Дали морето всъщност е солено
от сълзите на страдащи души,
и от гнева им стене разярено
в прибоя на житейските вълни...
Дали земята в раните–вулкани ...

Напоследък нещо странно се случваше в Кралството на четвъртия етаж и принц Симон Мартин не можеше да го разбере. Една сутрин, когато се събуди и погледна през един от прозорците на своя дворец Меланж, той остана изумен – всичко навън беше покрито с някакъв бял крем, който беше скрил цвета на всички ...

Мой блян
Аз съм влюбен драматично.
Нямам друга на света!
Може да е патетично:
за мене ти си Любовта… ...

Обичам времето, когато
снежинките се вихрят към небето.
Шептейки в свежи аромати,
кокичета умиват си лицето.
Усмивка слънчева ме гали, ...

ВЕЧЕРНА ХАРМОНИЯ
Звездите са закачени за ефира факли.
Луната е сребриста броня.
Нощта е сякаш катакомба,
водеща съня до замък. ...

Догаряха дървата в камината.
И в мен догаряше едно сърце.
Навън крещеше злобно зимата.
Душата за любов зове.
Поглеждам плахо в огледалото. ...

Не ти се сърдя, аз съм си виновна,
поредният урок е само този.
Аз търсих красота в пробита стомна,
която се оказа после грозна.
И може би защото съм наивна, ...

Кажи ми думичка една вълшебна,
да бъде толкова незаменима, нежна.
Откри поне едничка думичка голяма
да замени значението на думичката - Мама!
Мама значи обич най-голяма, ...

Разни хора казват – Не било важно това, а по-важно било онова - другото. Кой знае какво е това, пък камо ли онова. Все си мислех, че за нас самите трябва да знаем кои са тези неща и как ние да си ги подредим или да оставим в пълен хаос, но все пак ние да решим. Но не винаги всичко се върти около нас ...

Защо да гледам в чуждия прозорец?!
С каквото имам, съм благословен:
една врата, за хората отворена,
и през която идваш ти при мен.
От памтивека тъй е отредено – ...

- Беатриче, за любовта няма убедително обяснение... Тя се издига, цъфти... пропада... изчезва... - каза баща ми и протегна ръце към мен. Опита се да ме прегърне, както правеше, когато бях дете, но не... Вече не бях дете! Не ми бяха нужни неговите прегръдки. Той никога нямаше да разбере болката, коят ...

Беше студено. Не помня кой месец. Може би януари. Беше тиха снежна вечер. Казах, че отивам да играя билярд с приятели. Посрещнах те на трамвайната спирка. Прегърна ме. Вървяхме под ръка и се смеехме. Подари ми плюшена играчка, която се усмихва. Каза ми, че си я спечелил от автомат. Не беше пил за пъ ...

Последната ти обич бях ли, Чочи, твоята единствена любов,
твоята последна тръпка, Чочи, твойто щастие за цял живот,
твойте сълзи и тревоги, Чочи, твоите усмивки във нощта,
твоят изгрев в мрачен ден ли, Чочи, твоят дъжд през пролетта?
Твойта зима, твойта пролет, Чочи, твоят залез над морето, ...

Тази любов приключва ли вече?
Тази, която насича ме вътре и трови кръвта ми.
Не онази, която прегръщаше нощем, тя е далече!
Тази, която болна изнасилва деня ми.
Тази, която ù риташ стола и бесиш, ...

Ако си ми стоварила вреди
и в главата ми е мъртва зона,
ти обезщетения ми дължиш,
защото аз без глава не мога.
Всичките ми мисли, които открадна, ...

По някакви неписани закони
нещата напоследък тръгват зле:
из кухнята мазилката се рони,
боя се лющи като слънчоглед.
Но всеки може лесно да отгатне, ...

На ТЕБ
Няма да питам
Няма да питам защо и кога
ти тази съдба си избра
Помолих те нежно и с глас ела ...

Един безкраен поглед в една случайна среща
успя непознати светове да разкрие.
Една ръка, за „здрасти” протегната,
накара сърцето ми с нов ритъм да бие.
Нахлу внезапно, тихичко, но твърдо ...

Аз бях безумната кралица,
която заповяда на палача -
в подземията страшни на двореца
да те захвърлят, щом се спусне здрача...
Че моят мъж е кралят на кралете ...

НА КИНО
На кино съм от шест до пет.
Да, мога време да обръщам...
Да вграждам мога във куплет.
И огън мога да преглъщам... ...

Усещам ледените ти стъпки,
приближаваш се бавно към мен.
От студенината ти побиват ме тръпки,
виждам лицето ти зад воал от сатен.
След тебе вехнат цветята, ...

Лес притвори изморените си клепачи и миг по-късно се потопи в паралелната вселена на сънищата. Пред очите му като от синкава мъглявина постепенно се избистри леко приведена човешка фигура, която скоро придоби отчетлив образ. Лес направи боязлив опит да фокусира погледа си срещу фигурата и макар да н ...

Музика Красимир Кацаров, текст Румен Ченков, изп. дует "Краси и Гери"

За кой ли път съм будна през нощта.
Живота свой във двете длани меся.
И най-обикновените неща
са скрити зад загадъчна завеса
от утрешния ден неизживян. ...

Бащин дом
Почувствам ли се уморена -
оставям да тече през мене
река на спомени... Да ме носи
към детството ми палаво и босо. ...

кротки бели пашкули от спомени
омотани лепливо
прогонени
във гори тилилейски
окичени ...

До утре има страшно много време.
До утре ще остана още чиста.
До утре мога твоя ум да взема
или със сто мечти да те поискам.
И тази нощ за малко ще е моя, ...

Този свят е толкова различен
от света, във младост споделен!
И дали, че силно съм обичал
в делника красив и подреден,
хаосът на мене не приляга, ...

В нощта на страшната мъка
виждам само гняв, сълзи и разлъка!
Облаци страшни и студ вцепеняващ -
свистят клони, вятър смразяващ!
Вопли, стонове, болка, сълзи, ...

Разказваше птицата от юг
за тайната ти среща с мъж,
не съм бил аз, а някой друг,
и че не е било само веднъж.
Разказваше тя всеки ден ...

Гробът на мама
На баща ми, чиято майка изчезва безследно в края на Втората световна война
Къде е, майко, твоят гроб,
къде почиват твойте кости -
не дадоха да търся, роб ...