Ще ти напиша нещо кратко като лято.
Нещо истинско, без граници и дати.
Нещо мъничко за времето, когато
ще бъде лесно с теб да сме познати.
Ще ти напиша нещо с искрена усмивка ...

От пресата
"Край Околовръстното шосе бе намерен
възрастен мъж на около седемдесет години..."
Не го поискахте,
изхвърлихте в боклука ...

I'll Be Waiting
He broke your heart
He took your soul
You're hurt inside
'Cause there's a hole ...

Приказки, песни и притчици
за неподкастрени плитчици
интерпретирани
от НеГримирана
Кучетата лаят, керванът си върви ...

Доколкото си спомням, всички бяха скептици относно апокалиптичния сценарии, по който щеше да завърши хронологията на човешката цивилизация. Немърливото отношение на Хората през годините беше причина за вземането на крайни решения, които щяха да оставят своя траен отпечатък. Историята е резултат от в ...

Есен
Ти пристигаш, есен,
с твоята меланхолична песен,
с твоята носталгична пъстрота,
с твоята тъжна красота. ...

Иди Идиев Идиотев
Олимпиада по български език и литература. Зададена тема – есе върху „Зимни вечери“ на Смирненски. Два химикала, една острилка, един нещастен остатък от молив, една гума със суров житейски опит – продупкана и изтезавана... и едно идиотче на име Иди. То седи, размишлява и умело запъл ...

И този път се разминахме
във виртуалното пространство,
един към друг ли изстинахме -
остана някак неясно.
Ти ме чакаше онзи ден, ...

В този празничен за тебе ден
посвещение искам аз да ти направя.
Знам, любима, ти не си сега до мен,
но сърцето ти във плам изгаря.
Скоро птички пролетта ще известят, ...

СЪНИЩА
Понякога сънувам, че летя,
понякога в съня си плача.
Покланям се пред шеметна скала
или самотен се изгубвам в здрача. ...

Как искам бяла лястовица да бъда,
да летя в безкрайното небе.
Всяко земно кътче да достигна,
щом разперя двете си криле.
Слънцето приятел ще ми бъде - ...

Страхливците не могат да обичат,
но дават обещания добри.
На незададени въпроси отговарят
и ловко свалят паднали звезди.
Страхливците говорят и си вярват - ...

А пък мен всеки ден
ме причаква един...
И съвсем не бездомен,
но нагъл.
Той приклещва ме ...

Има нещо, което ме пази
Има нещо, което ме пази,
щом успявах да дишам напук
на човешката силна омраза,
но не вадих душата с памук, ...

Не копнея и не моля
за принцеси, супер-менки...
По-добре навярно топлят
тъмнокожите бушменки...
Не привличат ме плът-формите ...

Когато всичко си отива,
ти остани!
Когато всичко покрай теб
се срива, ти с глас на
болката се смей! ...

(Роден от стиховете на поетесата Маргарита Петкова)
Едва ли някога ще разбера
какво за нас е женската слабост.
Дали е Голгота или сила
и кога е горест или радост? ...

... ако Съдбата
ти прави подарък -
изстрел в гърба,
значи тъй си заслужил!
Не обвинявай Земята ...

Понякога искал ли си да си някой друг?
Понякога преструвал ли си се на глух?
Понякога приятели добри забравял ли си с дни?
Понякога любовта отхвърлял ли си с лека ръка?
И колко грешки аз направих, и колко суета събрах... ...

Ако смъртта грабва актьорите,
твърде висока цената е!
Нека скептично се смеят позьорите –
и без тях може театърът!
В този живот, който стана арена, ...

""А как ще преживееш зимата, Дете на Лятото,
ти толкоз зими си забравило?!"
Маргарита Василева - враната
Вярваме в себе си. И във разделите...
Как по нощите светят словата! ...

Когато останеш сам, денят ти ще посивее.
Ще търсиш светлина. Незрим ще си за нея.
Осиротели клони вятър студен ще троши.
Часовникът разсърден все назад ще върви.
Когато останеш сам, огнището ще угасне. ...

КОСТЮМЪТ
Подобно втора кожа, окачени,
изгладени, готови за излизане
висят и днес костюмите пред мене.
Но аз не ходя със костюм и риза. ...

Водна страст
Усмивка игрива,
целувка повече от всякога жива,
телата им се сливат във водната безкрайност,
те се докосват до душевна сияйност, ...

Убил си...!
Любовта...
Предумишлено?...
Предварително!
Отрова ли...? ...

(из цикъла "Вицове в рими")
Ще ви разкажа вчера във тролея
какво се случи. Точно срещу мен
седеше майка с бебе, а до нея -
женица стара. Гледах уморен ...

Само любов
В миг цветен с безчет дъги
пред мен ти се появи
и с поглед ме промени,
от очите ти бликнаха искри. ...

Тя е скитница, оцеляла след нежното вричане,
след обещания и надежди за вечно обичане.
Отчаяно стиска трохите от вчерашни спомени -
откраднати залчета от целувки запомнени.
Тя носи къшей любов. Вътре, в самото сърце. ...

Във есента
Във есента остават
само голи клони.
След лятото изгарят
злаци и листа. ...

Какъв народ сме, Боже - канибали!
Научих, че и Левски сме предали!
От тоз предател тъй се възмутих,
че аз реших да го убия с стих!
Но толкова бе некадърен този стих, ...

Колко много са станали лудите,
всъщност имат си цар - и войска,
щом по пейките вече целуват се,
тя за... мъж или той за... жена...
Да, било е - Амура пробождал те, ...

Минута време
В стремежа да догонваме минутите,
пропускаме усмивка, поглед, пролетта,
цветовете на света пропускаме,
да се зарадваме на дребните неща. ...

Тази нощ искам косите ми дълго, дълго, дълго да сресваш,
бавно, както буйната кръв на реката във вира търси покой,
босо лято по мене да тича, родено от твоите пръсти горещи,
и да кротне в най-силните длани този огнен, немирен порой.
Тихо сресвай косите ми, сякаш разцъфва в полето ръжта, ...

Изкачване.
Връх.
Лунна пътека.
Тихо стъпване...
Дъх от човека. ...