
са едни детски ...

Аз не така почувствах, че живея!
Душата ми във гьол се окопа!
Бях спрял, за малко, песните да пея!...
За тези дни сега ме заболя!
Аз търсих други истини в живота. ...

Не давай на обесника канап
Обеснику подай коричка хляб
и някое по-старо одеяло.
Не давай на обесника канап,
че току-виж дърво му се дощяло. ...

Няма те, а те усещам.
Усещам ръцете ти по мен,
дори се задушавам
в прегръдката ти силна.
Усещам дъха ти учестен и ...

"Рисунка"
посветено на Вальо Г.
Нарисувай ми, художнико, сълза,
да огледам живота си през нея
и да я изпия след това, ...

Не искам Ангел със сълзи да ме полива.
По-добре на Дявола огъня да взема.
Да усещам как топлината ме облива
и изгарящата болка да приема.
Дори да изгоря, ще е нещо по-различно. ...

Говорехме си...
Сън в съня.
А вятър в клоните
люлееше луната.
Говореше ù тихом. ...

Когато спят и са в зародиш, неродените чувства ухаят на канела... Силно и приятно е да се потопиш в аромата и да останеш там... завинаги. Завинаги е точно както никога. Било е или ще бъде!? Къде е, как, защо, кога, дали... Не спят ухаещите на канела, само мислят дали да се родят. Родят ли се, загубв ...

Магия
С теменужена премяна се обличам,
накичена като девойка млада и добра.
Денят ми казва пак ела,
по-прекрасен е като цвете. ...

Цяла нощ не заспиваш, ми казваш,
а всъщност леко похъркваш от рано.
Но пък си будна още във шест
и тръгваш по паркове и поляни.
Познаваш всяко стръкче, всеки цвят, ...

Ако днес любовта ти поредна очаква
най-последната зима
от летен спектакъл,
ще запомни ли как
между истини чака ...

Изплетох мрежа -
защита от всичко зло,
аз съм паякът.

Мадлен най-сетне се добра до прозореца. Извика всички сили в себе си и повдигна изнемощялото си тяло. Подпря се на перваза. Прекрасна утрин! – каза тя на санитарката и впери поглед в небесно-синьото море. Пое дълбоко дъх и дробовете ù се изпълниха с мирис на кипариси и сол. Мадлен бе красива. Все ощ ...

"Тази тъжна сюита – животът – е сложна
и се свири от двама сърце до сърце", В. Чернев
За добро ли, за зло ли, Съдбата ни срещна
и пред общо пиано ни сложи.
Но съмнения палят въпроси горещи – ...

Не скръствам ръцете си. Рядко се кръстя.
През път – кръстопът. Натежава ми кръста.
С почивки го нося в почивното време.
Не нося на влюбване. Нося червено.
Побирам си мислите в просено зърно. ...

Последна сълза
Край реката се разхождам вечер.
Залезът в очите ми потъва
и в последната сълза се утаява.
С крясък гларуси летят далече, ...

Денят мълчи…
… засъхнал по паважа
с поредното бездушие прострелян
бродира птици бавно вятър…
а той е сам и непотребен – ...

Тя изпитваше носталгия, чувство за вина, мъчеха я спомени. Какво се случи? Тя ли се промени, или светът озлобя? Може би и двете... Всичко беше някак сиво: сив град, сиви хора, сиви мечти. Всеки преследваше някаква цел, а тя седеше безцелно в средата на кръговрата и чакаше... Чакаше нещо да се промен ...

Калинка с невидими крила
броди в нощта и с надеждичка една чака в утринта
да сбъдне своята мечта - да срещне любовта♥♥♥!
Калина Петкова
гр. Русе ...