Майка във тихото някъде плаче.
Без звук, усеща се мъката само.
Сълзите си тайничко крие обаче -
търси по-силно от нейното рамо.
Чедо в гръдта си топла поела, ...

По: песента "Синът на Луната" на Мекано
("Hijo De La Luna" - Mecano)
Вечер тя пристига...
мила и красива...
със коси от злато ...

В мисли вечно денят ми минава
и през нощите пак не заспивам.
От години така се получава,
самотата бавно ме убива.
Сутрин ме събужда тишината, ...

Не те сравнявам с нищо. Ти нямаш аналогия.
Ти си опорната точка на моята малка вселена.
Ти ми даваш свободата, която при строгия
режим на приетото в света е забранена.
Ти ме научи на полет, не на пърхане в калното. ...

1
“Всяко нещо с времето си’’
и временно е всяко нещо
във времето.
Само безвремието, ...

Не знам дали аз сънувах,
наяве ли беше това,
дали във мечтите пътувах,
но срещнах жената - мечта!
Очите ú - черни черници, ...

До гуша ми дойде от екзекуции,
че цял живот съм бил екзекутиран.
Прегръщайки сакатия и куция,
накрая общо взето все умирам.
От много тестове за идиоти ...

Вчера си събрах багажа! Натъпках сивия си сак!
Целунах татко, целунах майка и отидох аз да чакам своя влак.
В сака бяха ми мечтите, дрехите – в раницата на гърба.
Буркани с гозбички от вкъщи носех в една тобра.
Пътуването беше тежко! И не намерих място за багажа. ...

Вятърът нежен вее леко,
кротко докосва земята,
времето е приятно и меко,
чезнат облаците в синевата.
Днес аз съм бодър, весел, ...

Дъжд изсипа се навънка,
вятър във камбанка звънка.
Гледам страшния таван,
сенки дебнат ме в капан.
Ето я уста голяма, ...

И то се случи
На онзи, невъзможния
И то се случи. Нямаше фанфари,
ни възгласи хвалебствени в деня благословен.
Кънтежът беше в мен. И сякаш гръм удари, ...

Ангелът и вълците
Високо, нейде в планинските гори, на поляна, потънала в сняг, лежеше ангел с пречупени крила. Кръвта му обагряше снега в червено и дишането му беше тежко и неравномерно. Усещаше как животът напуска тялото му бавно и мъчително.
Беше жена с черни коси, дълги поне до глезените ù, коит ...

Има дни, когато от болката крещиш
и искаш лято, но не можеш да простиш!
Има дни, когато над тоя свят студен
слънце не ще изгрей от вина смутено.
Усещаш ли как вятър няма да повей, ...

Просто така... просто така...
Понеже си ми другарче...
Ми се иска да ти подаря глухарче...
Просто така, просто така...
Дори и да не ти призная... ...

Любовна история
Мандолина нежна е моето сърце.
Свиреща своята любовна песен.
Пееща за любовта и един копнеж...
Мандолина и до днес сърцето ми ...

В памет на Габи (1992- 2012)
Липсваш ни, миличка!
Раздаваше безброй усмивки на всички,
дивата сестра на вятъра беше.
По-свободна от най-волните птички, ...

Измиваме очите си със сълзи,
години вече няма те при нас...
за другите годините минават,
а ние плачем скрито и без глас.
Че няма кой вратата да отвори, ...

ВСЯКА ПРИЛИКА С ДЕЙСТВИТЕЛНИ ЛИЦА И СЪБИТИЯ СА НАПЪЛНО СЛУЧАЙНИ И СА ПЛОД НА ФАНТАЗИЯТА НА АВТОРА!
Пътеката се извиваше навътре, дълбоко в магнетичната Странджа. Виждаха се следи от диви прасета и вълци, но това не плашеше групата младежи, тръгнали на излет. Бяха решили да се установят на палатки бл ...

Вярата е моят Път,
светъл Път,
цветна Светлина.
Любовта е моето послание
към Бог и всички Негови Творения, ...

Обич е, когато планува заедно с мен деня си. Когато ме прегръща толкова силно, сякаш никога повече няма да бъда в обятията му. Обич е, когато иска да ме прави и вижда щастлива. Когато отмества кичур от косата ми и си играе с нея. Обич е, когато е готов да обиколи всички магазини заедно с мен, за да ...

Вечерта потрепва.
Вятърът вълшебник
кротко с мен нашепва -
аз ли съм жената,
сгушена във тебе ...

Тебе тъй те стопи болестта,
че приличаш на вейчица слаба.
В двете сини очи-езера
и надеждата вече я няма.
И търкулва се тежка сълза ...

Паметта ми е чудесна.
Хич не ми изневерява.
Брутално ми припомня всичко,
което искам да забравя.
Спомените ме връхлитат ...

Любовта си аз ти дадох,
като дар скъпоценен ти я дарих.
И дори безумно те обичах.
А какво направи ти?
С предателство ми се отплати. ...

Няма я вече надеждата,
като че ли си отиде от мен.
Къде ли е вярата,
че ти ще се върнеш някой ден!
Безнадежност чувствам аз, ...

Дъжд вали навън.
Дъжд е твоето име.
Обичам те, дъжд.

Разбиеш ли сърцето на жена,
(навярно вече си разбивал…)
ще потрепне във очите ù една
сълза, която ще остави диря…
Ще заболят звездите ù дори, ...

"Свободна смърт", "бъди какъвто си", "богът е мъртъв"... Срам ме е. Призивът "спестявайте си срама" е бил мантрата на един величав презрител на човека. Срамът провокира жалкото. Ще се опитам сега да опиша какво е да си жалък: да си жалък е да се самосъжаляваш, за да се отърсиш от срама. Което ще реч ...

Лилав цвят
Блести лилавият цвят,
на нюанси толкова богат,
тъмното лилаво покорява с царственост,
по-светлото - с обаятелност, ...

Не е светът такъв, какъвто е.
И ти не си такъв, какъвто ти си.
Дори небето често е море,
превръща се на него. И се сипе
наместо вятър, птици и дъга ...

Свил крачета до коремче,
юмручета опрени до ушички,
спи детенце, гушнало меченце.
Усмивка грейва на лицето малко
в спомена далечен. ...

ужаси
Не вярвам тази кратка творба да ви ужаси, защото целта ù е съвсем друга. В моя разказ няма да намерите страховити чудовища или коварни злодеи, стряскащи със своето безумие. Тук искам да разкажа една истинска история, за двете минути, в които аз, със собствения си поглед, видях свръхестествено ...

До съвършенство бих желал да мога
чувството чрез стих да изразя:
сън е то, емоция, тревога,
мисъл, откровение, съдба...
Съвършенството – извечно тайнство, ...

Разгоря се старата жарава!
Беше поизстинала в нощта...
Но какво сега я пресъздава
и гори наново пепелта?
Някое ли минало вълшебство? ...

Спри...
Една усмивка
търси твоята усмивка,
спри...
една любов търси неистово ...

Защо ни е животът без вълнения,
без радости, без сълзи, без мечти?
Та ние трябва да гориме вдъхновени,
събудени от обич да летим!
Защо ни е животът без илюзии, ...

Пропаднах на матурата в живота.
Очаквах поправителен. Но нямаше.
Ранена бях. Запъплих без посока.
Море от сЪлзи ме ограждаше...
Намерих те. Деляхме даже залъка. ...

Аз съм вече второкласник!
Всички гласни и съгласни
от читанката си зная!
Ни се чудя, ни се мая,
а задачите решавам! ...

Този ден, тази нощ, този площад... – deja vu.
Кръгли неони – хиляди точки – в началото.
Две очи, две ръце, зачеркнали всяко табу.
Дъх горещ. Танцувам по тъпкана вече жарава.
Тази стая – оазис, в който изгарям от жажда. ...