Аз знам, че времето не мога
никога да спра сама.
Нужно ми е мъжко рамо
и отдадена душа.
Аз имам нужда от подкрепа, ...

Не се страхувай да ме срещнеш,
ще съм в бойно снаряжение.
Ще сложа мъничко парфюм
и много страстно вдъхновение.
Ще съм готова да ме имаш, ...

Стоя сама навън с мокри дрехи,
крача бавно по калните пътеки.
Усмихвам се насила на минаващите хора,
в шума на вятъра търся опора...
Душата ми с дъжда се слива ...

---
Мойте женски безбройни "Защо?"
се забиват пиронно в тавана,
но остават без отговор, щом
е късно за теб, за мен - още рано ...

Те, които ни дадоха живот,
те, които ни наденаха хомот.
Те, които всичко ни дадоха,
те, които ни ограбиха.
Те, които ни научиха на трудолюбие, ...

Припознах се, любов, припознах...
То – сърцето, изобщо не слуша.
После дълго от теб го е страх.
Нищо само, че беше наужким
и с измамна на вид светлина ...

Красота и богатство – пешки на времето.
Миналото – единствена непроменлива.
Красотата не го измива.
Богатството не го купува.
Господари на грешките. ...

"Кажи ми, мамо, мале ле,
за мойта сватба, мале ле,
кой сукман, мамо, да сложа,
стотният или хилядният?"
"То, че сме бедни, бедни сме, ...

Тъга
Защо ме гледат тъй печално,
днес твойте хубави очи...
И погледите ти прощално,
защо край мен летят, кажи? ...

- Ухааа!!! - бодро извика Ко Та Рак и се протегна доволно.
- Мммм - изсумтя Но Щен Вълк. - Трябва ли да викаш така?! Някои от нас още се събуждат...
- Искаш ли да ти разкажа съня си? - попита Ко.
- Имаше ли зайци в него? - контравъпросира Но.
- Не - отговори му котакът. - Защо? ...

Тя не би го искала, ако няма смисъл,
ако той не е и от други желан;
ако не е оспорван някак си истински,
ако не е никога оставащ сам...
Тя не би го искала, ако е неин само, ...

Не мога днеска за любов да пея,
когато плаче моята душа,
когато пак народът ни живее
без всякаква надежда, в нищета.
Не мога стих любовен да напиша, ...

А таз Пислака беше ми сестрица -
споделяше ми чувства на листа,
като малки вюбени дечица
се докосвахме ръка в ръка...
Тя не беше просто химикалка ...

Тя родена е не под звезди,
а под прашни фенери угаснали.
Вечер плаче. Но не със сълзѝ,
а със рой пеперуди пораснали.
Нощем пее. Но не под дъжда, ...

Съвест
Докато други летяха -
бях с "вързани" крила.
Докато други плуваха -
не търсех "своя" вода. ...

Желая за теб всичко това
защото си моята малка звезда
да имаш това за което мечта
да имаш своята детска игра
Желая ти време в което игрите царят ...

Смятам, че съм достатъчно силна.
Смятам, че съм достатъчно добра.
Да покоря…
Незнаен връх или някой си мъж
ще бъде това… ...

Пореден ден на грешни решения, нищо не се бе променило, сякаш не бях заминавал, единствено неловкото мълчание се бе превърнало в основен начин на общуване. Логиката бе надскочила себе си, или вече липсваше съвсем, споходена от толкова направления и посоки. Не желаех да гадая отговорите, след толкова ...

Остриета черни и грапави от чугун,
забиват се по безкосменото теме.
Понечи да помисли? Остроумно... БУМ.
знаеше, че е закъснял, липсваше време.
Проклятие се изливаше грозно, но щедро. ...

Бисерче в мида
. Не пожелавам жената на ближния – тъй подобава.
Нека той си е брачен стопанин, аз – любовен ратай.
Ивайло Балабанов
Някак дълго надеждица плаха да вдигна живота си кътах ...

Крача сам по улица „Бездомна“.
Улицата тъне в мрак, небрежна,
тъй е малка, но и тъй огромна.
Ходя сам по улицата снежна.
Асфалт покрит от дупки, зее, ...

Представи си, че всички ние.
Всичките хора сме тухли.
Градим заедно бараки, къщи и дори дворци.
В основата са силните,
издръжливите и истински красивите. ...

- Тъмно е! Промълви градинското джудже на спуканата пластмасова лейка.
Отвън бе паднал сребърно перлен здрач. Студът бе изковал своя аплик около бледото и подпухнало лице на луната. Тя бавно тътреше старите си пробити чехли по билото на дълбоко спящата отсрещна планина. Утрото се струваше толкова да ...

"We All Want Love"
We all, we all, we all, we all, we all
We all, we all, we all, we all, we all
I can pretend that I'm not lonely
But I'll be constantly fooling myself ...

Like a flash of light in an endless night
Life is trapped between two black entities
'Cause when you trust someone
Illusion has begun
No way to prepare ...

Виждам как си решиш косата
и с тази мила усмивка
ме караш да полетя в небесата
или просто да припкам.
Преди да се разтопя като сняг, ...

Слънчев лъч зад клони трепна,
блесна утринна роса.
Нещо вятърът прошепна,
люшна сънни дървеса,
пламнаха червени краски, ...

Хей, ти! Откъде се познаваме?
Струваш ми се познат нещо май...
И всъщност, защо се разминаваме?
Стари приятели сме, познай!
Да, вярно! Ти беше момчето, ...

Възвишена в мен е яростта,
изричам веч грозните слова.
Няма място в мен за доброта!
Ах, как мразя себе си сега!
Гневът страшен е, знам, ...

Седя и чакам да се появиш,
да махнеш с ръка, да кажеш нещо...
но те няма,
без теб самотен е светът
и душата разпиляна е... ...

Време нямам - да кибича,
да ти правя серенада...
Ако просто ме обичаш -
хайде, отвори вратата!...
Вън е студ! Мъгла ме сграбчи... ...