Нямах по лицето си аз усмивка,
чувствах се вече напълно сам.
Всеки гледаше на мен с насмешка,
време беше да си тръгна там.
Сега търсех кой да нарека приятел, ...

Имам планове, Звяр, затова ти оставям бележка
да не тръгваш след мен. Този край е предречено тъжен.
Може би да си тръгна е подло и може би - грешка,
но поне ще е честно, а знаеш, не мога да лъжа.
Мое мило Чудовище, приказките не ме привличат - ...

Към какво се стремим?
Да заспя аз не мога - тежко бреме...
така бе и... вчера –
в главата ми
мисли се скитат ...

Сам-самичка аз останах,
сълзите ми се стичат бавно,
без опора, без закрила,
вече и съвсем без сила.
Очите ми тъжат в безкрая, ...

(пропастта била небе отблизо)
На К., която ми липсва.
Into the Blue
Така е синьо, господи, но не
с цвета сапфирен в юлските ти нощи. ...

Ще измъкна килимчето
под усмивката ти -
заканват се зъбите.

Искам да знаете моята Истина -
как го обичам и по неволя,
как ме преследва страст, неописана
в ничия книга, романс или ода.
Как ме притиска в гърлото мисъл, ...

Един ден се събуждаш и осъзнаваш, че си на четиридесет и пет години. Отиваш на работа в магазина, както всеки ден. Вчера си ударил жена си така, че днес държи дясното си око полусвито и не вижда ясно.
И ето, седиш между четирите стени заедно със стоката и си мислиш как си стигнал до тук. Ударил си я ...

СТАРИ ИСТИНИ
Има истини прости, от вечност по-стари
неотменни повели – природен закон:
ако някой посегне и пръв те удари,
зъб за зъб се разплащай, око за око... ...

Все още ме докосва…
Когато нечии ръце по тебе са.
И не в болезненото е въпросът —
душа, от спомени обсебена,
те търси нощем. ...

В греховно любовен огън душата ми гори -
страдам, сърцето ми ранено кърви.
В съня ми, без прегради, ти идваш при мен,
Забранена любов наяве си за мен.
В мислите си непрестанно те целувам. ...

Полъхва южнякът,
играе в коси.
Пролетта стопля
отново мечти.
Мъжки и женски, ...

С една и съща страст ли ги прегръщам,
целувките по равно ли разделям?
И може ли да се повтори всъщност
едно красиво чувство безпределно?
А думите, с които ги наричам, ...

Отдадох се на вятъра
и кадифена нежност моята плът покри.
Развя косата ми
и вплете нишки страст и палави искри.
Полегнах на земята ...

ТОЛКОВА ДЪЛГО
Толкова дълго беше във мен,
че вече дори не те забелязвах,
но знаех, че скрил съм те някъде там
навътре - дълбоко, дълбоко в сърцето. ...

Не те очаквам вече. Знам къде си.
И знам, че няма... няма да се върнеш.
Не и сега, не тук, не в тази вечност
и не в това небе, от скръб бездънно.
И вече не се моля. И не страдам. ...

независимостта не е утопия
в свят на промени
целенасочени копнежи
разбити в стените на безразличието
търсейки и намирайки ...

Отронват се летата наши
и падат тежко в тишината на забравата.
Предъвканите мигове на щастие
отдавна станали са зимни клади.
Стърчим - оголени, треперещи, сами ...

Луната пак е кървавочервена,
перфектно копие на моето сърце.
Така се чувствам - като със куршум ранена
и крия сълзите си в двете си ръце.
Опитах се да бъда силна, борбена и несломима, ...

- Подхлъзнах се на кост! Ето, виж!
-Да... огромна е! Някой да не си прави шега?
-Не зная...
-Ти... с твоите риби! Сега ще им разкажа аз на тях! Сигурно те са го сложили тук, за да се пошегуват с теб - тя взе една бедрена кост. Тежеше й, защото бе огромна. - Да се върнем и да ги питаме!
-И... кога сп ...

У нас е фрашкано….
У нас е фрашкано от демагози…
Държавата ни е в ръцете на лъжци!
Те пълнят с плячка своите обози…
По-гладни и по-алчни те са от молци! ...

Да имах аз крила като на птица,
в простора син високо да се рея,
при теб бих долетяла като гълъбица,
песен нежна да ти пея.
Да имах и очите на звездите, ...

Ще целуна вярата
Ще целуна вярата, която я нося,
като икона свещена в мен.
Ще се поклоня на това време отминало,
което остави отпечатък като ден. ...

ФРЕЗИИ като цитати от пролетта
сред нотите на Щраус
лилаво настроение
усмихнати витрини и здраве
си пожелават облаците ...

„Не възславяйте деня, преди да е паднала нощта; жена, преди да е родила; меч, преди да е изпитан в битка; девица, преди да е минала под венчило; лед, преди да е преминат; пиво, преди да е изпито.“
Викингска поговорка
*1*
В помещението е топло, уютно и приятно, но от прозореца, до който стоя, се прок ...

Какво ли си мисли
самотната вълчица,
гледайки месеца сребрист,
чува ли някой
воят ù на мъченица ...

Тихо и бяло навън заваля
и превърна дърветата
в приказка зимна.
От щастие – искам да плача.
Кротко се реят снежинките ...

На баща ми с неизмерима обич
Някой ден ще се върна.
Ще отворя дървената порта.
Ще вляза тихо в стария двор.
На пейката ще поседна, ...

Хей,магьоснико,
какво ми стори?!
Вечно твоя съм,
не ще се боря
срещу тази сила ...