Аз имам сърце като никое друго,
изтъкано от истински чувства -
тихо тъжи или препуска лудо,
лесно се разчувства.
Аз пазя душа като никоя друга, ...

"ДИВОТО ЗОВЕ"
Среднощен бяг - измамна тишина,
илюзия сияе в строшено огледало.
Луната плахо се опитва да надзърне там, където до преди секунда беше цяло.
В ъгъла меченце плюшено с детенце ...

Аз мъничко съм тъжна само...
Недей ме пита за какво,
не съм облегната на твойто рамо
и няма отговор за никое "защо".
Аз мъничко ще си поплача само ...

Обичай ме рано, с първи петли,
с първия лъч, погалил клепачи!
Обичай ме рано и не мисли,
целувки по съмнало какво ли ще значат!
Притискай ме силно с две топли ръце ...

Дали съм жива?!
О, не, умрях отдавна,
за да се родя.
И родих се пак
в свят красив за теб и мен, ...

Това странно чувство ме преследва навсякъде...
и никой не сяда до мен в автобуса.
Защото то е до мен...
като призрак, впил нокти в кожата ми
се влачи след мен... ...

Трудно бе да се угоди на хората в Папаз дере. И не защото бяха алчни и пресметливи, а защото търсеха своите права като по закон. Със сигурност не обичаха да бъдат лъгани, особено що става въпрос по отношение на земята. Тогава дори старците от селото биха излезли със зъби и нокти да защитават това, к ...

Ивайло Терзийски
ДЮНА
Понеже любовта е лесна слава
и в нея всеки е досадно вещ,
душата ми сега се олюлява, ...

Оглеждаш се в прашните парапети
и търсиш смисъла на мигове
отнети,
заменени,
други. ...

Разговор със сърцето
Не ти ли омръзна вече, сърце,
за твоите грешки аз да плащам,
да чувстваш каквото решиш за добре
и за най-неподходящия да се хващаш... ...

Заклещена агония е ехото
на проговарящи влажни гори.
А вярата, размътена от лекото
потръпване на двете ни души,
изтънява – там, под скута на луната – ...

Тя бе слаба. Бе наивна.
И живееше в Райските градини.
Но в живота всичко си отива -
и така от Рая си замина.
А животът - с цялата си грубост ...

В тези очи бях влюбена знаеше ти,
но студени останаха,
не позволиха
един път в тях да завали.
Студено остана и твоето сърце ...

Хладните стени
карат съня ми да трепери
в краски черно-бели,
сутрин трансформирани
в депресии и лоши мисли. ...

Паднала е тежка мъгла. Клоните на близкия орех са заскрежени и поскърцват от лютия мраз. Леденият вятър ги люшка насам натам в неравен ритъм.
Видинският влак профучава край старата сграда на жп работилницата и влиза с остро изсвирване в гарата. Кой ли безумец пътува сега при тия ниски температури. В ...

Върви по дяволите, дяволе!
Пък аз оттука – мой си път ще хвана.
Не знам надясно ли, наляво ли,
или нагоре – право през тавана.
Живях ти ада – знам го целия. ...

Аз помня думите ти: "Само да се стегна
и почвам нов живот!"
Но нов живот ще трябва и на мене..
Че в стария заседнах. Като идиот!
И идиотско ми е всичко - и нещата, ...

Опитомете дивия човек!
Върнете му достойнството и вярата!
В тоз' електронно-примитивен век
загубили сме за доброто мярата!
До болка неразумни сме. Страдалци сме. ...

Моменти идват, тръгват си
като нечакан и далечен гост.
Гледам други, виждам тебе,
изниква и поредният въпрос:
защо звездите светят леко ...

Спирачки.
Излизам.
Не дишам.
Чужди са.
Падам. ...

Такава ми е орисията –
все да съм ти насреща,
да отпивам с целувка виното
и да разпалвам свещи.
Такава ми е орисията – ...

Красиви лъжи
Циганко стара,
верна-неверна,
своята бяла ръка
аз ти подавам, ...

Не, не искам в друга да се вричам
Страстно да притискам в своите ръце
И не искам друга...„Мило” да наричам
Теб обичам Льони и нашето дете

На Коледа не чакам чудеса!
Аз вече имам свойто малко чудо -
усмивките на моите деца,
любим човек, до който да се будя.
На Коледа не искам чудеса! ...

Музика Валери Костов, текст Румен Ченков, изп. дует "Краси и Гери"

На открито
Каруцата на тази нощ
е натоварила звезди.
Не намерих пукнатия грош -
а съм на открито, както и преди.

Палатка
Легнахме си ний в палатката.
"Добре ли ти е?" - ме попита сладката.
Погалих нейното лице
и ú казах: "Вече съм добре" ...

Единствен в непрогледната тъмнина на стаята грееше игривият пламък в камината. Той раздвижваше сенките, правеше ги двойни, тройни и когато някой погледнеше стените, виждаше битка на иначе примерни, но развилнели се малчугани. Пак близо до огъня седеше старица, загърната допълнително в тежка вълнена ...

Бесни ветрове
Бесни ветрове зашетаха.
Сиви воали ме забулиха.
Рошат косите ми бясно.
Смирена искат да съм като теменуга. ...

Полунощ е.
Пак съм сама.
С малка пръчка рисувам си дъга.
Ето драсвам тук и малко там, ето така завършвам си я аз.
Красива е, нали?! ...

При теб е лятото. И топлите му дни,
играещи с мечти и пеперуди,
и слънцето... и вятъра дори,
и сянката на нещо несъбудено...
Във тебе диша цялото небе ...

Неосъществено
Последни плачещи акорди. Последен тон, изпят прекрасно.
Едит усмихва се чаровно. Тълпата стене от прехласване.
Валят цветя от обожатели – камелии, рози, орхидеи.
Работник сбира ги до пазвата си, а те се смеят онемели. ...

Млъкни, сърце! Нали ти казах,
че пулсът ти не ми е здравословен!
Не ме измъчвай пак на халост
със ритъма любовно-невъзможен!
Да ти крещя или да плача? ...