Вървя по „Раковски” с ръце в джобовете,
провирайки се през човешкия дим.
Съдба е окаляла белите камъчета
и не съзирам вече сред тях снимка.
Като лика на истинска перла ...

Ти още спиш, Природо закъсняла.
И в тебе дреме твойта красота.
От зимните фортуни неуспяла
с усмивка да посрещнеш Пролетта!...
Ти още нямаш пролетна премяна, ...

(В допълнение към една тема, която с теб чоплим отдавна)
Ти си мъж!
На теб ти е позволено да скиташ!
Да се връщаш,
щом огладнееш, ...

Рисунката с молив е на Маестро Ненрик Мозес...
Б.
Всеки ден…
Всеки ден минавам по един и същи път - и сутрин, а и вечер. Покрай новите празни кооперации, чиято модерна мазилка тук-там вече започва да се рони и чиито побелели от прах стъкла на наречените за магазини, аптеки и офиси помещения отразява ...

И понеже Лажова отсъстваше...
(Нек’ сега да се пука по шевовете)
ще се пробвам, макар да е късно,
да разкажа за Китенска среща.
Беше лятото 2012-то ...

ПИСАНСКА БАЛАДА
Писанец, село писано
от двете страни на Лома.
В пещера са изписани
български святи икони. ...

Празно село
«Тегло, запустенье! Дълбока неволя...»
Ив. Вазов «Елате ни вижте!»
Селски път. В калта блещукат
от каручка две следи. ...

Най-трудно все приемаме различното.
Различното от нас е непознато.
Рисуваме картини от безличното.
Непознатото за нас е тъй крилато!
Различни мисли, различни цели, ...

Поисках да се скрия на земята
– между дърветата, в тревите млади –
да бъда сам със песента на вятъра,
да ме затрупат бели снегопади.
Намерихте ме! ...

Съгласен съм, че да имаш близък приятел е нещо чудесно. Още повече, когато се знаете от деца и можете да споделяте всичко. Макар да има ситуации, които разклащат тази увереност в мен.
Телефонът трябва да е звънял като на пожар, за да ме изтръгне от дълбоката бездна на съня. Още преди да съм се събуд ...

Еньовденско
(рондел)
С метлата си тя литва като пиле,
далеч от къщи, хора и коне,
полянка търсейки една поне, ...

Звездите целуват тревите
и бавно сред тях се събличат.
На тайнства безименни, скрити,
с нескриван възторг се обричат.
В морето от билки, зелено, ...

Накъде...
Изгрява бяла тишина
под звездно поле,
образ на земна жена
неохотно луната прие, ...

Не успях да преплувам реката,
тази – дето сега ни дели.
Ти отсреща си, в буйна позлата,
аз отсам – сред треви и бодли.
Тук е дълга студената зима, ...

Няколко хиляди кутии цигари по-късно
Познавах един младеж, когото доста хора смятаха за умопобъркан. Казваше се Хенри. Беше посещавал повече университети, отколкото самият той можеше да си спомни, но въпреки дебелата папка с дипломи, която разнасяше наляво-надясно, не можеше да си намери свястна раб ...

Научих се да се преструвам, че вече не ми липсваш...
Правех се, че не помня как ми казваше, че ме обичаш...
Почти се справих, почти успях да те преглътна,
когато пак в живота ми се върна... И всичко в мен наново преобърна!
Колко ти е лесно - тръгваш си, връщаш се... ...

... посветено...

В очакване...
дъжда да заличи,
заровено в следите ти
парченце "мен",
останало сред ...

Еньовден
Еньовден - ден на билки,
на лековити ухания,
препращаш легенди и мечтания,
той е начало на прекрасна слънчева компания, ...

Снощи се забавляваха... Нощен клуб, коктейли, горещи тела... Грехът лети във въздуха и се вселява в душите... Страстта гори, пламъкът тлее, тлее, а накрая избухва... И тогава умът блокира, етичните и морални мисли се изпаряват като чаша разлят алкохол. В очите блести желание, контролът над тялото е ...

Татко, ще ме видиш мъртва
в поля от слънчеви лъчи
Недокосната от мръсни червеи,
с пропити от ръжда души.
Райски дъжд облива ни с дървото, ...

Вечер, когато заспя, ти бдиш над моя сън сам в нощта...
Вечер, когато заспя, ти лекуваш моята душа...
Вечер, когато заспя, съм на крилете на любовта...

Тресат ли се баджаци?
Да, 'ма не такива к'вито искам.
Под ръце се виждат храсталаци,
карат ме да се разпискам!
На туй ли викате му лято, ...

Смеем се на всичко елементарно, защото всичко е една частица от нас. Всяка една частица от нас е елементарна. А още по-забавното е, че всеки е един от нас е едно малко магаренце. Инато, упорито, търсещо неговото си, отстояващо своето на безумна цена. Надсмиваме се над тъпите си идеи, с мини цел, чаш ...

Усмивката е в есенния вятър,
в песента на мъничко врабче,
в красивия танц на листата,
в обсипаното звездно небе.
Усмивката е в галещото слънце, ...

Цяла нощ съчинявах си песничка –
рок-балада в убийствен минор.
Уж неземно красива и лесничка,
а измъчих се – беше ми зор.
Победен от съня, на разсъмване, ...

Студена болка в слънчев ден,
изгаснал лъч - не си до мен,
и лек ветрец във тишината
понася спомена за светлината.
Кога пое по пътя си - полека, ...

Стопява се ледът на тъмнината.
В тишината сляпа обезумява светлината…
Денят е безпристрастен в сивотата,
а нощта е озарена с немотата…
Пряма, сурова, идейна - ...

Радост и тъга
Стоях с държах телефона безмълвно. "Това е кошмар. Не е истина. Не можеше да е истина." Това се въртеше в главата ми в този момент. Не исках да вярвам на това, което чух. Милото момче взе телефона и говори с полицая. През това време аз не знаех къде съм и какво се случваше. Това беше е ...

Разведрени, в утрин ранна,
свежа и благоуханна,
със усмивки на лицата
тръгват с кошнички децата.
Слънчо неизгрял е още ...

Студените очи...
Някой прекъсва себе си от любов
Сега сме по-зелени от жълтите листа
аз и ти - несбъдната вълна
и нищо повече... ...

Пак тиха нощ е - време е за танц,
усмихната на рамото ми ще се скриеш,
с походката на грация неземна
като лозата дива в мен ще се увиеш.
Вълшебен валс, луната ще те гали, ...

Бързата работа...
Наливайки Европата
във фондовете „Иха!”,
забравяше за сопата
и разни облажиха. ...

Не вярвах аз в любовната магия,
ала в очите ти потънах цял,
усетих... сякаш времето ме пие
със сладкия ти дъх на портокал.
Не вярвах, че от нежност зейват рани - ...

Притихнало е всичко, както в рая –
обгърнато в прегръдка от нощта...
Високо – ярките звезди, по обичая,
пулсират в ритуал с възпълната луна.
Вървя сред чернозема и си пея, ...

ОРИСИЯ
Има моменти, в които талантът ти блика
под път и над път, и отсам и отвъд.
Идват тогава на буйни талази
развихрени пламенни чувства, ...

Не ми звъни! Не искам да те чувам!
Сега със теб сме толкова далече...
Не шепна името ти, а наум те псувам.
Ръцете ти до моите не искам вече.
Не ми звъни, дори и да те провокирам. ...

Дървеният варел, отпуснал се изморено в желязната прегръдка на обръчите, стоеше в ъгъла на гаража. Стените, облепени с изрезки от лъскави списания, тук-там зееха празни, чакащи следващия месечен брой на Паралели. Тежката порта бе здраво затисната с дебело парче стоманен прът, въпреки че вратата на г ...

Свикнах да ми подрязват по някое перо – ту щръкнало от опашката, ту от крилете ми. Подхвръкнех ли малко по-високо от мярката, която ми бяха определили, Те веднага грабваха голямата ножица и ме моделираха. Докато в един момент започнах да се побирам в одобрената от Тях клетка. През нейната мрежа, отл ...