Залезе слънцето в очите ни
(във кръв се дави всеки залез)
човешкото е кратко и умира –
а всяка смърт не обещава вечност.
Не всяка смърт е тъй необикновена - ...

Отиващият си живот
Тъмна беше нощта. Уличните лампи леко блещукаха. По тихите улици се чуваха стъпки. Бавно приближаваха. Под светлината на лампата се появи фигура. Лекият вятър галеше лицето ù а червената ù коса леко се вееше. Въздишка се чу. Младата девойка беше отегчена. Седна на една пейка и зач ...

Аз бях там,
но той не забелязваше,
че не е сам -
мъжът, който плачеше.
И синджирче от сълзи ...

Стоя на пейка в морето,
бризът е моят приятел,
синьо се влива в небето,
оставя следи на мечтател.
Зора се извива над мен, ...

…
Кръвта му изтичаше с бясна скорост, а той, както винаги, продължаваше да се смее истерично. И както винаги, зад този смях не се отгатваха никакви чувства.
Но постепенно погледът му обезумя и гръмкото му хилене се превърна в тъжна усмивка. Тя се задържа известно време на лицето му, сетне изчезна и ...

Достатъчно ли е да го кажа
в полунощ или посред ден
и с вярна обич да ти докажа,
че си най-прекрасна за мен.
И сме себе си, дори в повече. ...

на Д. М.
Само във съня си съм със тебе.
В нощите си търся обич луда.
Всички други чувства непотребни
в битието са като заблуда. ...

"До следващия тласък нечестив"
Вечерницата скри се зад грозни облаци
и вой на призрачни пчели.
Нощта крещи,
вълни разбиват се в стената, ...

Тези сълзи до кръв издраха очите ми,
път към тебе назад да проправят,
и от страх, че си тръгваш завинаги,
тежки белези по мене оставят.
В мрак и болка умряха очите ми, ...

Ще разцъфна като пъпка
във гора от резеда,
чувам нежните ù стъпки,
знам - пристига пролетта.
Като ручей ще бълбукам ...

Усмивката е ценен дар,
душата пуста силно сгрява.
Не се купува от пазар,
богат е този, който я раздава.
Че тя възкръсва добротата, ...

Стих, завехнал в лист отронен.
Лист, изслушващ моите слова.
Само ти умееш да поглъщаш
излятата от мен тъгa.
Попиваш кървящото мастило, ...

Днешната дата е особена. Толкова двойки има в нея, че свят да ти се завърти.
В пълен синхрон е с голямата двойка, която Историята написа през мразовитата хиляда осемстотин седемдесет и трета година...
Наскоро попаднах на интересна картинка: кабинет, поохранени мушмороци, над главите им - портрет на ...

Там някъде в очите уморени
се крие споменът за мен,
макар отдавна с тебе разделени,
остава той непроменен.
Косите ми, макар и днеска бели, ...

Две сенки под моя замръзнал балкон
разиграват среднощен японски театър,
в ритъм капчукът лее студен полутон,
безмълвен се скри във яката си вятъра...
Две сенки се сляха в съвършен силует, ...

От четири стени съм обградена. Но ме е страх да погледна навън. Тук ми е някак познато, а какво зная за онова място?! Хората казват, че там е прекрасно, но аз не искам да разбера. Тук съм си свикнала.
Говорят, вън ухае на цветя и на живот. И какво от това?! В тази стая мирисът на самота се усеща и с ...

С побелели,
кратки звуци,
със ченета
от раздумици
ще те помоля ...

Танцуват момък и девойка
игриво българско хоро,
кръшна е девойката и стройна -
най-красива в цялото селò.
Ръцете ù - като гълъби бели, ...

По своему те бяха добродушни,
почти ратаи.
На Господа кланяха се уж послушно,
о, земи – едва ли!
Привидно те не хулеха и не ругаха, ...

Веднъж, оглеждайки се във водата,
пуйката позната се запита
дали от нея по-красива има на земята?
Наблизо в този миг
с походка бавна и тържествена ...

Загубих се сред хилядите дилеми,
не като гора те бяха, а бунище,
дето хвърлях всичките проблеми
на живота ми, а той е пепелище.
Запалих ги, като змии засъскаха проклето ...

Хора, смилете се над китовете, спасете ги... като им построите поне един свестен аквариум!
Течението може и да ви помогне да достигнете до някаква ваша цел, но до там... ще бъдете влачени!
Октоподът се замисли с кое от пипалата си да хване минаващата покрай него риба. Изтърва я...
Гларусът може да в ...

Във скромна работилничка в Лион,
във близостта на родния си дом,
работел от зори мосю Канап
и шиейки, изкарвал своя хляб.
Той бил голям експер във професú, ...

Необразцовият човек
Вървеше сам-самичък посреднощ,
облечен в скъсано палтенце.
Звезди над него като в кош
го гледаха с насмешка, като палаво детенце. ...

Тази вечер не е като другите.
Булевардът е траурно тих.
Под дърветата няма влюбени,
не нашепват устата "Амин"!
Тази вечер уморени не чакат ...

Преразказана мечта
Тореадоре
Седем пъти сбогом
три дни
след Малка Богородица ...

Ти си до мен, а аз до теб.
Щастие блести в моите очи,
щом сгушена съм аз до твойто тяло.
С поглед мил докосваш ме ти,
а усмивката ти нежна ...

ОТ КАКВО УМРЯ ЧОВЕКЪТ?...
От какво умря човека –
туй се знай от памтивека…
То си пише на венците –
който определя ни съдбите: ...

Една жена следеше ме с очи
и плахо със въздишка ми помаха,
лицето ù погалиха сълзи,
напуканите устни се засмяха.
Протегна бавно немощна ръка ...

„Ако не можеш да нахраниш
всички хора по света, то тогава
можеш да нахраниш поне един!"
Майка Тереза
Лицето на глада ...

Игри
Аз нямам срочен договор със Бог,
но виж – със Дявола на „ти” сме.
Един през друг са по-жестоки,
но с Дявола се чувствам близка. ...

На кълбо свито
и в гъста задушлива мъгла обвито,
никой не чува как страда тихо,
никой не знае какво изпитва скрито.
Далече - там в дълбоката бездна на тъмнината, ...

НЕЗРЯЩ СВЯТ
“Не говори на слепите за фара”
Витаутас КАРАЛЮС, "Двуостро настояще"
Далечен фар разпръсва тъмнината,
далечен огън с ален пламък пари, ...

ДОКРАЙ ЩЕ ИЗГОРЯ С МОИТЕ МИСЛИ
Докрай ще изгоря с моите мисли
ветрове силни не ще ме укротят.
Незнайни сили силни
в мен живеят и кипят. ...

1
Какво, че лекарят лекуваше тираните
и просяците бедни, и богатите?
Почука на вратата му смъртта –
тъй ефимерни са човешките дела... ...

... не се влюбвай във мен...
Л. Левчев
Не се влюбвай във мен, измисли най-ужасния повод,
че съм по-безсърдечен, дори от Касчея безсмъртни,
че в душата ми никога няма да стъкнат огньове ...

Offer Nissim ft. Epiphony - Story Ending
This is how our story ended...
Now I close it in a box
and I should have known better,
than to through myself ...