След вечеря излязох на терасата да изпуша една цигара, казват - за по-добро храносмилане...
И всичко ми приседна...
Навън заваля дъжд...
Не знам на каква основа, Божа работа, тежки мисли ме връхлетяха - навън е кучи студ, може би ще завали сняг...
Има безброй много бездомни хора - гладни, навън, без ...

Границата на обидата
Когато си звезда, ти си високо. Светлината ти е ярка, заслепяваща, успяваш да прокараш пътека до най-тъмните кътчета на душевността. Там обаче са се свили на кълбо гнусни твари, които, обезпокоени от тази неочаквана светлина, сънено се раздвижват, за да изпълзят отново в тъмното ...

Не мога да мисля за друг,
искам само твоите ръце.
Искам те, дори да бъдеш груб,
не трябва, а към тебе ме влече.
Докосвай тялото ми жадно, ...

ВЯТЪРЪТ
Дълъг е пътят
от звезда към звезда.
Губим разни неща.
Вятърът ги отвява. ...

Огънят на
Прабългарските
страсти
гори и топли
векове. ...

Вината ми е лакома. Не знам
с какво признание да я нахраня.
Страхът изпадна в кома. Сам
гневът остана - зъл като пираня.
Заинати се гордостта ми. И ...

Автор и изпълнител: Владимир Недев - Светоглед
За информация:
В припева на песента всеки глас изпях и записах поотделно. Накрая смесих вокалите и се получи малък хор.

Здравейте, мили принце,
как е времето при Вас?
Валят ли още бури от
очите на принцесите,
които гледате в захлас? ...

Станах аз за втори път баща,
дойде новина, леко ангажираща.
Защо ли притеснение ме хвана,
уж съм улегнал, с нерви от стомана?
Скоро дома ще огласи едно мъниче, ...

Голи са сивите жици,
няма вече и пойни птици.
Сами бягат листата пъстри.
Отронени перца от вятъра.
Тъжно е сега късно през есента. ...

За мен времето спря,
мъртво е всичко, нали?
Сякаш светът замря,
останаха само сълзи.
С какво може да се сравни тя - ...

БЕЗСЪНИЦА
Безсъницата - птица полунощна,
разпери пак крилата си над мен.
И мисълта ми - блудница немощна,
покой не дава на духа смутен. ...

на Дядо Иван
МИЛИ ДЯДО!
Мили Дядо,
Нека да си здрав и жив
и да си щастлив! ...

Все по-трудно ми е завръщането от големия град към това село, захвърлено в другия край на България. Трийсет години вече минавам Троянския балкан, опитвайки се да съшия отново ризата на спомените. Селският корен на баща ми явно излезе по-як, щом присади и мама – родена гражданка - на стари години в р ...

Тази нощ Скрежко не спал,
по стъклата цветя е рисувал.
И разсипвал, разсипвал кристал,
в който зимното слънце палува.
Знам! Той е влюбен във мен ...

„...небе не бе небето...”
Веселин Ханчев
Не бе небето ни. Не бе
таванът синкав на очите.
Оттатък също бе небе, ...

Прерових всички кътчета на паметта си -
оказах се в екранно - бяла пещера...
На лентите въртяни във нюанси
бледнееше несбъдната мечта...
Във розово бе първата ни среща, ...

Забързани във ежедневието сиво,
притиснати от страх
за утрешния ден,
забравяме почти за съществото живо,
което крачи редом с тебе ...

За тебе съм везала в нощите сватбени дари.
За тебе съм крила под пазва любовен нишан.
Но друг се нае и прескочи високи дувари –
(тежи на ръката ми пръстен, от злато кован).
Към мен не поглеждай. И повече нищо не питай. ...

sms
объркан стих
пропуснат ред
спазъм
сълза в сърцето и ...

Без любов не мога да живея.
Животът без любов е съществуване.
И най-големият поет немее
пред истинско изстрадано "обичам те".
Любовта не може да е в рамка на стената, ...

Днес умората ти искам аз да взема,
твоето сърце да успокоя,
а плавно ти главата си да сложиш,
на моите рамене широки.
Обичам да те гледам винаги до мене, ...

Студена Агония
Студът няма име.
Той е белег в душата.
Като нокти забити,
докрай в сетивата ...

СЪРЦЕ
на Мария Янакиева
Живей, сърце! И щедро се раздавай!
Отмервай дръзко своя календар!
Да те сломят нивга не позволявай! ...

Съвършен идиот, автентичен селяндур, неудържим разбойник, несравним простак, самовлюбен олигофрен, дебелоглав кретен и... още много подобни определения можеха да се лепнат върху това име, но най-изразителното бе това, с което хората го бяха титолували - Петко Алата. Като същинска хала помиташе всичк ...

Поет
Вечерта рано дръпна завесата и над притихналото село изгряха, далечни и студени, малкото звезди, не скрити от облаци. Комините на селските къщи весело къдреха дим право нагоре. Студът беше истински. От седмица всички локви и вади стояха замръзнали, замръзна и вечната кал.
В края на селото, пред ...

Тъмна стая, свещ, проблясък.
Сълза по нечие лице се стича.
Очи, удавени от болка на жена,
една жена, която те обича.
Цигарен дим, наивност, мъка. ...

Загуба
Когато губиш, вече си спечелил -
във зъби стиснал сянката на миг,
безсънието мислите ти цели
и питаш Бог: Защо, уж си велик, ...

Крайни пътища в душа на кръст,
пистови линии и клаксони
по магистралата на живота ми,
толкова места за живеене открих,
а все съм без дом, ...

Трохи от сутрешен бяс,
изнервени дрехи,
заспали лица,
... дъвчащи усмивки
почти във синхрон ...

МОЛБА ОТ СЪРЦЕ И ОТ ДУША
Мили Боже, занапред -
друг път като правиш свет -
ще ти дам един съвет:
помисли си по-напред! ...